Архитекти на сергия

Да, заглавието не лъже, хванахме се група достатъчно луди архитекти и направихме сергия на „женски пазар“. Така поставихме началото на една серия от акции-трансформации в градска среда, които да провокират хората. Цел на тази акция беше да привлечем общественото внимание към зоната на женски пазар, да обсъдим положителните и отрицателните страни на градската среда, да генерираме добри идеи за решаването на проблемите и превръщането на пазара в едно желано за посещение място.

Защо този пазар? Първо защото там някъде има архитектура има и сериозни проблеми в много отношения и си струва да се говори за тях. Второ, там можахме да открием изключително богата палитра от хора от всички социални пластове и да потърсим мнението им. И трето бяхме там заради самата провокация и експеримента, т.е. от една страна да нарушим монотонния ритъм на пазара, а от друга да представим парадокса – архитект на сергия.

„Женски пазар“ има не много добра репутация за пазар намиращ се в центъра на столицата. Свързва се с мръсотия, негативно отношение на продавачите и измами. Хората го посещават заради ниски цени и сравнителното изобилие. Обикновено който минава от там се капсулира в това което ги интересува, като вниманието се разпределя в това да напазаруваш каквото трябва, да уцелиш добра цена, да внимаваш да не те излъжат и да си стискаш чантата за да не ти я откраднат и естествено целта е да се махнеш от там възможно най-бързо :) С две думи мястото не може да се възприеме на спокойствие от обичайните посетители. Затова решихме да не сме просто посетители…

На пръв поглед пазарът прилича на парче от друг свят, в което цари пълния хаос. Всичко в този хаос обаче си има причина и се е напластило с годините. Там проблемите са социални и такива свързани с липсата на контрол. Лично аз до известна степен си промених мнението за пазара или по скоро нагласата. Като постояхме известно време там видяхме, че не всичко се изчерпва с търговци, които искат да те излъжат. Например открихме, че има една система от страшно много деца (циганета), които циркулират из пазара и си играят, т.е. интегрирана детска градина на деца, чиито майки продават в същото време. Освен децата се срещнахме и с групи тинейджъри, един вид с цялата ромска младеж. Младежи като всички останали със своите проблеми и мечти обречени да се сблъскват с предразсъдъците на „модерното общество“. Да имат потенциал, но дали средата ще им даде шанс? Както и да е отклоних се…

Естествено за да трансформираме мястото, трябваше първо да го почистим. Мръсотията беше първото нещо, което хората отбелязваха за проблем.

Дойде ред на сглобяването на сергията. Едни добри хора (продавачи на портокали) ни услужиха със солидно количество черни касети – нашият градивен материал. От там нататък почна играта. За да свържем елементите ползвахме „свински опашки“.

След 3-4 часа сглобяване бяхме готови да привличаме внимание. Както се вижда хора не липсваха.

Взаимодействахме с хората: първо с анкета за пазара (какво да се промени), която имаше голям успех. Хората жадуват да си кажат мнението и видяха в нашата акция тази възможност. Второ имахме кът за четене и разглеждане на книги и списания, както и място за игри и макетиране. И трето предлагахме безплатни архитектурни съвети.

Акцията беше съвсем непредвидима, във всеки един момент получавахме различни реакции. Естествено не ни изненада мнителността на хората. Първият въпрос, който ни задаваха беше – какво продаваме. Хората не вярват лесно, че някой си ще кацне на пазара и ще работи безплатно. Дори някои хора ни набедиха, че сме политически агенти :)

Не бяха малко случаите, когато просто хората си изливаха мъката и си споделяха проблемите, на моменти бяхме пазарни психолози. Един дядо ми даваше да чета негови стихотворения и си търсеше публика. Един друг пък мислейки си, че просто събираме мнения и идеи, беше писал, че много го дразни, когато по телевизията дават прогнозата за времето, и не изписват височината на върховете. След акцията имахме добър тренинг за справяне с всякакви хора :)

Хората наистина проявиха интерес и старателно си попълваха анкетите.

Направихме мини-изложба със снимки от пазари в различни точки на света.

В късния следобед потока от хора беше намалял и бяхме поприключили с анкетите. Тогава сергията се превърна в детски кът. Децата проявиха присъщото им любопитство хванаха маркерите и тебеширите и почнаха да творят. Други разглеждаха списания и задаваха въпроси, а трети питаха дали ще ги дават по телевизията и дали ще оправим счупената им люлка.

Това са само част от преживяванията на това място, скоро ще има подробности на сайта на трансформаторите transformatori.net

Ето и една галерия от снимки на списание „Едно“