provocad_logo

Пряко включване от Берн

От на 28.06.10

За provocad на живо предава Веселин Цветанов… Веско?:

Швейцария е малка и в същото време изненадващо обширна. Държавата има население около 7,7 милиона, горе-долу колкото българското. Територията й, обаче, е 40 хил. кв км, което е почти 3 пъти по-малка от българската, а като прибавим и факта, че 35 % са езера и непрестъпни алпийски склонове, достигаме до една гъстота на населението почти 5 пъти по-висока от българската. Въпреки това в Швейцария няма нито един град с население над 400 хил. души (!!!). Вярно е, че около Цюрих, Базел и Женева бъка от по-малки, зависими градчета, които обаче си имат свой собствен характер и рядко могат да бъдат оприличени на градски квартали. Дори и в равнинната част на страната изобилстват безкрайни масиви обработваема земя или дори гори. Имам чувството, че постоянно съм на село(очарователно!) и все още трудно мога да си обясня къде живеят и работят всички тези хора в такава малка държава.


Урбанистичен портрет на Швейцария според ETH Studio Basel

Опитвайки се да стигна до причините за тази швейцарска уникалност, разбрах някои от факторите (може би дори не и основните) влияещи на това характерно пространствено развитие. Първо швейцарските общини са автономни единици които почти винаги са и достатъчно активни икономически и социални ядра. Второ, благодарение на своята вродена пресметливост, швейцарците не позволяват и едно късче терен някъде из техните градове да не бъде пълноценно експлоатирано. Уникалната комбинация от смесване на различни функции също води до по-голяма компактност на градовете. И накрая, но не и по важност, изключително добрата транспортна система (особено ж.п.) значително скъсява времевите разстояния.
Що се отнася до автономността на административните единици, Швейцария е разделена на 23 кантона и 6 полукантона(каквото и да значи това), но забележителното е, че гръбнака на федералната система са 2768те общини (към януари 2005), които се радват на сериозна самостоятелност. Всяка една от тях сама определя данъчната си политика, което превръща някои малки градчета или селца в близост до по-големите градове в изключително привлекателни за живеене сателитни структури. Получава се дисбаланс – много хора ползват инфраструктурата на големия град и на практика генерират доходите си в него, но данъците си плащат в друго селище. Като резултат от автономността, понякога идва и невъзможността на федералното правителство да реализира важни инфраструктурни проекти засягащи повече общини (магистралата от Цюрих до Луцерн вече повече от 10 години е пред откриване). Същевременно тази система, поради естествената си клетъчна структура и благодарение на консерватизма си ограничава урбанистичната експанзия.


Женският пазар в Берн се разполага събота и неделя пред парламента.

Всеизвестната швейцарска пресметливост, също се явява като формообразуващ фактор. Тук собствеността върху земята е предимно частна (като това се отнася и за планинските пасища, горите и дори голяма част от непристъпните чукари). А земята е скъпа, особено в Швейцария. Това обяснява и защо са изключителна рядкост пустеещите терени навред из държавата. Нещо повече, осъзнавайки важността на пълноценното използване на земите в градовете, федералното правителство изготвя и реализира от края на 90те години стратегия за развитие на изоставените градски територии. В резултат от симбиозата между икономически интерес и политическа воля и малкото непълноценно използвани градски терени постепенно изчезват.


Старият идустриален квартал в центъра на Лозана днес е обществена зона.

Като резултат от плурализма и автономността се проявява и следващата характерна особеност на швейцарската територия – смесването на различни функции в малък периметър, както в градовете така и извън тях. Накратко казано, навсякъде има от всичко по малко. Тук не е странно да се види кравеферма в средата на огромни казармени терени или фабрика за производство на пластмасови флакони в сърцето на защитен архитектурен ансамбъл от национално значение. На собствениците е дадено правото активно да участват във взимането на решения и ако нещо не ти харесва просто не го правиш – това отново има задържащ ефект върху пространственото развитие на градовете – със своите негативни и позитивни следствия.


Мишмаш-Санкт Якобс парк, Базел – футболен стадион, търговски център, офис сграда, гара и… старчески дом.


Живея в 16 етажен ЕПК блок на 10 мин с трамвай от центъра на Берн – тази нива е отдругата страна на улицата, до нея има кравеферма а след това е магистралата.

Освен това отличната транспортна инфраструктура позволява скъсяване на времевите дистанции в държавата. Всеизвестната швейцарска железопътна мрежа е най-гъстата в света (над 3000 км) и буквално достига до всяко едно кътче на страната, като позволява на много хора да живеят понякога и на повече от 60км от местата на които работят. Така може да не ти се наложи да напуснеш мястото в което си се установил, ако смениш града в който работиш.


ЖП кнтролната кула преди гарата в Базел.


Гарата на стадиона в Базел.

Всички тези фактори създават една консервативна среда за експанзия на градовете, макар и тенденциите в последните години да показват известна либерализация на процесите. Резултатът от тази организация е приятното (и донякъде лъжливо) впечатление, че Швейцария е само ниви, пасища, ферми и гори.

  1. Yo | 29.06.10 | 1

    Чудесно описание! Повечето от хората които познавам са като мен, работят и живеят в различни населени места. Аз живея на 40 мин от центъра на Берн (това вече е друг град, друга община, друг кантон). Умното разпределение на хората по територията и чудесната инфраструктура улесняват живота и придвижването от едно място на друго.

  2. Боби | 29.06.10 | 2

    Описанието, по някакъв начин, има особено и швейцарско излъчване. Едно такова сериозно-очарователно, но хладно-пасторално-урбанистично-„имаме-мега-пари-и-не-ни-пука“… Честно казано на мен тъз държавица хич не ми е по сърце, но описанието много й подхожда.

  3. Creator | 30.06.10 | 3

    Много яко и поучително описание.Браво за статията.

  4. Владимир Георгиев | 10.07.10 | 4

    Ако искате да разберете Швейцария, прочетете Утопия на Томас Мор.Ще останете много изненадани. Иначе и аз бях донякъде разочарован кагато я видях за първи път. Прекалено е застроена и всичко е един голям миш маш, но качеството е на ниво и се търсят постоянно нови модели за живеене. И се води една невероятно интересна дискусия за развитието на големите градове във Швейцария.
    Мога да препоръчам на всеки, които реши да посети Цюрих „Landesmuseum Zürich”: постоянната колекция на невероятно ниво.

  5. […] Пряко включване от Берн […]…