provocad_logo

ЖК приватизация

От на 13.06.10

В доклада към изменението на ОУП – София от декември 2009 се говори за бъдеща „приватизацията на земята в санираните жилищни комплекси”. Не звучи ли тази идея ужасяващо или е правилен курс към либерализиране и демократизиране и на това наше наследство останало ни от комунистическия строй?

Като българин, прекарал почти целия си съзнателен живот във все още продължаващата епоха на преход, виждам прекалено много възможности за злоупотреби в рамките на подобен крупен процес на промяна на собствеността от общинска (а в някои случаи и държавна) в частна. Ако подобна инициатива е насочена към собствениците на жилища в комплексите, то тя би била неосъществима поради факта, че огромен процент от тях не притежават необходимия капитал да си позволят да закупят земята върху която живеят. Приватизацията на терените в жилищните комплекси би се превърнала в поредния процес на ограбване на обществения капитал и интерес в услуга на ограничен кръг лица. Нещо повече, подобно намерение показва желанието на Столична община да абдикира напълно и от отговорността си да предотврати заплахата от инвестиционен натиск в рамките на комплексите. Забравете за градинките, с приватизацията на земята идват блоковете между блоковете! Представете си какво би се случило ако някой купи земята върху която е построено вашето жилище – автоматично се превръщате в гостенин, който в един удобен момент и по удобен начин може да бъде изгонен.

От друга страна желанието да бъде променено статуквото изглежда напълно логично. Очевидно настоящия стопанин на терените не може да се справи с облагородяването на средата и евентуалната продажба на земята на собствениците на жилища изглежда правилния ход, чрез който да им се внуши чувство за собственост и отговорност към пространствата, които вече няма да бъдат ничии. Общината, обаче, би трябвало внимателно да разработи подробна стратегия за целия процес, който да бъде организиран по начин защитаващ изцяло интереса на живущите.
Моето убеждение е, че на коплексния начин на застрояване не съответства никакъв вид парцелиране, което значи, че всички собственици трябва да притежават идеални части от един цял парцел. Големият въпрос е как би могло да бъде предотвратено разпарчетосването на тези терени, след като те вече се намират в частни ръце.

  1. И.Е. Станков | 14.06.10 | 1

    В някои случаи, въпреки зазразните неолиберални инстинкти, просто е важно и решаващо да има държава, която носи отговорност, но и слага ред.

    Прекопаването на междублоковите пространства от частно мотивирани горди собственици на идеална част е малко по утопично от комунистическата концепция за напълно планирани и подходящи за работническата класа жилищни комплекси от панели.

    За злоупотребите с изкупуване на заеми и застрояване няма какво да споменаваме наистина.

  2. Rado_r | 25.06.10 | 2

    Идеята няколкостотин човека да са собственици на идеални части от УПИ за ОЖС, представляващо квартал с два или повече панелни блока, по никакъв начин не решава проблема на панелните комплекси, а само го задълбочава. По този начин държавата си измива ръцете от решаване на проблема с преустройството на жилищната среда в панелните комплекси и го остявя в ръцете на собствениците на имотите.

  3. Ами то е по-ясно от бял ден, че става въпрос за бягане от отговорност. Ето ви тази земя, оправяйте се…
    Тъжна работа

  4. Антон Душев | 09.08.10 | 4

    Казус:
    Жилището, в което живея, е в кооперация, построена през 1978 г.. За да бъде построена, са отчуждени 4 бр. частни УПИ. Преди отчуждаването (около 50 г. преди него), между един от тях и съседен УПИ, който не е отчужден за тази кооперация, е построена ограда. След отчуждаването 4-те УПИ биват окрупнени в 1 като собствеността вече е общинска. Всички собственици на апартаменти имат право на строеж в описаното в нотариалния акт процентно отношение, но нямат собственост в/у земята.
    Дотук с предисторията

    През месец юни 2010 г. споменатата ограда пада от само себе си (не е рамонтирана или укрепвана, откакто е построена). Съответно оградата трябва да се възстанови. Човек ще си помисли, че жителите от кооперацията събират пари пропорционално на идеалните им части, наемат фирма и всичко става за има-няма 2 седмици.

    Е да, ама не.

    ЗУТ изисква да се издаде разрешение за строеж за оградата, за което трябва да кандидатства възложителят на строежа. Тъй като тази конкретна ограда трябва да попадне в УПИ общинска собственост, възложител трябва да е общината.

    Ако земята беше собственост на съкооператорите, те можеха да бъдат възложители. Сега обаче това е невъзможно. Може би ако етажните собствености пратят писмо на общината с искане тя да се съгласи да упълномощи същите тези ЕС да бъдат възложители, може и да стане. Но в противен случай не виждам как би могла законно да се построи тази ограда, ако се игнорира общината в качеството й на собственик на УПИ.

  5. Sash | 13.12.10 | 5

    „…Очевидно настоящия стопанин на терените не може да се справи с облагородяването на средата и евентуалната продажба на земята на собствениците на жилища изглежда правилния ход, чрез който да им се внуши чувство за собственост и отговорност към пространствата, които вече няма да бъдат ничии….“
    Който мисли, че това е правилният ход да се внуши чувство за отговорност за облагородяване на средата да вземе да се разходи из българските села и да поразгледа как облагородени изглеждат дворовете на българите, дето са си тяхна собственост.
    И ако види поне едно село, в което да няма поне един разхвърлян и мръсен двор, тогава да бъде толкова сигурен, че това е начинът да се спретне междублоковото пространство.

  6. Ханджийски | 03.04.11 | 6

    Интензивността на застрояване в нашите комплекси е малка сравнена с повечето европейски градове. Не е намерен никакъв начин как да се реши въпроса със смяната на поколенията, в тази насока има много какво да се направи, а не да се търси начин, как да се вкарат още си някакви хора за да е по-интересно и между другото да се размърда някак си пазара по този начин, вместо да се опиташ да намериш начин да създадеш условия за тези млади хора които искат да останат. Във всички държави си има различен принцип как да се доуплътнява, който определя някакъв характер на архитектурната визия, тук до голяма степен комплексите са доминиращ модел на застрояване, което е и много добре балансирано и ефективно, проблемът е в трудностите за функционално преустройство и адаптация на средата, също така невъзможността за ефективно управление. Ако се направи проучване със сигурност някой биха заменили този начин на обитаване а други не, тове е достатъчно за да се създадат условия за някакви инвестиции, чрез освобождаването на място за преустройство, средата от друга страна е най-добре да се стопанисва за временен период от юридическо лице, което може да печели по някакъв начин от нея и със сигурност трябва да се определят някакви такси за стопанисване на общите части.
    Един блок може да се разглежда като малко по-голяма кооперация с повече собственици в нея, трябва да се съобразиш с желанията на всеки един от тях и след това предлагаш конкретно решение, иначе насила няма как нещо да стане.