Под един покрив / дипломна работа
Проект: „Под един покрив…”
Автор: Милен Мечкуев
Местоположение: град София, ж.к. Разсадника, съществвуващо ромско гето
Дипломна тема: Дом за радостни ритуали
Разработка: Трансформация на ромското гето с ритуален дом в него
Описание на проекта:
Обособяването на място за радостни прояви е пряко свързано с усещането за хармонична обкръжаваща среда. Както тъгата, така и радостта изисква простор и свобода на преживяване.
Ситуиран на мястото на съществуващо ромско гето от една страна и на едно от най-хубавите градоустройствени петна в близост до центъра на града, проектът цели да разгледа цялостно развитието на местността. Създаването на ритуален дом за сметка на циганската махала, без наличието на обществена позиция по проблема, е нередно. Целта на разработката е да трансформира гетото в социално полезен градоустройствен фактор, наситен с належащи за общината функции. Запазват се жилищните такива като опит за интеграционен процес, като за тази цел се предвиждат домове за социално слаби с работилници към тях. Интеграцията е немислима без контакта на социалните групи. Това е и причината в проекта да се допълнят функции като спортна зала, театър, читалище, детска градина, общинска администрация и други, които са и от особена нужда за местността. Добавени са и търговски и административни зони, които от една страна да оживят квартала, а от друга да направят финансово възможна реализацията му. Така получилата се градска структура следва да създаде хармонична среда, в която появата на ритуалния дом да изглежда като логично следствие.
Архитектурно тази структура цели да бъде урбанизирано копие на свободната природна среда. Тя представлява пешеходна зона с вградени сгради и много зеленина. Всичко това се структурира в една пространствена модулна мрежа, включваща в себе си всички природни елементи. Градоустройствено тази мрежа позволява параметрично организиране на двете основни групи – зеленина и пешеходни части, така че да се получат логични преминавания и зони.
Основен акцент в структурата е именно домът за радостни ритуали. Той е ситуиран в централната част на парцела, в ос с наблизо разположената църква. Разсъждавайки върху смисъла на ритуалния дом като институция се стига до извода, че той реално губи своята стойност с всеки изминал ден. Причината за това е и в съществуващите примери – затворени, неуютни и по-скоро подтискащи зали. Все повече хората предпочитат изнесените бракове, които се сключват на избрано то тях място с помощта на служебно лице. Затова и целта на проекта е да създаде именно едно такова романтично и приветливо място за сключване на граждански брак. Предложеното такова е един остров, на който под ефирен навес започва пътят на младото семейств
Функционално проектът може да се раздели на 3 части. Входна част на „сушата”, където се намира фоайето, администрацията, подготовката на младоженците и всички обслужващи функции. Преходна част, където се извършва ритуалния ход по мост към залата, а под него е служебният ход. Кулминационна част, къдетот се извършва самата проява. Това е ритуалната зала и следващата след нея зала за наздравици. Характерно за проекта е желанието за свобода и простор. Затова отвореността е издигната на пиедестал. По този начин се увеличават възможните сетивни възприятия. Архитектурата вече не е статична и усещана единствено визуално, тя е мирисът на цветята, шумът на водата, подухването на вятъра. Едновременно с това, за да е целогодишно използваема сградата, е предвидено възможност за затваряне и отделяне.
Основната мисъл в проекта е желанието за хуманизиране на архитектурата. Все пак, тя е средство за живот, разходки; средство за радостни прояви. Тя е възможност за демокрация и живот… „под един покрив”
Няма какво да коментираме – момчето се е справило чудесно. Да влизат багерите в гетото…
Харесва ми :)
Особено идеята да принудиш шествието да изостави кичозните лимузини с балончета и цветенца и сватбарите да повървят пеша… :)
Но не искам да си представям цялата тази красота с градинките и водните площи само година след построяването.
Идеята за подобен комплекс ме удиви. Страхотна е. Вижда се един цялостен жизнен цикъл – някакъв процес на предвижване и обслужване.
Твърде жалко, че е неосъществима в нашата страна.
ideino e,no ne e trjbvalo da slafash tia krapki s rastitelnosta.malko retro kato cjlo,pogledno go sled godina i ste se stresnesh :)
На мен ми харесва:
- че може да се разхождаш почти абсолютно навсякъде
- че водата е използвана не само като хоризонтален елемент,но и като вертикален такъв
- че има много повтарящи се елементи в цялата композиция,но само един „дом за радостни ритуали“, който е очевидно разположен на плана
- че има определена символика в пътя, който младоженците трябва да изминат
Аз искам да разбера:
- дали това е само дом за сватби?
- как протича самият ритуал.. къде са гостите когато двамата младоженци вървят първия път, къде са гостите,когато вървят към изхода. Има ли зала за празненства след това или това е само където се провежда церемонията, а празнуването е след това.
- колко тона бетон ще трябват за подобен проект? :)
- без допълнителна поддръжка, дали плочите по сградите ще издържат повече от тези на паметника пред НДК?
Като цяло проекта е много ведър и според мен предлага интересно пространство за Софийската реалност.. разбира се много надминава ситуацията,която е в момента на това същото място.
ПС: железните хора се страхуват от водата,защото ще ръждясат – разбирам :P
Здравейте на всички, ще се опитам да отговоря на въпросите дотук
@supercow – заданието беше такова, да се проектира дом за радостни ритуали, а ситуацията – ромско гето… комбинацията от двете колкото и естествена, е доста странна. Затова реших да „влизат багерите в гетото“ и да се действа цялостно като проблема с циганите да бъде взет предвид
@wakeop – все пак трябва да повървят малко пеша младоженците. Нали говорим за „ритуален ход“, а не ритуална улица :) Радвам се че ти допада
@Калин – Много се радвам, че идеята се разбира. На защитата един професор след половин час обяснения от моя страна каза: „ама то и цигани ли има“ :) Дали нещо такова може да бъде реализирано съм си мислил 2 неща. Първо – Нека подхождаме идейно и позитивно към проблемите и после да го адаптираме към реалността, обратното не води до нищо качествено. Второ – за да се реализира всяка идея трябват пари. За да се дадат пари трябва интерес. Затова тук предлагам елементи на публично частното партньорство – като офиси, магазини и заведения, които остават частна собсвеност, а общината получава пари за земята и с тези пари подпомага строителството на обществените сгради.
@колега – може да си прав и този „patchwork“ да не е било най-доброто решение, но както се казва – това се получи :) При кръпките това, което ми допада е, че може да се параметризира решението, т.е. да организираме хаоса
@Tosh
- Навесчето във водата първо е ритуален дом. Иначе може да се използва за много различни неща, тъй като сватбите са предимно събота и неделя. През останалото време това е място за изложби, презентации, събирания и каквото се сетиш, дори ей така да си седиш под водопада :)
- Ритуала протича като във всеки ритуален дом. Всички във фоайето, после гостите във залата, чакат младоженците. След сватбата се черпят пак под навеса зад стената и айде навън :)
- „плочите по сградите“ не трябва да се поддържат, а да се сложат както се слагат по цял свят, а вече и в много примери в България. Не виждам нищо странно в това. Дали ще се използва бетон, метал или дърво ако трябва да сме честни зависи най-вече от пари. Важното е от горе на цялата работа да стане място за хора.
- ПС – Tosh, въпросите са ти като на цяла дипломна комисия, надявам се отговорих добре и ще ми присъдиш званието архитект :) Поздрави и успехи
Нищо не разбирам от архитектура, но много ми харесва! И самата идея е много алтруистична.
Мисля, че работата е превъзходна. Поздравления.
Всичко разбрах! Всичко ми стана ясно! Сега вече мога да умра спокоен!
Браво.Гледам добре си се ориентирал в ситуацията с парака и църквичката както и цялата среда.Циганското гето е една аномалия ,която не е архитектурен проблем и мисля правилно си го „разкарал“/правих макет без гетот на градоустройството и ми направи впечатление ,че има рядко срещащо се добре направено градоустройство /.Ритуала във водата ,цялата пътека и обвързването им с църквата е станал страхотно.Patchwork-а мен ме кефи много и стой свежо – не разрах защо „колега“ го нарича ретро.На мен дипломния ми проект беше на същата ситуация – тва място има един особен подводен камък което не се забелязва на пръв поглед от зрителя – доста е голямо.Гледам и ти си се борил с него :)- те от тук идват и някой от въпросите.Мисля че си се справил усепшно.Единственото което не ми допада е ,че не си „прихванал градоустройствено“ сградата на „Непроруда“ ,ама това винаги може да се направи.
Az otdavna ti go prisydih zvanieto..
Samo za krypkite – spored men nqma nishto losho v tqh.. stiga da se poraboti poveche vyrhu samata im tipologiq.
„че може да се параметризира решението, т.е. да организираме хаоса“ – ne bih kazal,che kato cqlo kompoziciqta e haos :) Vsichko e podredeno po osite na samata situaciq.. Sgradite sa predimno obemi s edna strana introvertna „cherupka“,a drugata strana ekstrovertna. Prilichat na zeleni oprosteni kitove :) Edinstvenata sgrada,koqto ne se podchinqva na ostanalata chast na kompoziciqta e „ритуален дом“.. zashtoto tq e unikalna v kompoziciqta i vsyshtnost stava duma samo za neq – vsichko drugo e neshto kato nein „landscape“. Oshte edno neshto interesno e che obiknovenno v edna kompoziciq nay-glavnata chast e dosta golqma.. dokato tuk e obyrnato tochno naobratno.. vsichko drugo e dosta golqmo,a samiqt „ритуален дом“ e malyk :) interesno.
Проектът изглежда страхотно.
Ако бъде реализиран и се поддържа, ще бъде много добро място.
Малко повече дървета и пейки не биха били излишни и дано ромските братя не правят золуми.
@creator – наистина големината на парцела беше проблем, малко е „проект в пустиня“. Само дето не е пустиня – а ромско гето, което ми се струваше много странен съвета на катедрата – представете си, че ги няма. Е, аз си представих, че ги ИМА…по-редно ми се стори да се занимавам с проблема или поне да се опитам. Прав си, че трябваше да се отрази сградата на „непроруда“ в композицията
@gamar – дървета, пейки, лампи и всякакви градински елементи трябва да има и това е несъмнено. Просто го оставих на картинките малко по „градоустройствено“. На визуализацията, след изглед 8-8 я направих по-детайлна като пример, макар че може още растителност
@Tosh – задължително след време освен практикуващ архитект да станеш И преподавател или критик, много хубаво ти вървят разсъжденията. Поздрави
mn mi haresva ideqta,tuk ni lipsvat ob6testveni i socialni kompleksi i trqbva da se nablegne na tova.u4astieto na vodata i ograni4avaneto ili po -to4no zamaskitanrto na betona pravqt proekta mn priqten.po-4ove6ki,ako moga taka da se izrazq.uspeh,nadqvam se nqkoi den da ima realizaciq
pleshivia na snimkata kadinov li e? toi i predi beshe iaka pleshivinka,ama sigurno natuRtenoto RRRR ne se e promenilo :) sorry za offtopika no mi e lubopitna pleshivata glaviza :)
Жената каза ,че ако го построят ще се разведе с мен за да се оженим повторна там :)
:))
относно комисията по спомени някои от тях бяха:
Бойко Кадинов, Йордан Радев, Чавдар Ангелов, Георгий Станишев, Панчев, Валери Иванов…
hubav proekt…osobenno za studentski…libsva mu sledvashtata stapka,kakvo da se napravi za da ne se okaje edno bezlyudno miasto,kakvo da se napravi da ne se prevarne v „sterilna mrasotia“…proekta bi prorabotil v Japan naprimer,ot opit znam…za nashte geografki shirini obache triabva da nahvarliash malko butki,katerushki,hrasti,bokluk…ot samoto nachalo i da vidish kak moje da go kontrolirash,tova shte ti pomogne i da si organizirash obshtite prostranstva,sega ima opasnost da ostanat samotno prazni….
i malko organizatzia i mashtab v „patchwork-a“ e nujen,takav homogennen raster na takav goliam mashtab ti pravi proekta da izglejda plosak…
Hubavo e da imash oshte 1-2-3 po-malki vodni ploshti…shte ti se varje s tzialostnata ideya…taka s edna goliama voda izglejda prekaleno momumentalno i klasichesko,kato fontana pred Narodnia Teater malko…koeto e protiv ideyata ti za libsa na erarhia m/u sgradite…
ima kakvo da se podobriava,no si „ste“ v pravilnata posoka…dano sledvashtia da e oshte po dobar!
Честито дипломиране.
Проектът е добър, но от моя гледна точка търпи една основна критика:
-СРЕДАТА, отценил си я като несъответна и си я преструктурирал така че тя да е подходяща за сградата, която трябва да изпроектираш. А дали тази нова среда е подходяща за хората, които трябва да я обитават – със сигурност не. И най великите архитекти са се провалили в опитите си да създадат жив градски организъм. Създаването на арх.среда от такъв мащаб не е еднократен акт а е процес. Правилният подход е архитекта да даде насоки и правила по които средата да се развива.
Имай повече респект към средата.
П.П. Не си написал кой ти е дипломен ръководител.
интересни разсъждения, мерси за съветите, всеки проект търпи развитие. Допада ми предложението за още водни площи, като реплика на основната. Относно колко е „жива“ средата – исках да предложа не само кафенета и магазинчета, които да събират хората. Нека като насока има и други функции, които да бъдат обществени – а именно културни, спортни и образователни.
Предложението архитекта да дава насоките на развитие, а средата да се развива според тях е много смислено и нещо към което симпатизирам ( http://provocad.com/?p=447 , http://provocad.com/?p=35 ) Предложеното тук решение също е само градска структура. То е едно покривало, на което да може да се катериш, Сградите могат да имат всякаква форма, както и самият „patchwork“
Проекта е добър. Поздравления. Първоначално като човек разсъждава като ОВК, за залата си помислих: ужас толкова много стъкло, ще стане един парник, в последствие като видях идеята за водопадите и помещението за инсталации (което ако трябва да сме точно ще се напълни с техника ;) ) се поуспокоих малко. Но все пак каквото и да е стъклото, мощността (отоплителна и охладителна) на сградата ще е голяма. Но много издребнях. Честито дипломиране на патерица и много успехи за напред.
Като чета какво си написал, колега инженер:), ме хваща яд каква е организацията на образованието по архитектура. Трябва ако не всички, поне половината проекти да ги правим взаимно канд.архитекти с канд.инженери и така хем да се сработваме и сприятеляваме, хем да се учим.
„То е едно покривало, на което да може да се катериш“ tova e gotina ideq.. ako mojeshe da se vijdat poveche „skalolazi“ po sgradite – shteshe da e gotino.. da ima poveche hora, koito sportuvat tam kato cqlo shte e interesno da se pogledne.. zashtoto kato cqlo tova moje donqkyde da se prieme i kato park.. i da se dorazvie v tazi posoka. Interesno.
A otkyde vodata otiva kym tavana? Kyde sa skriti trybite?
Ами то като гледам си е развито като парк – или поне на мен така ми изглежда още от първия път когато го гледах.
@Tosh – водата отива към тавана по тръби до колоните, които впоследствие се обличат с гипскартон. Инсталацията е под залата. Не съм показал тръбите в плана, защото мащаба на чертежите не го позволяваше
Има накъде да се развива като парк, но както казах системата е отворена и какво ли не може да се добавя, което е задължително при такива проекти. Но сте прави, че в тази посока трябва да се мисли…
Има много вярни неща в думите ти за образованието. За нещастие надали ще стане скоро. И все пак по-важното е след това да се работи в екип със специалностите, с цел получаването на един добре направен проект. Всяка сграда може да се разгледа като една машина, едно нещо да не е правилно, цялата машина има проблем.
Аз когато видя много стъкло винаги реагирам по един и същи начин, ако е единично тогава се хващам за главата. Достатъчно е само да се погледне фугата при единичното стъкло за да се разбере.
Мдам. Това за стъклото е правилно.
Хората в тези стъклени сгради като правило или ще умрат от студ през зимата или ще изгорят от слънцето през лятото.. или ще изгорят целия свят с климатици и радиатори.
Повече „shaders“ трябва да има (от нищо).. най-добре хоризонтални фиксирани на южната фасада, на северната може да няма. На запад и на изток са най-сложно направени обикновенно,защото не трябва да са статични,а подвижни. Не си го измислям просто ето така.
Друг проблем на стъклото (особено на стъклените покриви,а виждам,че ти имаш един при коридора към залата) е поддръжката, която като цяло струва доста пари, защото трябва да се прави месечно,за да не виждаш умряли птици, птичи изпражнения и други подобни приятни сутрешни особено(след като птиците са се наяли) гледки.. Разбира се не са само птици,а и прах от Сахара, киселинни дъждове и други подобни.
Изобщо стъклото трябва да се ползва доста внимателно и рядко да се ползва като „infill“… или поне това е което съм чувал аз.
много професорско го даваш :)
ясни са нещата, които казваш, но както спомена колегата ОВК, важно е нещата да са технически възможни, всичко останало е въпрос на преценка. Не може човек на всяка южна фасада да слага щори, не е това единственото решение, нито подвижните щори на изток/запад. Често се злоупотребява с енергоефективността като самоцел. А в случая говорим за сграда – зала 250 квадрата, която се използва по-скоро инцидентно, както и сватбите са най-вече събота и неделя. Хубаво е човек да има предвид нещата, които казваш, и още много други, но когато взима решение – по скоро да се съобразява със смисъла на сградата, отколкото с „изгарянето на целия свят с климатици“ :) Ако една сграда е „environmentally friendly“ и „пасивна“ освен всичко е много хубаво, но не може това да е основния критерий. Пък и като последен студенстки няма как да не наслагаме яко стъкло :)
P.S Поздрави, че сложи аватар, така някакси коментарите вече са лични. Аватар (снимка) може да добавите на http://www.gravatar.com
Не мисля ,че с енергоефективноста може да се прекали – просто нещата вече опират до оцеляване.Прав си обаче че подходите не трябва да бъдат едни и същи винаги.В твоя случей това е зала за временно ползване и няма нужда да става като затворническа килия от слънцезащитни елементи :)Иначе в тоя ред на мисли едни „капаци“ по покрива ,или отваряеми части на дограмата лятно време да „изхвърлят“ горещия въздух от през седмицата мисля ,че щяха да свършат чудесна работа без да „човъркат“ по визията.
Е, и аз като Tosh и Creator, съм фен на енергоефективността, но просто мисля, че тя е необходимо но недостатъчно условие за архитектурата, т.е. тя е нужна, но не е хубаво като само на нея се обръща внимание. Това имах предвид със „злоупотребата“.
На детайл 1 е показано отварянето на дограмата. То всъщност не е дограма а плъзгащи се стъклени стени на вертикална ос. Малко е фентъзи, но това е. Целта на това „отваряне“ е да се получи сватба на открито когато е възможно, така че и шума на водата и мириса на цветята да са част от преживяването :)))
Така като се замисля може по същия начин да се плъзгат по колоните някакви щори или други елементи, които да играят функцията за която говорите
Само последна дума по този въпрос ще хвърля в съзнанието ти,архитект Милен Мечкуев :)
За жалост (на всички архитекти, кандидат архитекти и тези,които учат да станат кандидат архитекти) :) енергоефективността е напълно задължителна. Току що четох някаква хартийка,която казва,че до 2030 година света ще ползва с 50% повече енергия, отколкото сега..
Защо човек да не го вземе в предвид и не прави дизайн, който е с интегрирани архитектурна идея, структура (конструкция) и „енергоефективност“ (environmental strategy). Има ужасно много начини да направиш една сграда енергоефективна – така е,знам го. Но при теб сякаш отсъства какъвто и да е. Затова ти писах за най-лесния очевиден начин..
Трябва да се взима в предвид. Сградата не трябва да е само за това,защото тогава ще се превърнем в инжинери,но това трябва да е около 1/3 от цялата работа.
Оф, Тошо, ще ти пиша по скайп, че тук препълнихме темата със странични неща :)
не се казва „в предвид“, а само „предвид“ :)))
Да, енергоефективността е задължителна и си има показатели които трябва да се спазват, както си има специалисти, които разбират (за жалост) много повече от нас. Говорим еднакви неща, че енергоефективността е важна, просто споменах че мен ме дразни че се спекулира с нея, както например се спекулира и с еклогията често. Абсолютно съм съгласен, че енергоефективността е част от проекта, няма как иначе
А аз ако реша да скюча брак през зимата или есента, или ако просто вали?! За „Ритуалните ходове“ не е предвидено покриване или аз не съм разбрала правилно (или то е преместваемо)?
И – ритуалната зала не се ползва инцидентно и не само събота и неделя. Това събитие вече не винаги се случва точно в деня на сватбата, т.е. на тържеството/празненството, а често е в ден от седмицата само с двама свидетели, след което се „изиграва“ символично пред гостите в ресторанта или там, където е сватбата (целта е да не се разхожда целия катун напред-назад).
В събота и неделя бракосъчетанията наистина са много повече и се точат цял ден, длъжностните лица са си на пълен 10 часов работен ден и не е честно да си почиват под земята (още повече при страхотнте гледки наоколо)или пък в помещението в сградата със фоайето, което е твърде далеч (интервалите между сватбите са кратки). И си няма WC това длъжностно лице наблизо…
Идеята обаче е много добра. Поздраления! :)
P.S. Готино е да вървят младоженците толкова дълго сами преди и след сватбата. Още по-готино е, че дори и някой да размисли, няма къде да избяга с цялата тая вода;)
Има предвидено подвижно покритие тип „тубус“ на риатуалния ход и подвижни стени, прибиращи се в пода на самата зала, вижда се на визуализациитя, разрезите и планчетата
На следващия въпрос :) В частта с преддверието има една малка заличка за такъв тип сватби – само със свидетели, или „дискретни“ бракове
За длъжностното лице – той си има помещение в частта преди ритуалния ход, където има и тоалетна, може би си прав, че трябваше и едно WC под залата, макар че смисъла на подхода под залата е единствено да не пресича пътя на длъжностното лице и сватбарите :)
П.П. който иска да бяга, трябва да може да плува :)))
Здрасти отново!
За покритието – разбрах вече :)
По повод браковете само със свидетели, нямах предвид, че не си предвидил подходящо помещение (дори напротив), а мнението ти, че „… в случая говорим за сграда – зала 250 квадрата, която се използва по-скоро инцидентно, както и сватбите са най-вече събота и неделя.“, което не е така – сградата не се ползва инцидентно, съгласи се! :)
И продължавам да мисля, че не готино „лицето“ да си почива под земята или да тича до „Ритуалния дом“ при неоходимост. ;)
Поздрави!