provocad_logo

Новите стари сгради

От на 17.07.11

Покрай разпалените дискусии за паметника на съветската армия осъзнах, че хората с огромна лекота и явно неразбиране говорят за демонтиране, преместване и преизграждане на обекти и то от толкова сериозен мащаб. Но докато при паметника е ясно, че поне скулптурните групи биха били запазени, то представете си тази тенденция пренесена върху някоя стара сграда… Какво би останало от нея след преизграждане – имитация, бутафория, фалшифкат… Докато хората спорят за история и кое точно е културно наследсто и заслужава да бъде запазено, тихомълком се случва истинската подмяна на историята. Изчезват много обекти с неоспорими качества без обществото да забележи, с никакъв или минимален медиен отзвук. А все по-често се появяват сгради като тази и тази, които са с претенции за автентичност и дори печелят награди. Обществото ни не просто има търпимост към подобни престъпления и не се замисля за понятия като автентичност, контекст и културна среда – напротив, то е щастливо, че са “запазили” старата сграда, но сега е станала толкова лъскава и нова.


снимки: моя варна; строителство градът


снимки: dariknews; строителство градът

Само че хората съвсем не са виновни за тази своя ниска култура. Преди тях са държавните чиновници, които допускат случването на подобни безобразия въпреки не съвсем законния им характер /бившият институт за паметници на културата често си затваряше очите за проекти, които уж щели да запазят старата фасада… докато копаели подземния паркинг обаче фасадата случайно паднала… но те я изградили наново съвсем като старата…; надявам се след реформирането на института вече да не минават проекти с този номер/; медиите, които поради некомпетентност или защитавайки нечии интереси, не припознават като обществено значими тези теми, избягват ги, а вместо това легитимират тези погрешни и отдавна отхвърлени от цивилизования свят практики; основна част от тази схема сме и ние – архитектите. Защото нормално е всеки инвеститор да иска строителството да бъде по-бързо и по-евтино, да не се налага укрепване на някаква “грозна” и “увехтяла” сграда, да може да си направи подземен гараж и т.н., обаче не е нормално архитектът с радост да задоволява тези желания, да не осъзнава, че събаряйки старата сграда и преизграждайки наново фасадата й, той всъщност създава фалшификат, а след това разпалено да обяснява как е съхранил културното наследство.
И макар Законът за културното наследство да е изключително остарял и неадекватен, ако реално се спазваше, старите сгради щяха да са поне до известна степен защитени. Според чл.76 от ЗКН например се вписва законна ипотека в полза на държавата/общината, ако собственикът на недвижима културна ценност не спазва задълженията си /например да полага грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние/.
Опитвам се да приемам всички тези факти като неизбежни дефекти на прехода, каквито има във всички останали обществени сфери. И живея с надеждата, че промяната в общественото съзнание и следващите приети закони ще променят статуквото. Напоследък обаче все повече се засилват опасенията ми, че докато дойде този момент, вече няма да е останало нищо за спасяване. За по-заинтересуваните предлагам да се запознаят с анализа на законовите пречки пред опазването на културното наследство на проф.арх.Тодор Кръстев, който е писан за някой от предишните закони, но за съжаление важи с пълна сила и сега. За всички останали искам да обърна внимание само на няколко члена от последния ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО (29.12.2010), които крият сериозен риск от тотална загуба на автентичните стари сгради.

В чл.71, който описва задълженията на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности, се създава нова ал.2
/2/ При унищожаване на недвижима културна ценност поради неизпълнение на задълженията по ал.1, т.1 и 2, лицата по ал.1 са длъжни да я възстановят в същия вид – с оригиналните обемно – пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики.
Защо изобщо законът третира унищожаването на недвижима културна ценност при положение, че има механизми, чрез които изобщо да не се стига до унищожаване? Не е ли това признание за абсолютната неадекватност на процедурите по този закон и безсилието на институциите да защитят обществения интерес? Защо се легитимира тази порочна практика на бутафорно преизграждане, когато всички знаем, че унищожаването означава безвъзвратна загуба и че новата сграда не е носител на автентичност, а нали точно това се опитваме да защитим чрез този закон…

Чл.74 пък се изменя така:
/1/ Когато комисията предлага демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, собственикът изготвя и представя в Министерството на културата, съответно в НИНКН, графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията, която заедно с предложението на комисията, се разглежда от:
1.Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 – за недвижими културни ценности от световно и национално значение;
2.експертен съвет на НИНКН – за останалите случаи.
/2/ При положително становище на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 и одобряване на протокола от министъра на културата, съответно на основание на протокола на експертния съвет на НИНКН, кметът на общината издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност. Недвижимата културна ценност се реконструира въз основа на представената документация и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84 в срок, определен със заповедта по изречение първо.

Сравнете с чл.74 от действащия закон:
/1/ Когато комисията предлага реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея, протоколът се изпраща за становище на министъра на културата. Изречение първо се прилага и в случаите по чл. 59, ал. 4.
/2/ При положително становище на органа по ал. 1 преди издаване на заповедта на кмета собственикът изготвя и предава в Министерството на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за реконструкцията на културната ценност. Недвижимата културна ценност се реконструира в срок, определен със заповедта по изречение първо, въз основа на представената документация и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84, ал. 1.

Тук пък се появява “демонтиране” сякаш това е най-разпространената практика за опазване на недвижимо културно наследство. Не отричам, че има случаи, в които се налага демонтиране, но те са изключителна рядкост. А съчетанието между чл.71/2/ и чл.74, създават благоприятните условия всеки, който иска да освободи терена от “овехтялата” стара сграда /защото със сигурност ще му излезе по-евтино, отколкото реконструкция/, да го направи по съвсем законна процедура… единственото задължение е да я “възстанови в същия вид”… вероятно като двата примера, с които започнахме.

Не вярвам, че това е някаква целенасочена конспирация срещу културното наследство. По-скоро или аз съм пропуснала някой член от новия проектозакон, в който се третира този проблем /нека някой бързо ме поправи, ако е така/, или това е просто недоглеждане, което ще бъде изгладено преди да се приеме законът.
Ако това не се случи обаче, очаквайте нашествието на новите стари сгради…

  1. psihi | 21.07.11 | 1

    Мисля си, че по принцип се изисква запазване на това с което е ценна сградата. Във Варна изглежда е ценно единствено членението на фасадата. Предполагам няма уникални строителни техники/конструкции по които е изпълнена сградата. Няма ансамбъл/силует/градска среда, разпределения/интериори, старинни и ценни материали от определена епоха. Или нещо друго изискващо 100% автентичност. Предполагам затова се е стигнало до разрушаване и преизграждане наново.
    Мол Габрово прилича на някакво недоразумение. Преизградили са части от фасадите и детайли, но не е възтановен цялостния облик на сградата и това което трябва да се види е извадено от цялото и експонирано не много удачно. Явно хората отговорни за архитектурното наследство са преценили, че сградата сама по себе си и като част от градската среда, не е ценна. Жалко. Един макет би бил по-интересен.

  2. Ина | 22.07.11 | 2

    Според мен независимо от ценността на дадена сграда, бутафорното преизграждане е категорично неприемлив метод. Именно това е притеснителното в проектозакона, който цитирах, тъй като изисква възстановяване в „същия вид“. А надявам се ще се съгласите, че това предполага създаване на фалшификати с 0% автентичност.

    Когато някоя стара сграда бъде разрушена, колкото и да ни е тъжно за нея, по-добре да се построи нещо ново, а не да се опитваме да я „пресъздадем“, както в примерите от Варна и Габрово. Нека бъдем към честни към себе си и към следващите поколения, а не да се самозалъгваме, че сме „спасили“ ценна сграда. Проблемът със загубата на архитектурното ни наследство е изключително сериозен, но той може да бъде решен само със стриктен контрол и строги наказания. Предложените промени в закона, напротив, биха ускорили негативните тенденции.

    Относно ценността на сградата във Варна, ние бихме могли да обсъждаме само субективно. Факт е обаче, че експертите от НИПК са изисквали запазване на фасадата. Това не се е случило, т.е. 0% автентичност…

  3. Tosh | 23.07.11 | 3

    Това е много сложен въпрос – въпроса за автентичността на една сграда. Сигурно сложността произлиза от това, че всяка сграда е ценна по своему. Но това също така улеснява въпроса, защото по този начин знаеш какво трябва да запазиш точно.

    Когато става дума за запазване на фасада, не се има предвид обикновенно физически да се запази просто фасадата, а да се запази лика на тази фасада. В тези два проекта, един по-зле от друг, архитектите не са се справили добре с тази задача. Първия пример обаче е по-добър от втория.

    Втория пример напълно погълна старата сграда и избива на очи за сметка на това, че специално контрастира с малкото останала стара фасада.

  4. Иван Колев | 25.07.11 | 4

    Има нещо много сбъркано в идеята да се пази само фасадата на дадена сграда. Това е механизъм за унищожаване на културните ценности. Или ще се пази цялата сграда,или въобще да отпадне от списъците. Без готов проект (и твърди глоби при неизпълнение в срок), да оставиш подобни висящи фасади е престъпление, каквото беше чакането на къщата на Яблански да падне. Тя пък за нещастие на някои показа характер и оцеля.

    https://lh4.googleusercontent.com/-n9MVZPWZ7zg/Ti2ga3QHU9I/AAAAAAAABqM/OX2iP1i0Pec/s640/DSC07498.JPG – тази е от Варна.

    Вариант – след неизпълнение на проект за реставрация в даден от държавата срок, общината взема обекта. Както се вижда, отзад се е оформила градинка. С малко помощ може да стане чудесно място за рекреация (след укрепване на фасадата, разбира се). Но да си висят и да ги чакаме означава че една дълга редичка хора не са си свършили работата както трябва.

  5. Tosh | 26.07.11 | 5

    „общината взема обекта“ според мен не е особено добър вариант в корумпирана държава като България.
    Веднага се сещам за схема, при която апетитни обекти се назовават „сгради с културна ценност“ (или както е там правилния термин за подобни обекти), след това се вземат от общината и се приватизират от някой роднина на кмета или някой друг чиновник/бюрократ..

    Това е много радикален подход. Държавата не трябва да е орган-тиран, а трябва да е инструмент, чрез който подобни сгради да се поддържат.. т.е. един по-демократичен метод би бил държавата (най-вероятно в асоциация с частни организации за благотворителност) да подпомага подобни исторически-значими обекти.
    Ако това не е начин, то по-добре е да няма такъв списък с подобни обекти и историческата им ценност или да се изгуби, или да се държи върху частни инициативи..

    Но според мен разни предложения от стил „да вземем всичко от някой, защото той не го поддържа/заслужава“ е механизъм присъщ на разни диктатури, а не демократични общества.. Българското общество МАЙ е демократично все още (не съм много уверен)..

  6. Tosh | 26.07.11 | 6

    Най-вероятно за да стане нещо подобно реалност, тези обекти няма как да не принадлежат (поне 51%) на държавата или на частната организация, която би спонсорирала тази сграда?
    А е странно една сграда да е частна собственост (на физическо лице) и да я спонсорира държавна организация или частна такава, без това лице да има нещо общо с тази организация?

  7. Иван Колев | 26.07.11 | 7

    Няма нищо недемократично в това. Напротив. Която и да е сграда, от тези, които днес наричаме недвижими културни ценности, не е само твоя или моя (частна), защото твой или мой роднина ги е притежавал в миналото. Те са свидетелство за развитието на нашето общество и достижения в някакъв момент, следователно те имат значение днес за всички нас (доколкото искаме да си мислим, че историята ни има значение). Разбира се, те имат различно значение. Т.е. намеса на държавата, означава намеса от наша страна срещу някои от нас, който оказва негативно влияние на нещо, което принадлежи на нас и историята ни и ние вече сме оценили това по някакъв начин.
    Демокрацията е „…..“,(вж. тълковен речник), но у нас няма такова животно и обществото ни не е демократично, това е друга тема. Но така е навсякъде, в различна степен.
    И все пак, ако държавата представлява обществото и неговите интереси, то трябва да се бори за неговите(своите) интереси. Именно липсата на намеса на държавата в подобни случай показва и мнението на обществото (а мнението е никакво, освен ако по телевизията не са казали друго).

  8. Neli | 16.08.11 | 8

    Миналата седмица си имах вземане-даване с местната Denkmalschutz покрай преустройство на паметник на културата в жилищна сграда (частна сграда и частен инвеститор). При все, че става въпрос за не особено интересна сграда от период, от който поне аз се сещам за десетина запазени сгради само в централната част на Берлин, чиновниците не позволяват да се променят основни обеми като покривът и се заяждат за такива неща като промяна на цвета на мазилката. Основният им аргумент не е папагалско цитиране на алинеи и членове, а е свързан с логичното съждение че е важно да се запази характерът на старата сграда. Какво опознаваемо е останало от характерът на втората сграда от снимките?
    Според мен е по-добре наистина сградите да се събарят, вместо да се разрешават такива пародии. Най-ценното на подобни сгради е, че оформят характерен облик на градовете – ясно е че сградите на снимките не спомагат за това. Затова (но не само) и болшинството градове в България са ужасно безлични. В крайна сметка, като гледам и обществото си ги харесва такива (стига да са лъскавички и да има молове).

  9. Хубава тема! Разберете едно – докато има интес на търсене ще има и предлагане, малко като с наркотиците, но тук става въпрос за пари. Инвестиротът иска – проектанти, администрация, законодателство … му предлагат. До голяма степен е начин на мислене на самият инвеститор. Специално във Варна http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=451624 е не толкова „лош пример“.
    Тези сгради са обречени по един или друг начин, оставени на стихиите, безхаберието на собственици и държава.
    Що се отнася до история обаче, немога да се съглася и да преглътна това което прави държавицата ни с древните ни архитектурни паметници …. нужно ли е да изброявам ….. Рациария край Арчар, усиленото „строителство“ на Трапезица, църквата пред Плиска, златната църква в Преслав,Состра, Мезек, гробниците край Казанлък, червената църква до Пловдив ….. ужасно много са и „ДОБЪР“
    пример НЕ СЕ СЕЩАМ нито един!!!
    За това ще ни съдят деца ни! Българи показа на Света как за 20 години може да се съсипе над 2000 години история. Разкопки с багери, бутафорни „реставрации“, бригади с металотърсачи и гео сонди … поразходете се малко и вижте. Над 800 са само крепостните съоражени на територията ни, вие за колко се сещате? А на колко сте ходили ? Тъжно е но в България повечето хора не са чували дори за Никополис ад Иструм, Кабиле, Червен или Улпия Ескус /а са големи по няколко декъра/ … и как, няма път,осветление,охрана, … да не говорим за реклама, терена работа,консервация …. Сериозно, ако не сте ходили – отидете и думи за коментар няма да имате дори …

  10. Стефан Иванов | 12.11.11 | 10

    Хубава тема! Разберете едно – докато има интес на търсене ще има и предлагане, малко като с наркотиците, но тук става въпрос за пари. Инвестиротът иска – проектанти, администрация, законодателство … му предлагат. До голяма степен е начин на мислене на самият инвеститор. Специално във Варна http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=451624 е не толкова „лош пример“.
    Тези сгради са обречени по един или друг начин, оставени на стихиите, безхаберието на собственици и държава.
    Що се отнася до история обаче, немога да се съглася и да преглътна това което прави държавицата ни с древните ни архитектурни паметници …. нужно ли е да изброявам ….. Рациария край Арчар, усиленото „строителство“ на Трапезица, църквата пред Плиска, златната църква в Преслав,Состра, Мезек, гробниците край Казанлък, червената църква до Пловдив ….. ужасно много са и „ДОБЪР“
    пример НЕ СЕ СЕЩАМ нито един!!!
    За това ще ни съдят деца ни! Българи показа на Света как за 20 години може да се съсипе над 2000 години история. Разкопки с багери, бутафорни „реставрации“, бригади с металотърсачи и гео сонди … поразходете се малко и вижте. Над 800 са само крепостните съоражени на територията ни, вие за колко се сещате? А на колко сте ходили ? Тъжно е но в България повечето хора не са чували дори за Никополис ад Иструм, Кабиле, Червен или Улпия Ескус /а са големи по няколко декъра/ … и как, няма път,осветление,охрана, … да не говорим за реклама, терена работа,консервация …. Сериозно, ако не сте ходили – отидете и думи за коментар няма да имате дори …

  11. Ина | 17.11.11 | 11

    @Стефан, напълно съм съгласна, че проблема до голяма степен е в начина на мислене. Не ме учудва, че инвеститорите искат и харесват подобни неща, нито че администрацията услужливо им помага. Учудва ме, че голяма част от нашата колегия сякаш не осъзнава, че преизграждането е сериозен проблем, свързан с подмяна на историята.
    Относно примера, който си дал във Варна – там нещата са малко по-различни. Доколкото знам съществуващата сграда е запазена, така че там няма бутафория, а си е реална реставрация. Според мен обаче изразните средства не са подбрани добре, тъй като не запазват абсолютно нищо от оригиналния вид на сградата, включително и обемно. Което в случая е проблем, защото бившата топлоцентрала беше в много приятен ансамбъл с околните сгради – ниски многофамилни блокове, а в момента стои адски чуждо на средата.
    Другата тема, която си подхванал, за археологическите паметници, заслужава съвсем отделна статия. Бих отделила обаче две насоки – археологическо наследство в градска среда, където проблемите са доста комплексни и положението е изключително отчайващо; и самостоятелни археологически обекти, при които нещата са доста по-ясни, макар и съвсем не цветущи – охрана, контрол, европейски проекти, популяризиране…

  12. Стефан Иванов | 21.11.11 | 12

    Подмяна на историята няма, системно се унищожава просто.
    Не знам до колко подмяната на една сграда с „нова“ такава, може да се нарече реконструкция, реставрация или както и да било … тя си е чиста имитация – бутафория. В Закона на инвеститорът е предложен избор и докато има такъв, нищо няма да се промени … уловката в думичките ще се ползва: реконструкця, реконструкция с надстрояване, адаптация, възтановяване … и прочие. Колегията вижда само цифри – срок, цена, квадрати, печалба …. и толкова./много често се хващам да казвам, че съм проектант и ме е срам да кажа „архитект“/. Осъзнават всичко – не им пука просто! Хонорари, наградки, някоя друга статийка по проблема, изложба, ….. и така.
    Не само не ги поддържат тези сгради, а са ги накичили с реклами и климатици на максимум. От наеми в партерните части вземат хиляди EUR на месец, но за фасадата или покрива няма, Държавата ги била обявила за паметници и от нея съответно се чака. Отвратителна е цялата картинка и докато наличните закони не се променят и започнат да се спазват, както и да се търси отговорност на всички по веригата …. няма нищичко да се промени. До тогава ще си бълбукаме по форуми и срещи на КАБ, САБ, …. и други съкращения.
    Права си за топлоцентралата, затова и написах „не толкова лош пример“, като болницата. :)
    Аз не ги деля на археология или сгради с местно/национално значение, за мен са си архитектурни паметници независимо от географско положение или административен статут.

  13. Л. Стоилова | 29.12.11 | 13

    Ето един материал написан по въпроса още в далечната 2005 г.
    http://www.cult.bg/ind_varts_hist_full.php?id=3251

    Оттогава се промениха Закона за културното наследство, структурата на МК.

    Време е и нашето професионално мислене да се върне към утвърдените ценности

  14. Ина | 06.01.12 | 14

    @Л.Стоилова, много полезна връзка. Кратко и ясно написано. Благодаря!

  15. Радой Мянков | 14.06.12 | 15

    Само трябва да се спомене, че сградата на мола в Габрово, далеч не беше това което е показано на снимката. Половината от нея липсваше, а другата половина се крепеше само на мазилката си. Далеч съм от защита на сега съществуващото „нещо“ на нейно място. Можеше да се помисли за сграда със съвсем друго предназначение, която да бъде обвързана исторически с първия й собственик – фабриканта Пенчо Семов. При все че Габрово е бил център на леката промишленост можеше да се помисли за музей на промишлеността (какъвто липсва). За съжаление Габрово и габровци не се замислят, че построяването на мол на това място е чист грабеж на историческото наследство на града. Както винаги парите ще диктуват правилата и начинания, които не носят доходи на собствениците на имотите няма да бъдат дори обсъждани.

  16. tereza | 23.01.14 | 16

    Напълно съм съгласна с TOSH. Да се взема нещо насилствено от собствениците му, защото някой си е много „загрижен“ за обществото и историята е чиста проба диктатура и неуважение към частната собственост, недопустими в едно демократично общество. Нещо повече това е лицемерие, което заменя един вид алчност с друг – алчността на собственика с алчността на някой, който държи да се себе изявява като защитник на обществото и историята и в това си качество да конфискува всичко каквото му се прииска. Смятам, че трябва да се потърсят други подходи за разрешаване на проблема и в никакъв случай да не се прибягва до такива радикални методи.