provocad_logo

Новите гета

От на 12.08.12

Миналата седмица бях излязъл с една моя леля и 5 годишната й внучка в градинката зад моя блок. Леля ми се разплака, като видя как детето се радва на катерушките и дърветата наоколо и през сълзи каза, че там където те живеят няма градинки…

Темата, която захващам не е нищо ново, особено за хората които живо се интересуват от случващото се в града около тях. Нямам и претенциите да представям позиция, която е екстравагантна или която не е била вече застъпвана от много хора преди мен. Това, което ме кара да пиша тази кратка статия е интересната взаимозависимост която откривам между развитието на българското общество и развитието на средата в градовете около нас.

Става дума за новооформилите се в периода между 2001 и 2010 г. жилищни квартали в големите български градове и в частност в София. Тезата, която застъпвам се основава на твърдението, че голяма част от тези територии са изключително ощетени по отношение на три основни елемента на градското пространство. В тях липсва изградена социална инфраструктура, липсват обществени пространства и липсват зелени пространства (градини). Отсъствието на всеки един от тези елементи нанася непоправими щети върху социалния живот на хората обитаващи или работещи в тези градски територии. Независимо от огромните инвестиции вложени в сградите в тях, поради вече изтъкнатите недостатъци, те неизбежно в бъдеще ще се превърнат в новите гета на градовете, концентрирайки в себе си хора, за които липсата на социална активност е начин на живот. Такива територии осигуряват отлични предпоставки за развитието на силно отчуждение у техните жители, както и на множество форми на противообществени прояви. За съжаление, по един много странен начин, незаинтересоваността към проблемите на другия и апатията към общественото ни развитие са характерен белег на българското общество през последните години. Изглежда, че тези квартали не просто са се появили като резутат на отношенията в нашето общество. Те са тяхно олицетворение.

За да не говоря прекалено общо и „по принцип” ще се фокусирам върху конкретен пример от нашата столица, а именно т. нар. кв. „Манастирски ливади”. Територията е обект на огромен инвестиционен интерес в периода до 2010 г., като на мястото на малкото къщи и многото ливади наоколо се появяват 6-7, а понякога и повече етажни, предимно жилищни сгради и някои офиси. Голяма част от застроената територия е усвоена (в проект) в периода преди приемането на ОУП на Столична община при изключително завишени показатели на застрояването. Не ми се иска да се спирам и върху очевидните законови несъответствия с надвишаване на пределно допустимите показатели в някои от случаите, за които (без)отговорните представители на администрацията така и никога няма да бъдат наказани.

Карта - Манастирски ливади - запад
Примерът с „Манастирски ливади е емблематичен по отношение на липсата на вече посочените три основни елементи на градското пространство. В т. нар. „Западна” част на квартала няма нито едно училище, детска градина, социално заведение, културен център, читалище или каквато и да е форма на социална инфраструктура. С изключение на обръщалото на трамвай 7 и уличните платна, в зоната напълно отсъстват всички възможни форми на обществени пространства – пейки, детски градинки, площади, спортни площадки, а дори и тротоарите са рядкост. Периодът на бурно инвестиционно „развитие” е оставил квартала без минимално озеленяване – дори и покрай улиците няма дървета, а за някакви форми на градини или скверове и дума не може да става. Така територията предлага условия за задоволяване единствено на първичните човешки нужди – спане, изкарване на пари (в офис), ядене и… измиване на колата. Проблемът в случая не е дори и в липсата на посочените елементарни удобства, а във факта, че кварталът вече не разполага с никакъв ресурс от терени за да се опита да я компенсира.

Улиците в Манастиески ливади - запад
Интересно е да погледнем в детайл, какво означават за жителите на територията идентифицираните липси. Отсъствието на детски градини и училища карат жителите на квартала да търсят такива за своите деца далеч от него. Тази тенденция има две основни негативни последствия. На първо място, родителите жертват част от времето и парите си за да могат да закарат детето си до далечната институция (което е свързано и с увеличаване на трафика в града). На второ място, детето попада в среда в която развива своите приятелства и социални контакти далеч от дома. Липсата на културни институции, от своя страна води до ограничаване на личностното развитие на жителите, но също така ограничава техните възможности да влизат в социални контакти помежду си. Такива негативи се пораждат и от отсъствието на открити, свободно достъпни обществени и озеленени пространства. В допълнение, липсата на растителност води до влошаване на микроклиматичните условия и до завишена замърсеност на средата.

Гъстота
Така стигаме до основния и най-тежък проблем на този квартал – липсата на каквито и да е възможности за развитие на интензивни социални контакти между неговите жители. На практика единствените места, където хората могат да се срещнат са коридора на етажа, асансьора и входното предверие на блока. Те често се разминават с колите си (понякога това разминаване е придружено и от редица нелицеприятни изрази, защото дори и улиците не осигуряват минимални условия за нормално придвижване) и рядко намират дори и елементарни поводи за разговор. По този начин, средата не дава възможност на своите обитатели да развият каквато и да е форма на обществен живот. Това, от своя страна, предразполага развитието на редица негативни от обществена гледна точка тенденции. Непознаването на другия често поражда силно отчуждение, а понякога дори и незачитане на неговите права и потребности. Жителите на подобен квартал много трудно биха могли и да се обединят около обща кауза и много трудно биха подели каквато и да е форма на гражданска инициатива. Непознаването на околните, също така, е и удобна атмосфера за развитие на антиобществени прояви, засилвайки вероятността за кражби и влизания с взлом, например.

Тук идва и моментът, в който размислите ми могат да бъдат обърнати с главата надолу. Заслужава си да се запитаме, ами ако не тази среда е причина за изброените по-горе негативни тенденции, а тъкмо обратното – самото ни общество има нужда от точно такава среда, защото неговите членове не се нуждаят от социална активност? Отговорът на поставения въпрос се крие във факта, че въпреки горепосочените недостатъци, такива квартали все още се смятат за привлекателни места за живеене от много хора. Оттам произлиза и твърдението, че тези квартали се явяват като олицетворение на силните процеси на социална деградация, които се развиват в българското общество.

  1. Марин | 12.08.12 | 1

    Много добър анализ!
    Разни общински „фактори“ трябва да си вземат поука. А виновните главни архитекти трябва да бъдат посочени с пръст и по някакъв начин наказани.

  2. Коста | 13.08.12 | 2

    Поздрав за страхотната статия!

  3. LOL | 13.08.12 | 3

    Напълно вярно. В държавите, на които уж искаме да приличаме, първо се изгражда инфраструктурата, и чак след това сградите. На други места, например в Индия, сгради се строят без пътища до тях и без идея как точно ще пътуват, живеят или работят хората, които ще обитават тези места. Наличието дори на една малка градинка и нормален път водят до огромни разлики. Това го твърдя от личен опит, в рамките на едно и също населено място.

  4. Boris | 14.08.12 | 4

    Самата истина…
    Градската среда става все по-стерилна, стерилни стават и отношенията на хората в нея. Това е пагубно.

  5. Arch | 14.08.12 | 5

    „Не ми се иска да се спирам и върху очевидните законови несъответсвия с надвишаване на пределно допустимите показатели в някои от случаите, за които (без)отговорните представители на администрацията така и никога няма да бъдат наказани.“
    Кварталът, който фирма Никми построи /на последната снимка/ с благословията на тогавашния главен архитект Янев, е в нарушение на повече от половината нормативи.

  6. Весо | 14.08.12 | 6

    Марине, благодаря за високата оценка. По отношение на връзката престъпление-наказание, честно казано не съм си поставял за цел да търся отговорност в институциите. Това което ме притеснява е по-широката картина, в която всички ние (цялото ни общество) по един или друг начин сме съучастници в пренебрегването на елементарни нужди и права на хората. Случилото се в Манастирски ливади е само и единствено една илюстрация на много по-дълбоки процеси на социален разпад, които вярвам, всеки един от нас наблюдава около себе си.

  7. md | 14.08.12 | 7

    Уважаеми г-н Редактор,статията Ви наистина не е лоша,но постарайте се поне да няма правописни грешки! Така можете да загубите аудитория някой ден,особено в тази статия,където грешката е в самото начало!

  8. Ira | 15.08.12 | 8

    Същото може да се каже и за кварталът под Студентски град зад блок 36, който се води част от квартал Витоша. Няма нито една детска площадка – освен една пързалка до един ресторант, няма детска градина, няма училище. А живеят само с млади семейства и е пълно с деца. Получава се така, защото когато човек си купува апартамент предпочита да е в нов блок, а не в панел от 80-та година. Вината е на главните архитекти и на кметовете, които са раздавали визи и разрешения с престъпен размах. Виновни са и най-вече хората написали ЗУТ в угода на мутри и перачи на пари. Не може в периферни жилищни квартали да се строи с интензивност като за централни части. В западните държави преди да се построи нов квартал първо се строят улиците, детската градина и училището – иначе явно никой не би си купил апартамент. Това съм го виждала със собстевните си очи в Мюнхен – улици с чисто нов асфалт,чисто нови тротоари и отстрани празните УПИ-та с табела на проекта, който ще се строи там, в единия край чисто новата детска градина. Все още тук, във „Витоша“ не е станало съвсем гето, дори напротив, живеят млади хора с явно добре платени професии. Просто не се е появила по-добра алтернатива за младите семейства, но когато това стане, няма кой да дойде да живее тук в бетонното гето.

  9. Марин | 15.08.12 | 9

    Весо, точно днес си говорихме в работата по твоята статия. Достигнахме до мисълта, че вероятно в този квартал няма нито един архитект, собственик на имот. Може би това може да стане показател за качество на градска среда.

  10. Димитър | 15.08.12 | 10

    Живея в този квартал и отлично познавам проблема. Отдавана съм се уверил в пагубното въздействие на осакатената урбанистична и архитектурна среда в тези комплекси. Статията е добре написана и наистина кратка, в смисъл, че по тази тема може да се говори дълго и пространствено. Споделям възгледите на автора.
    От друга страна мога да напиша собствена статия за борбата ми да променя това статукво и за ужасното безразличие, неразбиране и дори съпротива, които срещам при опита ми да засадя едно дърво. Бях подиграван, критикуван и накрая дървото беше премахното, защото щяло да стане голямо и опасно. Това идва да ни покаже, че взаимо-връзката „околна среда – душвеност“ работи двупосочно. Така както самият автор е предположил в края на своята статия.
    Нищо не ни е натрапено и никой не ни е виновен. Цялата отговорност за живота, който живеем си е само наша.

  11. Весо | 15.08.12 | 11

    Марине, тенденцията, която сте забелязали, че хората от бранша предпочитат други квартали пред „Манастирски ливади“ е показателна. Не ми се иска, обаче да обобщавам, че това е показател за качество на градската среда. Аз лично познавам не малко архитекти, които живеят в квартала, посочен като подобен пример от Ира. Освен това, не би ми се искало и да давам нюанс на елитарност по отношение на архитектурната гилдия, като казвам, че нейните представители (един от които съм и аз) са по-сведущи от другите граждани по отношение на критериите за качество на градската среда. Практиката безапелационно опровергава това твърдение, а ако то беше истина, нямаше въобще да има нужда да водим настоящата дискусия.

    п.п.: Много се радвам и, че четем коментари от жители на квартала, които за жалост, обаче, потвърждават моите притеснения.

  12. Mina | 16.08.12 | 12

    А може би връзката е обратна – определени хора, с определени ценности и нагласи, избират съответната среда за живот, която им импонира. За тях липсващата инфрастуктура не е проблем – те просто ще се натоварят на SUV-то до съответните офис/мол/училище и после ще се телепортират зад плътните завеси на „луксозната“ си (и често кичозна)хралупа. В същото време средата, която обитават по никакъв начин не допринася за промяната на въпросните ценности и нагласи. Получава се нещо като порочен кръг, може би.

  13. @Димитър
    Разкажи ни в едно писмо за случая с дървото и прати снимки, може да направим заедно друга статия.
    Темата с общите пространства е болезнена, но всичко опира до критична маса и излизане от умопомрачителната хипноза. Образователната страна може би е най-ключовият фактор, трябва да се измъкнем от масовото промиване на мозъци и да научим децата си на базови ценности. Трудно е да очакваш от някой да има нужда от обществена среда при положение, че той никога не се е докосвал до нея. В някои места тези традиции се трупат с векове. След дивашкия социализъм и още по-дивашкия капитализъм тези нужди са почти закърнели у нас, в момента масата е дълбоко упоена от мол модела, не случайно моловете никнат като гъби.
    Всяко лечение започва с ясно осъзнаване на диагнозата и усмивка.

  14. Владо | 21.08.12 | 14

    Имам „удоволствието“ (да не използвам друга дума) да работя в квартала. Условията наистина биха били изключително неприятни за живеене. Като изключим училището за глухи, в района практически няма други сгради от обществено значение.

    Работата в квартала е постоянно съпроводена с шумове от строежи, а изоставените такива стоят като монументи на дивия капитализъм, в който сме затънали. Улиците са тесни, но затова пък – двупосочни и с паркирани от двете страни автомобили. Дори с велосипед е трудно да се разминеш с коли и пешеходци. Тротоари масово липсват, дървета – също; изключение правят няколко офис сгради, затворените жилищни комплекси и по-старите райони от квартала, в които все още има къщи. А особено лятото, липсата на сянка силно се усеща, когато тръгнеш на обяд с колегите.

    Липсата на спортни площадки и съоръжения вяло се компенсира от наличието на детски „парти“ клубове със звучни имена – „Ментов носорог“, „Диване“ и други, в които обикновено няма деца, но за сметка на това строителите (!) могат да пият бира. А когато няма строители, безгрижните и неприлично заможни родители оставят децата си, когато е наложително да си „живеят живота“ или да „свършат някоя работа“, като например да посетят един от многото салони за красота в близост.

    Имах възможността да живея в квартала. Отказах се. Апартаментът беше на 30 метра от офиса, но условията наистина биха били изключително неприятни за живеене. Затова пък си намерих друга квартира, на 30 метра от Южен парк, където мога активно да спортувам и социализирам. Не че напоследък го правя често, но поне ми остава зеленината около мен и карането на велосипед до работа и обратно – едни никакви 5 км на ден, които неусетно се натрупаха до над 1500 километра през последната година.

  15. Tosh | 27.08.12 | 15

    Статията е ок. Анализът е сравнително повърхностен, сякаш написан от човек, който макар твърди, че не отркива нищо ново, но е някак поразен от своето откритие: урбанистите, архитектите, други професионалисти, които работят в сферата на строителната индустрия в България, и просто хора, които са жители или имат някакъв интерес към общественото пространство трябва да се поразровят из интернет (опитах се да намеря някаква полезна книга докато бях в София из магазините, но не можах.. всичките архитектурни книги в България са като за малки деца: книжки с картинки) и да намерят хубави книги за Америка през 60те и какви проблеми е имала тя след като е имало огромен бум на строителство, но професионалистите там не са знаели нищо за градоустройство (а и архитектура). Проблем има, но няма защо да преоткриваме (иронично) Америка – решенията вече са ясни, просто хората трябва да се образоват, да попрочетат няколко книги и оттам да разберат какви са вече изпробваните на други места решения и кои от тези решения би били най-реални за Българската среда. В тази статия не се предлагат никакви решения. Докато хората продължават да пишат статии без решения на проблеми, които са изтъкнати и са повече от очевидни за всички хора в София, България или света: проблемите ще продължават да се умножават.

    Един друг проблем е дали София и нейните жители всъщност могат да си позволят жилища в квартал, в който също има и нови обществени пространства. Или да обърна монетата и да питам: дали архитектите могат да си позволят да строят жилища без да осигуряват каквато и да е социална инфраструктура за тях. Затова също така градът ще продължава да расте и ще има все по-малко и по-малко места в детски градини, училища.. ще има все по-големи проблеми с поликлиники, болници.. Защото просто всички и всичко в България се прави без много мисъл и без никакъв план за в бъдеще. Къщи и домове никнат с оградите си към улиците, които се превръщат в едни мръсни, безлюдни вътрешноградски магистрали и всеки няма търпение да се прибере вкъщи и да се изключи като някакъв робот пред компютъра си или телевизора. А след това защо децата седяли само пред компютъра и защо се запознавали с хора в интернет.. защо само се въртяли по моловете и по кафенета.

    Всичките проблеми в българското общество са взаимосвързани и ако почнеш от един проблем можеш да намериш корените му в съвършенно друг съществуващ проблем.

  16. цецо | 05.09.12 | 16

    Малък коментар и от моя гледна точка, примера наистина е като по учебник. Може и от студент да е проектиран:)
    Мисля че интереса на инвеститора е ясен на всички, квадратни метри. Интересно ми е дали архитекта (освен за хонорар) е мислил и за нещо друго. Ако може да го потърсите? За хората, които живеят там, сами могат да избират и решават, дали да слушат брокери или да си напънат мозъчетата. Познавам семейство, което живее в апартамент на подпокривен терасовиден етаж в един от блоковете, което може да се приеме, но всички други проблеми за средата, описани в статията, си остават.
    Малко спасение, за поклонниците на моловете, ще бъде „Мол България“, който е от другата страна на бул. България.
    Интересно ми е дали Веселин е бил на обсъждането за ИПГВР-София, и според анализаторите на проекта, тази зона има ли тези проблеми или не?

  17. psihi | 07.09.12 | 17

    Tosh, доколкото знам „Социология на архитектурата“ е дисциплината която се занимава с връзката архитектура-общество-политика.
    Може би тези линкове ще са ти е полезни като насоки за търсене:
    http://www.uacg.bg/?p=179&l=1&id=288&f=1&dp=11
    http://www.uacg.bg/?p=210&l=1&id=274&m=1
    http://home.arcor.de/ringo667/Vortraege/10_Donchev.pdf

  18. Весо | 07.09.12 | 18

    Цецо, бях на обсъждането. Там изводите от анализите бяха, че основните проблеми на южните територии на града (включително и Манастирски ливади) са в липсата на добре развита инфраструктура, включително и социална такава. Липсата, обаче, на обществени пространства не е била нито обект на анализа, нито на обсъждането. За съжаление, при разработването на Интегрирания план това не е един от показателите, който следва да бъде проучван. Наистина ти благодаря за въпроса, който ме накара да се замисля сериозно. Сега ми се струва абсурдно, при изследването на един град да не бъдат проучвани социалните процеси, които протичат в него. Все пак сградите, улиците, пейките, тротоарите и т.н. са само черупката на същината.

  19. Tosh | 08.09.12 | 19

    Мерси много за тези линкове. Според мен този предмет „социология на архитектурата“ е повече свързан с антропология.. поне от резюмето в последния линк, който започва с разсъждения за „първите човеци“.
    Аз говоря за нещо, което, поне в Англия, се нарича Urban Design. В България доколкото знам има нещо, което се нарича Урбанизъм, но доколкото знам (аз не съм учил в България, аз съм учил Архитектура в Англия и след това също така и Urban Design в Англия) този Урбанизъм в България е някак по-абстрактен от Urban Design-а в Англия.

    Доколкото знам, в Урбанизъм се разглежда града повече като някаква абстрактна геометрия и типове „pattern“ (използвам английската дума не защото съм гъзар, а защото не мога да намеря добър еквивалент на български. Набирал съм го в google translate много пъти и всичките преводи, които са дадени там според мен лично не представят значението на тази дума, което тя съдържа на английски). А Urban Design е повече заинтересован с причинно-следствените взаимосвръзки между хора като същества и града като артефакт построен от тези същества (факта, че имаме две очи и гледаме напред, вървим напред и можем да отидем само там, накъдето ни виждат очите, което е много важно за това как човек „вижда“ града и пространствата му и се движи в този град).

    Проблема ми със „социология на архитектурата“ е че всеки път, когато някой ползва думата „социология“ това някак предполага, че всичко се разглежда като статистика и числа, а аз не съм съгласен, че един град трябва да се разглежда от тази гледна точка най-малко защото това са променливи. Човек би казал, че един град също е променлива и този човек би бил прав, но важното тук е бързината на промяна и кое следва кое (а двете са близко взаимосвързани и всъщност се следват едно друго вместо да има едно, което да следва другото.. т.е. има двупосочност). С две думи, ако мога да го опростя като твърдение: един град не трябва да се сътворява за определения микс хора, които живеят в него в момента, а трябва да се сътворява, за да е достъпен за всякакви хора и да е привлекателен за всичките тези хора. Т.е. аз говоря за „принципи“, които са универсални и са универсални само защото ние сме хора и всички сме еднакви като същества. Единственото нещо, което е различно между нас е нашата култура и поведението ни спрямо културата ни. И това се проявява на мащаба на един град, но само като малки разлики в разстоянието между сградите или широчина на улици.

    Това всичко е важно, но за жалост не е баш по темата. Това, което аз казвам е че според мен си личи по последните постройки из София поне, че липсват достатъчно знания (и/или твърдоглавие) точно в разбирането на града като система. А ако един дизайнер не знае контекста, в който прави своя дизайн, то този дизайн е обречен на провал.

  20. Весо | 09.09.12 | 20

    Тош, никак не ми се искаше да ти отговарям, но в крайна сметка не се стърпях.

    Ще започна отзад напред. За това, което казваш в последния абзац от коментара си, със съжаление констатирам, че заключението ти е безкрайно точно и правилно.

    Понеже и аз съм учил в Англия, но освен това съм учил и в България, ще те светна по някои от въпросите по които се чудиш. „Урбанизъм“ по начина по който тази специалност се учи в УАСГ е много близко (ако не и същата) до Urban planning или Town planning. Програмата е направена с помощта на UCD (University College Dublin) и е акредитирана от RTPI (Royal Town Planning Institute). Това е безкрайно далеч от дисциплината, за която ти говориш, която на български се нарича „Градски дизайн“.

    Урбанизмът / Градското планиране НЕ разглеждат града като геометрична схема!!! Тези две дисциплини не се ограничават само до пространствените измерения на т.нар. от теб „артефакт“. Тяхната цел е да изследват функционирането на града като съвкупност от системи, които имат пространствено измерение и да планират неговото оптимално (от социална, икономическа, екологична и пространствена гледна точка) развитие. Урбанизмът по своята същност е мултидисциплинарна наука, която би могла да бъде причислена както към обществените, така и към социалните такива, но същевременно е тясно свързана и с техническите науки.

    По отношение на колебанието дали социология или антропология е науката, която изследва отношенията между хората и тяхното проявление в рамките на града, не може да бъде даден конкретен отговор, защото двете дисциплини, макар и много близки, разглеждат едни и същи проблеми от малко различни ъгли. Понеже аз съм се интересувал до момента от работата предимно на социолози, мога да ти препоръчам някои книги и автори, които са се превърнали в крайъгълни камъни в Градското планиране / Урбанизма (моля да ме извиниш, ако вече си чел някои от заглавията):

    Henri Lefebvre – La Production de l’espace (1974) (The Production of Space);
    Henri Lefebvre – Le Droit à la ville (1968) (The Right to the City) – социолог, марксист, върху чиято теория практически е изградена цялата съвременна урбанистична практика на европейския модел на социалната държава (welfare state) (на теория включително и българската).
    Ако те интересуват корените на социологията, можеш да прочетеш по нещо за Max Weber, Walter Benjamin, Emile Durkheim, Georg Simmel. Както виждаш, все немци, но интересното е, че те за изследвали процеси не само в германските градове, но и в градове като Неапол, Париж, Москва и Рим.
    Ако се интересуваш от английското наследство, можеш да разгледаш работата на Henry Mayhew, Andrew Mearns, Charles Booth.
    Със сигурност си попадал и на емблематичния тест на Jane Jacobs „The Death and Life of Great American Cities“.
    Ако пък те интересуват наши съвременници, най-влиятелните от тях са Manuel Castells, Saskia Sassen, David Harvey.

    Като добиеш малко информация за трудовете на хората, за които ти говоря, ще видиш, че социологията не е това, което ти си представяш за нея и макар в някои случаи да се обляга на „статистика и числа“, тя далеч не е само това…

  21. Tosh | 09.09.12 | 21

    Мерси, че ми разясни разликата между различните дисциплини в България и как са свързани с тези в Англия.

    Докато учих това нещо, което се нарича градкси дизайн на български, аз учих с доста хора, които са учили еквивалента на урбанизъм/градско планиране и честно казано според мен градското планиране е пълна глупост. Не казвам, че е ненужно, но като цяло е доста тесногледо и съвсем без проблеми може да се включи като някакъв вид introduction в „градски дизайн“. Защото от това, което съм говорил с тях – те са най-вече просто писали някакви есета и някакви измислени документи без никакъв дизайн.. много неконструктивно. Сякаш да пишеш за един несъществуващ град, но да не направиш стъпката да го планираш всъщност. И е супер странно защо се нарича „планиране“ тогава.

    Но както и да е. Искам да кажа нещо по темата, което (надявам се и даже очаквам) да бутне тази тема напред една стъпка. Ако вие трябваше да направите нещо по въпроса, за да не се строят повече подобни комплекси в България/София, какво щяхте да промените?
    Примерно, ако сте главен архитект на София или политик, който може да предложи закон. Какъв закон, промяна в различните държавни организации, които се занимават с регулация на подобни постройки, може би е въпрос само на това да се създаде система тип „checks and balances“ като опит да се намали корупцията?

    С две думи: какво в момента в България или София или някой друг град, където има подобни постройки, липсва, за да се предотврати тяхното построяване? Няма планиране? Или няма градски дизайн? Или е въпрос на корупция, а иначе всичко си го има?

  22. Бо | 11.09.12 | 22

    Здравейте, мили хора! Искам да се похваля радушно! Преди две седмици моята улица във въпросния квартал получи асфалт!

    Откакто живея в „Манастирски ливади“ (вече трета година) и то още от първия ден аз, като един wannabe архитект, все още 5-ти курс, мрънкам и се тръшкам заради липсата на каквото и да е паркчЕ, малко дръвчета някъде, цялостна мрежа от тротоари и някаква социална институция, в която да си прекарвам свободното време. Много съм доволна, че някой най-накрая забеляза и обсъди с интернет обществеността този така наболял проблем.

    Критиката ми към тази иначе толкова прекрасна статия е, че… Ами, как да го кажа…Абе много ми харесва да живея в този квартал. Недостатъците са ясно и точно формулирани в статията, за което наистина се радвам – може пък и някой случайно да го жегне. НО! Реалното положение е значително по-различно – пространства за паркове ИМА, при това с прекрасен потенциал. Аз съм открила поне две, които биха станали превъзходни градинки (за всички четящи архитекти и ландшафтни архитекти, имате абсолютен шанс да лишите хората в гореспоменатия квартал от липсата на зеленинка, така че се захващайте…Ако разбира се, желаете да правите повече от обсъждане на проблемите на обществото в интернет ;) *Просто дребен конструктивен критицизъм, прекрасни ;)*)

    А вие за социалните пространства не се притеснявайте – в момента се строи Мол България, който до немай къде все пак ще предостави някакви възможности за ведро плямпащи си мамчета да заведат безбожно шумните си дечица някъде *пак казано в духа на любовта и уважението между хората, да не си помислите, че не ги харесвам ;)* Развити са и доста йога студиа, а децата страхотно се забавляват в междублоковите пространства на показания горе квартал – рисуват по асфалта, тичат в големите пространства, карат колелца и ролери на гладкия бездупков асфалт…Децата са добре, се казваше в един филм. Засега.

    Така че просто приемете това място като постоянно развиваща се среда. Ние сме млади (тоест не сме грохнали старци). Недейте да пропадате в типичното ни като българи отношение „Стоя встрани и коментирам важно-важно“, а се гмурнете в средата и се захващайте за работа. Само една разходка ще ви покаже къде са тия златни неупотребени потенциално прекрасни места за развитие на онова, което пишете, че няма и че „няма как да има“. Колеги, всеки знае как не може. Хайде сега ние да покажем как МОЖЕ.

    Искам да благодаря на автора от сърце! Докато си седя на терасата и гледам Витоша ще си мисля и ще си представям как няколко мощни по дух колеги откриват тази статия и си казват: „Абе, аайййде да се занимаем с проблема!“ Аз самата вече имам готови идеи и концепции, така че свирнете, ако решите да станете от въртящите се столчета пред мониторите и да се захващаме за работа ;)

  23. Весо | 11.09.12 | 23

    Бо, благодаря за силното включване! Всеки се радва на хора изпълнени с оптимизъм.

    Имам малка молба: Можеш ли на една карта или аеро снимка да ми изпратиш очертани двете местенца, в които предлагаш да бъдат направени градинки (veselin_ts@mail.bg)? Ще ги прибавя към статията с покана за идеи и ще се опитам да раздухам предизвикателството колкото мога. Може и да успеем да накараме повечко хора да си размърдат мозъците в името на благото на квартала :)

    п.п.: Доста се развълнувах от идеята и започнах дори да се усмихвам налудничаво :)

  24. METE | 26.09.12 | 24

    Бо, на кого са парцелите?

  25. METE | 26.09.12 | 25

    Пак до Бо – Но ти нали си на последен етаж…няма да те мисля! Вече ако имаш деца и ги караш на училище всеки ден и все още мислиш така, ще те поздравя, и въпроса ми за парцелите ще отпадне.

  26. Tosh | 30.09.12 | 26

    В Англия има така наречените „публични консултации“, при които се представя проекта на място достъпно за хората, които живеят в района (даже на няколко пъти) и се записват тяхните коментари, загрижености, идеи и впечатления.. и изобщо в момента се прави една голяма реформа, за да стане строителствената индустрия по-прозрачна и зависима от локалния контекст.

    Разбира се, не всичко е без проблеми.. повечето пъти мненията на хората са много субективни и разни хора правят коментари, които се оценяват като неадекватни или без никаква подкрепа от локалните представители. Но все пак това е една положителна стъпка към това правата на хората, които вече живеят в района да не бъдат потъпквани.
    Доколкото знам и в София има подобни практики, защото се сещам, че след подновяването на градския кадастър бяха разпратили покани за подобна консултация, където различните граждани да изкажат своите забележки.

    Според мен един начин да се борят хората срещу подобни постройки е чрез публични консултации и петиции.. И когато няма голям интерес и грижа от разните представители, тогава обществото трябва да се посъбуди и да намери начин. Би било много интересно ако има сайт (както е направен google maps или bing maps), в който хората да могат да качват свои коментари за проблемите в града и да има обратна комуникация от общината или който е там отговорен..

  27. Иван Моров | 03.10.12 | 27

    Здравейте, Веселин,

    Статията ви е супер ! Дали е „говорене“ или „правене“ е друг въпрос, но тъй като сте я написали достъпно със сигурност има образователна стойност.

    На хората, които изпадат в паника от незавидното ни положение и липсата на перспектива за бърза промяна, мога само да цитирам Тончо Жечев, който беше писал, че историята не се прави от масите, а от личности и от лидери. Полу на шега, ето един линк към един лидер, който ако успее да докаже, че е и личност, вероятно ще бъде новия Тони Блеър – http://www.guardian.co.uk/politics/video/2012/oct/02/ed-miliband-speech-labour-conference-video /разбира се Гардиън са избрали откъса с банките …

    Споменаването на Джейн Джейкъбс е много интересно, доколкото София все още не е направила избора дали да следва амбициите на Ванкувър или по-умерените възгледи за плътност на застрояване. Ето още един линк, с уговорката, че не се отнася за Манастирски ливади :-) http://www.youtube.com/watch?v=g7RwwkNzF68 , и все пак нека се има предвид, че нещата не винаги са това, което изглеждат на пръв поглед.

    Поздрави !

  28. Ивайло Дичев | 16.12.14 | 28

    Чудесно е, че поставяте този проблем, който стои и в горен Лозенец, и навсякъде, където новите богаташи тръгнаха да печелят бързо. У нас архитектурата се мисли като инженерна специалност без връзка със социалната тъкан и много ще се радвам вие да промените това. Дано направите още една крачка и видите политическото измерение на „правото на град“, да организирате съпротиви. Успех!

  29. Vany | 12.06.16 | 29

    Преди няколко дни се преместих в Манастирски ливади и впечталенията ми са точно обратните – улиците са кофти да, но социалния живот кипи с пълна сила.
    В блока ми и изобщо в квартала живеят само млади хора, в Западната част е пълно със заведения. Съседите се познават, проблемите в квартала даже ги обединяват и всички коментират и търсят решение на ситуацията с инфраструктурата заедно. Може би обяснението за това е, че хората тук си приличат- те са два типа – млади, работещи семейства, купили току-що първия си апартамнет или млади, работещи съквартиранти под наем – просто профилът на хората е един и същ и е предпоставка те да се харесат и да комуникират повече. Във всички предишни квартали, в които съм живяла не е било така, явно не е само до градинките и читалищата :)

  30. Stoyan | 23.01.17 | 30

    Архитектурата, особено градоустройството, оставят на следващите поколения най-обективната информация за обществения строй, в който са реализирани. „Манастирски ливади“ е един от малкото 100% нови квартали, изцяло резултат от държавността в 21 век. Това нечовешко, депресиращо място, създадено за обитаване, не са живот, е София на 21 век. Това е клетъчно отглеждане на нещастни консуматори. В момента същата власт, същия обществен строй, се отитват да унищожат и старите квартали. „Младост“ е един от тях. От 20 години политиката на Столична община в градоустройството е проста и последователна – Защитен е само и единствено тесния интерес на шепа строителни спекуланти. Ако един квартал е зелен и се котира високо, зеленината се застроява докато строителите изконсумират ресурса на квартала. За жителите му остава мизерия, кал и паркирали коли.