provocad_logo

Женският пазар – въпросът вече е да бъде или не?

От на 23.02.12

Бъдещето на Женския пазар в София е отново актуална тема. От около 2006 медиите бомбардират със заключенията си, колко ужасно място е Женския пазар и как най-добре би било да бъде премахнат. Това е поредна тема, която разделя на две жителите на София. Едни са категорично против мястото да се пипа, a каквато и да е намеса да бъде внимателна и щадяща. Други мислят, че проблемите в града се решават като ги скриеш, докато те не се появят отново там където ти не ги виждаш.
Проблемът става видим след оплаквания от жители на сградите около пазара, които по във времето преди 2006 са изпитвали доста големи неудобства от тогавашното разположение на пазарните сергии по тротоарите. След акции неудобните сергии се премахват и тротоарите се освобождават. Въпреки това качестовото на пазара като публично пространство прогресивно се влошава. Чудейки се какво да направи по този въпрос фирмата, управляваща пазара, наскоро стартира конкурс за преустройство на пазара в частта му между ул Кирил и Методий и бул Тодор Александров. В тази връзка общината нареди да се премахнат около 65 сергии от пазара като ги обяви за незаконни, въпреки че взима наем за тях. И независимо от този изключително бегъл (и недостатъчно убедителен) опит за прозрачност на процедурата за преустройство на пазара, проекти за мястото можеше да видим по медиите и в сайта на Пазари Възраждане много преди конкурса. Всички тези проекти, които съм видял дотук третират зоната по един и същи начин – премахват всичко съществуващо, за да добавят нещо с неясна стойност, което не адресира реалните проблеми на мястото. Аз лично (и не само аз) мисля, че всичко което предстои да се случи с пазара застрашава от премахване едно от най-традиционните места с градски характер в София.
Защо казвам ‚градски характер‘? Замислете се коя е най-съществената разлика между селото и града или между малкото и голямото населено място? Характерно със сигурност е, че градът приема различията в много по-голяма степен. Не твърдя дали това е добро или лошо, просто е така. Градът е мястото където всеки би могъл да намери себе си, да намери работа, да намери разнообразие, образование, култура (в общия случай в по-голяма степен от малкото населено място). И заради това градът започва да се характеризира с разнообразие, плурализъм, възможности, но и конфликти. Едно от малкото места в София където виждате цялото многообразие на града София – богати, бедни, туристи, българи, цигани, чужденци, туристи, емигранти, млади, стари, християни, мюсюлмани и какви ли не други, които имат определени отношения – е Женския пазар. Няма друго място в София, което по такъв начин да дава еднакво градско пространство на всички и да работи по подобен начин. Може би само Битака, но той не е в центъра на града. Въпросът е, заслужава ли си такова място да се загуби?


Уличната структура на северозападна София около 1800г.

Ще се опитам накратко да разкажа как пазара се е образувал във времето, както и какви преустройства и трансформации е преминал. Добре е да сравним историческите процеси на „европеизация“ в София. Европеизацията не е идея от последните няколко години, а по-скоро от последните 150. Такава е била основната концепция за развитие на София и след Освобождението – облик на европейска столица, каквото и да означава това точно. Всъщност тогава „европейска столица“ е означавало Виена и основните влияния върху градското развитие и архитектура идват оттам. Не съм сигурен в момента има ли следващ фаворит за подръжание. Ако погледнем плана на София около Освобождението ще забележим неправилната улична структура на Османско селище – Христо Генчев я нарича „ядката“, заради приликата на плана с орехова ядка. По това време съществуват няколко традиционни пазара, разпръснати из центъра на града – Житен, Конски и Говежди. След приемането на първия план на София повечето пазари и чаршии са разрушени и преместени на мястото на днешния Женски пазар. По това време през улицата е минавала река, която се е вливала в река Владайска. По протежението ѝ е имало три воденици и толкова джамии. Реката е продължавала по протежението на сега изоставените жп линии на гара Запад, които общината в момента иска неуспешно да превърне в парк Възраждане. А в същото време момчетата от Трансформатори се опитват да ѝ подскажат като развиват идеята парка да бъде не в една точка, а като линеарен обект, каквото е представлявала реката някога.


При първото прочистване на пазарите в София те се събират в зоната на сегашния Женски пазар.

Но да се върнем към пазара – след влизането в сила на плана от 1881 можете да видите драстичната разлика, която настъпва в уличната структура на София и в частност на зоната около Женския пазар. Интересното е, че въпреки толкова модернистично спуснатата от властта нова структура на града, която буквално разрушава всичко съществуващо, булеварда на пазара е запазен. Виждате на картата как някогашния бул Драгоман (сега Ст Стамболов) представлява диагонален преход през строго ортогоналната улична мрежа възприета от града. Реката е зарита и (доколкото знам) в момента минава под улицата.


Новата структура на града след плана от 1881г. Едно от малкото запазени улични линии е тази на Женския пазар (бул Драгоман, сега Ст Стамболов).

В същото време след Освобождението има и голяма промяна в социалната структура на града. Всички не-българи – евреи, турци, цигани, арменци са изгонени от центъра на София и заселени в квартала Ючбунар (Три кладенеца) – западно от Женския пазар, накъдето е първото разширение на града. В Ючбунар започват да пристигат и мигранти от селата и съседните държави, които намират квартала като най-подходящ за заселване. За новодошлите най-лесния начин да намерят работа и прехрана е пазара и търговията. След това ново разположение на градското население, Женския пазар се оформя границата между по-бедната част на града и съответно по-престижната. Граница, която ако се замислите, съществува и до днес. Познавате масовата обич към Стара София в частта и около Градската градина и Ал Невски. И същевременно ненавистта към зоната след Мария Луиза, Лъвов мост, Сливница и Банишора, независимо, че те са част от същата тази Стара София. Разликата е в социалните класи, живели и живеещи в съответните места – Женският пазар остава „другото място“, около което никой не иска да ходи. И в този ред на мисли пазарът се превръща в пресечната и конфликтна точка на бедни и богати, както и различни култури още в онези времена.


Застрояването на зоната около Женския пазар в началото на XXвек.

След Втората световна война, когато България става планова икономика, пазарът също е запазен и даже включен в тогава действащата система за дистрибуция на продукти. По време на комунистическото управление в България частната търговска инициатива е намалена до минимум и стоките, от които потребителите имат нужда са разпределчни от въпросната дистрибуционна система от магазини. Въпреки че пазарът по условие е място за частна търговска инициатива, той все пак е запазен от управлението като традиционно място. По това време държавната икономическа система е насочена повече към производството на стоки и по-малко към нуждите на потребителите. Оттам и често в системата има несъответствие между стоките, от които пазарът има нужда и предоставените такива – често има недостиг. В такъв момент местата като Женския пазар (тогава пазар Георги Кирков) и Софийския битак играят ролята на задоволяващи потребителските нужди. И по това време Женският пазар остава със славата на място където могат да те излъжат или оберат и като място на среща на много различни социални слоеве. Някъде през 70-те и някои от жителите на квартала започват да се оплакват от пазара в този му вид и да искат преструктурирането му.
След като през 1989 икономическата система в България се променя и държавните граници са отворени за движение на хора и стоки, има очаквания места като Женския пазар да изчезнат, заради навлизането на много и разнообразни пазарни играчи. Но не става точно така – преструктурирането е последвано от дълбока криза, жестока инфлация, безработица и обезценяване на лева. Тогава подобни пазари стават спасение както за много безработни, които започват да пътуват до съседни страни и да носят и препродават евтина стока, така и за огромния брой внезапно обеднели хора. Цените в много от другите магазини за официални стоки са непосилни. А в същото време расте желанието у хората за консумация на продукти. Женският пазар става място, където освен хранителни продукти се продават и много евтини турски стоки, фалшиви маркови дрехи, но и традиционни грънци, железарии и битови стоки. С отварянето на границите след 1990 в България пристигат и много мигранти от Близкия изток, най-вече Сирия, Ливан и Палестина. Хората, които посещават пазара ежедневно привличат много търговци, които започват да отварят малки магазини в околността. Това правят и много от мигрантите. Така по ул Цар Симеон се появяват магазини с арабски продукти. Малко по малко сградите в цялата околност на пазара вече стават обитаеми от малки магазини за дрехи, битови стоки и храни, а квартала продължава да е едно от най-оживените места. Пазарът е посещаван от до 15‘000 души дневно.


Женският пазар днес с образувалата се около него зона от малки магазини.

Така стигаме до днес, когато медиите описвайки Женския пазар, бълват заглавия за „престъпления“, „дилъри“, „крастави жаби“, „измет“ и т.н. Много от тези заглавия са индуцирани и от общински съветници, които виждат бъдещето на пазара само чрез абсолютното му премахване. Защо, ще попитате? Защото така искат хората, които живея там, ще ви отговорят общинските съветници. Затова започва разработване на различни проекти за преустройство на пазара. Първият е на арх Никифорова и предвижда тотално премахване на пазара между ул Кирил и Методий и бул Тодор Александров. Освен това под тази част да бъде изграден двуетажен подземен паркинг. Специално място се отделя на рампите за влизане на колите под земята като основни елементи в композицията на проекта. Случайно или не при изпълнението на подземния паркинг би трябвало да се изсекат всички дървета по протежението на бул Стефан Станболов между ул Кирил и Методий и бул Тодор Александров. Не знам дали в Института за паметници на културата могат да защитават и природни обекти, но ако могат не ми е ясно как могат да не защитят дървените линии по протежение на улиците в центъра. Все пак те са едно от най-характерните неща за Софийския градски пейзаж, постигнато в началото на 20 век. И е странно, че милеещите за Стара София са много загрижени, когато трябва да се разруши някоя стара къща, но традиционната зелената дървесна структура на града е нещо, което може да бъде лесно заменено за подземен паркинг. По-късно явно фирмата, управляваща пазара, решава да си избере друг архитект в лицето на Амфион, които дават три предложения за пазара с подобни модернистични характеристики – тотално изличаване на съществуващото и ‚модернизиране‘ на пространството и даже запълването на булеварда със сгради. Проектите могат още да се видят на сайта на пазара. След всички тези проекти хвърлени в общественото пространство, накрая се обявява конкурс за работен проект. Съвсем скоро се очаква да видим и резултатите.


Зелената дървесна структура в района на Женския пазар преди и след планирания строеж на подземен паркинг под бул Стефан Стамболов.

Пиша всичко това, защото е много интересно как най-стария пазар в София бива лесно подложен на медийна атака, произведен в най-криминалното (често и критикувано на расов принцип) място. Аз чувам за убийства в какви ли не други места в София като Борисовата градина и пред дискотеки например, но за нито едно от тези места няма проект за преустройство. И в тези публикации почти никога не се чува мнението на живеещите или работещите там. Всъщност чува се и мнението на живеещите – те излизаха на пресконференции да молят общински съветници да „направят нещо“. Обаче се съмнявам, че желанието им е било да променят квартала си до подобна неузнаваемост, каквато предлагат неадекватните на контекста проекти, показани дотук. Те буквално изтриват всичко с тайната надежда да прогонят бедните, циганите или други неудобни за много софиянци хора, някои от които продават на пазара с години. Но всъщност ще отнемат работата и евтината алтернатива на големите търговски вериги, както и ще поставят под въпрос оцеляването на околните магазини и малки бизнеси. И то с крайната цел цените на имотите около пазара да се вдигнат и да станат по-атрактивни за инвеститорите, които можем да гадаем доколко ще запазят качествата на квартала.


Къде би се намирал Женския пазар след планираното премахване на сергиите и евентуалното бъдещо преустройство.

Аз реших да поразпитам хората, които работят на пазара, както и една от активистките от живеещите в района и чух доста различни неща от медийните твърдения, довели до разработването на проектите. Интервюирах 22 човека – повечето продавачи на пазара, някой и живеещи там. Ето какви отговори дадоха те на някои от въпросите ми:

Това може би са четирите най-показателни отговора за това колко неадекватно с контекста е интерпретацията на мястото на пазара в момента. Както и колко на далеч от реалността са твърденията, че Женският пазар е криминално място, където масово се обира и лъже. Ще спомена две продавачки, които споменаха, че кавартала е изключително спокойно място и те биха желали, ако се преустройва пазара, да участват със средства, само някой да ги попита. Много възмутен от проектите за премахване на пазара беше и потомствен ковач от Самоков, който всеки ден от 40 години продава железария на пазара. Той също каза, че ако някой премахва пазара, би трябвало да го попита. Всъщност проблемът е, че въпреки годишната печалба от около 1,6 млн лв, много малко от тези пари са се върнали обратно в качеството на публичната среда през последните години. Например под формата на един червено-син колаж в частта на пазара между бул Сливница и ул Кирил и Методий, където са сменени много неуместно сергиите, а мястото беше ремонтирано два пъти. Сами можете да прецените как седи той в атмосферата на любимата Стара София. За съжаление градът вече е свикнал с подобен тип архитектурни експерименти.

Като заключение бих се обърнал към всички политици, проектанти и други отговорни лица, от които зависи бъдещето на пазара. Бих ги посъветвал преди да правят каквото и да е с бул Стамболов, да проучат много внимателно историята му, както и мнението на хората, които живеят, работят или посещават района, за да може решението, което ще вземат да бъде максимално адекватно и минимално като последствия за автентичността на квартала. Не твърдя, че намеса на пазара не трябва да има, но тя трябва да бъде много внимателна, да бъде най-вече в качеството на публичните пространства и да не премахва социални процеси, които са били внимателно съхранени от политическите бури през годините и са успели да се обособят за повече от век и половина. Има случаи, в които само наистина добър проект може да бъде повод за спорещите страни да достигнат съгласие и да се обединят около общо бъдеще за пазара. Това ще стане ако проектът наистина залага на града като пространство за всички, независимо от различията им. Ако бъдещето на места като Женския пазар не произлиза и допълва историята и контекста на мястото, има голяма опасност да го унищожи.

  1. александър петров | 23.02.12 | 1

    Бих добавил, че уличната растителност (особено дървесната такава), освен чисто естетическа и културна стойност има и екологично-климатична такава… освен да пречиства въздуха, зелената система на града съществено подобрява и климатичните му характеристики, пренасяйки хладен въздух от покрайнините към центъра. Дърветата имат свойството съществено да понижават температурата под и около тях в топлите сезони на годината. Това много осезаемо се усеща когато човек сравни усещането да чака автобус под дърво с това да го чака под дори и най-засенчващата спирка без дърво…

    В посочените предложения за реконструкция и модернизиране особено впечатление ми прави изобразяването на архитектурни паметници на културата като прости, нетекстурирани екструди… определено си мисля, че ако проектантите бяха започнали с изобразяването на заобикалящата пазара действителност щяха да направят далеч по-смислени проекти…

  2. Boyan | 23.02.12 | 2

    Ще започна с това, че ако се взимаха винаги предвид носталгиците например в София нямаше да има сградата на халите, една от най-стойностните в града, а щяхме още да се наслаждаваме на пазара около джамията , който пък щеше да изглежда не по-различно от женския. За мен представите за европейска София са „халите“, а не „женския пазар“…

    А и в крайна сметка в един град трябва да става това, което искат живеещите в този град. Женският пазар за повечето софиянци е гнусно и гадно място, това е факт. Малка част от града, главно тази, която работи там или пазарува там (евтино място с ужасно качество, но все пак евтино) би се застъпила за пазара. Пазарът е интересен и на чужденците, но за тях това е като отиване в зоопарка – гледът индивиди , каквито не са виждали в собствените си държави, разправят колко е интересно и колоритно, но накрая си отиват в подредените и чисти градове, където никога не биха допуснали съществуването на подобно място. На това му викам лицемерие.

    И не на последно място – пазарът няма да изчезне, той ще се появи другаде. Търговците ще се насочат към димитър петков или някой от другите пазари и там ще се създаде същата „атмосфера“. А историческият център на София ще може най-накрая да се трансформира, да влезне в 21 век и да стане място , с което се гордеем, където отиваме на разходка за удоволствие. София има нужда от такова място за да бъде добро място за живеене, а няма друга част от града, която да е подходяща за това.

    Впрочем, дори и общината нищо да не прави мястото пак ще се промени, просто ще стане по-бавно. Симеон и някои други улички вече се промениха – арабите и другите чужденци завзели магазините там боядисаха сградите, прогониха мошенниците и промениха района. Същото ще се случи и със бул Стамболов във времето, дори и да не го искаме, просто защото това е нормалното развитие на нещата – кочината и мизерията вървят с бедността, а колкото и да черногледстваме бедността си отива лека-полека , поне от София.

  3. Павел Янчев | 23.02.12 | 3

    @Боян
    Аз не бих се окачествил като носталгик в смисъла на примерно хората, които искат Венеция да замръзне такава каквато е в момента и никога повече да не бъде пипана, преустройвана, разширявана до настъпването на Апокалипсиса. И това мисля го казвам доста ясно в поста – от промяна винаги има нужда. Въпросът е, че под т.нар. ‘преустройство на пазара’ ще получим ‘унищожаване на пазара’. А трябва да можем критично да погледнем на това как точно е формулиран Женския пазар като проблем на София (чрез медиите) и какво е качеството на предлаганите решения, проекти.

    Халите може да са по-близо до ‘европейска София’ като визия и сграда, а какво ще кажеш като функция? Замислял ли си се защо точно, при положение че Женския и халите са през няколко пресечки, пазарът е в пъти по посещаван от ‘европейските’ Хали? Да ти кажа, защото е по-евтин. Следователно в града има нужда както от Халите, така и от пазара. Премахването на пазара значи премахване на алтернатива.

    Откъде точно знаеш, че мнението на ‘повечето софиянци’ за Женския пазар? Моля те посочи ми социологическо изследване или нещо подобно, което може да бъде взето предвид като говорим за изразходване на доста много пари на данъкоплатци за медийно формулиран проблем. Защото, ако съдим по посещаемостта, софиянци мислят съвсем други неща. Проблем с пазара имат някои от живущите там, но проекта за преустройство би трябвало да даде решение, както на тях, така и на клиентите и продавачите на пазара. А не да решава проблем на едните за сметка на другите.

    Пазари, подобни на Женския, има в много много градове по света. Примери много – едни от интересните са в Брюксел. Разликата в много от тях е, че общината си върши работата и поддържа чистотата и качеството на средата. Докато в нашият случай пазарът не е поддържан от десетки години, което е задължение на общината и тя печели немалко пари от него. Но ние решаваме за по-удобно да обвиним циганите, както правят определени политици.

  4. Mina | 23.02.12 | 4

    Напълно съм съгласна с Боян. В крайна сметка трябва да решим какво точно искаме и от какво се нуждаем. Истината е, че Женският пазар у никого не изважда положителни асоциации (включително и застъпниците му). Има достатъчно примери по света за преустройство на западнали градски пространства, довели до съживяването на съответния район и дори превърнали се в емблематични за града. Така или иначе, рано или късно, всичко стига до своя логичен завършек – такъв е животът.

  5. александър петров | 24.02.12 | 5

    аз лично не долавям носталгията като водещ елемнт в това което е написал Павел…

    по-скоро усещам едно несъгласие с радикалните мерки, които са взели проектиращите по една или друга причина.
    не одобрявам предложените проекти – намирам ги за крещящ контраст със заобикалящата среда… не че отричам контраста като похват – просто смятам, че в случая с далеч по-малко средства и далеч не толкова груби мерки може да се постигне далеч по-балансирано решение на проблемите на женският пазар… основните проблеми според мен са мърсотията и несъответстващите на средата дизайни на сергиите – не виждам как гигантските слънчеви очила видими от самолет решават тези проблеми… преместването на пазара също не решава нищо!

    изобщо ми се струва, че е крайно време архитектурата да се откъсне малко от самоцелното „изкуство“ и да стане това което трябва да бъде…

  6. кико | 24.02.12 | 6

    Познавам този пазар от 70 години. Роден съм и израснал на 2 крачки от него. Обичах го това място до настъпването на „прехода“, когато от ПАЗАР се превърна в най-гадното място на София. Защото това вече не е пазар, а гнездо на крадци, контрабандисти, наркомани и наркодилъри, проститутки и сводници, джебчии и т.н. Освен пазара, мазетатра на къщите и жилищните кооперации в съседните улици за дали убежище на този криминален контингент с знанието и бездействието, а може би и с участието на представители на полицията.На този пазар по традиция се продаваха ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ- плодове и зеленчуци, а не гащи, сутиени и обувки от изкуствени материали. В часта между ул.Кирил и Методи и Сливница имаше железарски магазини . Там сега няма даже 3-ма производители, всички са прекупвачи -мафиози, и крадливи цигани от провинцията. Софийските цигани не бяха такива, така че въпроса не е етнически, а социален. И какво като го премахнат? Тази криминална дейност, мръсотията и миазмите просто ще се преместят другаде. Тогава и новото място ли ще го закрием? Ами да закрием Града.Да закрием хилядолетна София, вместо да разчистим мястото от „мръсотията“. Става ми смешно когато чета какво мислели „софиянци“ по въпроса. 90% не са никакви софиянци, а хора дошли от села и градове през последните 20 години и назоваващи себе си „софиянци“, Миналото лято направих експеримент, застанах пред бившето кини Ас, Златаров на бул.Христо Ботев, и питах минувачите къде е бившето кино , избирах по възрастни хора за моята анкета, над 50 години. От 25-30 анкетирани НИТО ЕДИН не ми даде отговор. Вдигаха ра=мене. Само една жена каза, че било някъде наблизо, но не си спомняла. А двама мъже ме пратиха на Мария Луиза. А аз стоях пред самото кино. Ето това са днешните „софиянци“, които не искат пазара.

  7. Александър Шопов | 24.02.12 | 7

    До Мина – Уважаема Госпожо, нямате никакво право да се изказвате по този начин.
    Женският пазар е едно уникално място, където освен че производители от околните на София села, както и занаятчии (ковачи, грънчари) могат да предлагат продукцията си, може да се усети и ункалната атмосфера на пазар, характерна за средиземноморският регион от хилядолетия.
    Самият пазар наистина се нуждае от реконструкция, както и жилищните сгради покрай него – от реставрация, но абсурдните модернистични безумия от тези проекти са последното от което се нуждае. Не само това – те са в абсолютен разрез с архитектурата на историческия център на София, към който пазарът принадлежи.

  8. Stefan | 24.02.12 | 8

    Пазара е едно от най ужасните места в София – смрад на мърша, на риба,бездомни кучета, просяци, стоки без бандерол и крадени стоки – предлагани главно от цигани. Ако за тази „ункалната атмосфера на пазар, характерна за средиземноморският регион от хилядолетия.“ става дума – не благодаря ви! Да се изрине с булдозери до последната сергия!!!

  9. пламен | 24.02.12 | 9

    Много неадекватно изглеждат проектите, нищо общо с реалността и нуждите на квартала.

    Иначе, Нашмаркт именно в тая Виена е със сходна позиция и функция, просто е по-уреден.

  10. Мая | 24.02.12 | 10

    А в същност каква е процедурата? Аз също мисля, че тази железна и сложна конструкция е върха на безвкусицата. Както и железарията около Централна гара. Все неизползвани, но умиращи вече обекти. Толкова ли няма хора с опит и усет, там където трябва? И аз мисля, че пазара трябва да си го има, и то точно там където е. Защото там е бил винаги, там всички го знаят, и няма никакви основателни причини за нещо друго. Просто трябва да се направи така, че с удоволствие да го посещаваме. Ние сме балканска държава, и си имаме нуждата от мястото с надвикващите се продавачи производители. Разбира се, без престъпните елементи и мръсотията.

  11. Tosh | 24.02.12 | 11

    Ок. От това, което разбрах от всичко написано до сега разбирам няколко неща:
    има хора, които харесват пазара, заради негови определени качества и има хора, които не харесват пазара до голяма степен пак заради същите тези качества. А администрацията се опитва да повиши цената на това пространство като е готова даже да затрие цялата му същност в момента и да го направи наново… И потенциално да започне да го запълва със сгради… Което е крайната цел на всяка примитивна администрация като тази в София, която не цени истинските публични пространства, а само молове и други „частни публични“ пространства.

    Истината е че даже да съборят всичко на този пазар и да построят нещо ново, то пак ще функционира, заради централното си място в града. Цената на продуктите ще се повиши, по-бедните хора няма да могат да купуват продукти от този нов пазар. Най-вероятно продавачите, които продават по-евтина стока няма да могат да си позволят новия наем и ще се изнесат из периферичните пазари в София. Въпроса е дали ще има достатъчна покупателна способност в този район да се издържа едно по-скъпо място, което ще предлага повече комфорт, но и ще струва поваече. Ще има ли достатъчно хора, които ще могат да си позволят този нов комфорт.

    От статията разбирам, че почти нищо от изкараните 1,6 милиона лева не отива в поддръжката на пазара, ами отива някъде другаде.. Това е много нормално за една страна като България, в която властта е много централизирана и всичко се контролира от горе надолу. Типично за подобни системи е парите изкарани на локално ниво да се изпомпат нагоре и след това да се пренасочат там, където „има нужда“.
    Обаче, представете си, ако тези пари наистина отиваха в поддръжката на пазара. За неговото чистене, постоянната му охрана и други подобни услуги, които могат да се въведат спрямо по-честите оплаквания на продавачите, купувачите и хората, които живеят наоколо или просто редовно го ползват като част от ежедневния си маршрут.

    Едно обаче е ясно.. В течение на времето очевидно този пазар се е запазил чак досега. Толкова много режими, различни правителства, икономически системи и други подобни не са могли да прекършат „духа“ на това място. Както казваше един мой професор по градоустройство много известен по света, Ian Bentley: A future rooted in the past, rather than stuck in the past. (бъдеще, което черпи корените си от миналото, вместо бъдеще обърнато към миналото).

    Това е моето лично мнение.. И то като цяло е без особено значение за истинското бъдеще на пазара, защото аз нито живея наоколо, нито минавам оттам, нито работя нещо свързано с този пазар или тази част от София. Но ако аз трябваше да правя проект за тази част на София щех да подходя по начин, който би уважил всичко, което е било там, но в същото време не бих се страхувал да гледам напред и да се опитвам да предугадая какво би било най-добре за всичките хора, които имат някаква връзка с тази съществуваща отвърдила се през векове среда.

    ПС: Отлично написана статия. Поздравления.
    Имам само една критика и тя е свързана с интервютата. Поздрави, че изобщо си взел интервюта! Но принципно е добре количествените интервюта да са поне 100 и да са равнопоставени по всички показатели (в идеалния случай): 50 жени – 50 мъже, 25 продавача – 25 минувача/живущи там – 25 редовни купувача – 25 други хора, които имат нещо общо.. И т.н.
    Защото иначе всичко това е много неубедително и може да си нацелил единствения човек, който да харесва пазара както си е..
    Като качествено интервю повече го бива, но тогава не трябва да споменаваш с колко хора си говорил, а да кажеш само от коя позиция те говорят за пазара.
    Обаче иначе е страхотно това, което направи. Наистина много уважение към свършената работа.

  12. Ал | 25.02.12 | 12

    http://www.google.com/search?q=naschmarkt+wien&hl=bg&rls=com.microsoft:bg:IE-SearchBox&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=S61IT9j_Oci1hAfgpvyMDg&ved=0CGAQsAQ&biw=756&bih=460&sei=kK1IT82_LsPOhAfM74G0Dg#q=naschmarkt+wien&hl=bg&sa=X&rls=com.microsoft:bg:IE-SearchBox&tbm=isch&prmd=imvns&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=2698a803a7714a2&biw=1441&bih=619

    За Виена говорихте.
    Долу ръцете от Женския пазар! Това е най-живото, самобитно, културно, еко, био, традиционно място в София. Проектантите ни не са дораснали още, да се занимават с преустройство на подобно място.

  13. jonko | 25.02.12 | 13

    Напълно споделям изразеното мнение в статията…Живял съм до пазара години наред и винаги ме е натоварвало да ходя да пазарувам там, НО не смятам, че премахването му е решението. Намеса трябва да има, но духът на мястото трябва да се запази. Не искам еталбонг и пвц на женския пазар.

  14. Иван Василев | 25.02.12 | 14

    Не знам, кой може да харесва пазара в настоящия му вид….Трябва да е или мега-мизерник или мега-носталгик. Концепцията на това място трябва да се запази но в нов и приветлив, градски вид. „Ст. Стамболов“ е идеалната улица за изграждане на красива пешеходна зона в София, която ще разшири истинския градски център (съжалявам, че въпреки статуса си на централна градска част, тази зона е истинска клоака, далеч от идеята за център на европейска столица) и ще даде възможност на една красива градска част (кварталите наоколо изобилстват от стари и красиви постройки) да бъде развита. Естествено, пазарът в променен по подобие нормалните европейски пазари вид, трябва да бъде запазен и доразвит, като градска атракция и обслужваща централната градска част зона.
    Това ще струва пари и е нормално цените да се повишат, но кой е казал, че в центъра трябва да е евтино? Да не забравяме максимата пари при пари отиват, а за хората без възможности има метро и пазари в периферията.

  15. Никола Венков | 26.02.12 | 15

    Здравейте!
    Радвам се, че статията на Павел предизвиква толкова въздържана и обмислена дискусия, за разлика от десетките форуми под вестникарски статии, които съм чел по темата!

    Скоро ще кача в блога си аргументация срещу преустройството, малко по-различна от тази на Павел. Но сега искам да наблегна на две точки:
    1. Като носталгик: района между Мария-Луиза и Хр. Ботев е последният в София, където стария сграден фонд все още съществува цялостно, а не разпръснати къщи между новички 7-етажни мутробарокови кооперации – и затова е виновен лошия ефект на пазара. В този квартал паметниците на културата са само двайсетина. Новият ПУП (2008 год.) предвижда етажност от 31 метра.
    http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2008/09/05/546578_sofiiskoto_siti_-_dva_puti_po-zastroeno_ot_sega/

    2. Имаме ли основание да даваме повече тежест на това, че пазарът накърнява естетическите ни чувства пред лишаването (и то „насилствено“) на голямо количество хора от работа, достъп до по-евтини насъщни продукти, а за някои – и дом? Особено ако всъщност не посещаваме това място?

    3. Собствениците там наистина имат разумно желание да искат да живеят на чисто и тихо място и цените на имота им да се вдигнат. Това е тяхната лична борба срещу пазара, която уважавам въпреки, че не съм съгласен с тях.

  16. City Expert | 26.02.12 | 16

    Привет!
    Чудесна дискусия по наистина актуална тема!
    Безспорно, Женският пазар е ценен символ на София, обедиянващ история, традиция, колорит и атмосфера, каквито не могат да се срещнат на друго място в Столицата!
    Безспорно е и това, че е абсолютно неприемливо настоящето състояние на частта от Женския пазар между ул.Кирил и Методий и ул.Екзарх Йосиф!
    Дали саниране на това уникално градско пространство или преотреждането му за друга цел е по-правилното решение може да покаже времето, но аргументите на модерните урбанисти сякаш не са съвсем убедителни, поне към този момент…
    Може ни на Женския пазар трябва да се погледне цялостно, като на ансамблов архитектурен паметник на културата и в тази връзка да се търси и намери Решението с главно Р! Някак пластмасово звучат изсмуканите от ресурсите на Auto Cad архитектурни и градоустройствени аргументи, в полза на решение всичко да се събори и изравни със земята, а после, вместо да се възстанови традицията в нов, хигиеничен и приветливо-артистичен вид – да се изгражда ландшафт, правещ несвойствени за средата си всички стари сгради паметници на културата…
    Отделно, Женският пазар е спонтанно възникнала структура, която не може, нито да се премахне с адмионистративни средства, нито да се пресъздаде наново и на друго място с наместа на химикалките на общинари и/или чиновници. Няма как да стане! Ето защо е добре да се уточни въпросът за отговорността, в случай, че модерните предложения се окажат провал. Кой ще отговаря и по какъв начин? Или просто на принципа проба/грешка до налучкването, определени хора ще усвояват средства „в името на еволюцията на градското пространство“?…

  17. Никола Венков | 26.02.12 | 17

    Извинявам се, в моя коментар т. 2 по важност е всъщност на първо място! : )

  18. psihi | 26.02.12 | 18

    Според мен куфарните търговци и мизерните магазинчета тип сергия за хранителни стоки/всичко по левче и съпътстващата ги мизерия нямат място в центъра на София. Има „Илиянци“ за подобен тип шопинг. Зеленчуковия пазар има място там, предвид липсата на подобни места в центъра. Вярно че има „Римската стена“, „Граф Игнатиев“ и „Иван Вазов“, но са доста отдалечени.
    Мнението ми е, че пазара не трябва да расте и не трябва да задушава с присъствието си. Нещо което се случва в момента и е повторено в безумните проекти които се предлагат. От всичко видяно ми харесва концепцията на арх. Р.Никифова и колектив. Широки тротоари за пешеходци отворени към сградите и по средата на улицата сергиите за плод и зеленчук. Не виждам какво повече му трябва на пазара.
    Проекта го има в учебника: Градоустройство част първа – селища и селищни елементи УАСГ, София 2000. Иван Никифоров.

  19. psihi | 26.02.12 | 19

    На тази схема се вижда мащаба и обема на пазара по замисъла на проекта от предния пост.
    http://provocad.com/uploads/2012/02/pMAPS_jenski_REMOVAL.jpg
    Има и снимка:
    http://provocad.com/uploads/2012/02/p_DSC9128.jpg
    Разликата с другата схема е фрапираща. Защо се е стигнало до тук, площа е увеличена с повече от два пъти и защо това е заложено в предложените проекти? От носталгия трябва да се застрои цялата улица? Не го разбирам.

  20. Doro | 26.02.12 | 20

    Аз си представям реконструкция, но с цел подчертаване облика на стара София; реставрация на старите фасади, редуциране на сергиите с 25-35% за сметка на повече пешеходни зони и заведения за хранене, павирани настилки, пейки и лампи от ковано желязо, трансформиране на грозните метални „модерни” конструкции в нещо отговарящо на общия облик, запазване на дърветата, ако наистина от долу тече още реката, то тя би могла в частта от бул. Тодор Александров до трамвайната линия да бъде изведена на повърхността. Също така дългосрочна стратегия за промяна на облика на пазара, чрез префенциално отдаване под наем на павилиони и сергии на местни занаятчии и био-производители. Привличането на няколко реални работилници за занаяти и услуги би било също атрактивно.
    Така ще бъде едновременно запазено ценното от досегашния облик и функция, но и ще се даде малко въздух и нова премяна, така нужни на това място.
    Що се касае до нови изцяло пешеходни зони, има идеи за други улици като ул. Шишман (на пешеходен Шишман ПП „Зелените’ събра хиляди подписи в подкрепа на тази идея. Ако това бъде някога реализирано и трамвая от Графа бъде махнат, то ще имаме една дълга бешеходна артерия включваща и обновения бул. Витоша (надявам се без безумието Инг и Янг).
    Проблемите на града е добре да се мислят и решават комплексно, а не на парче.

  21. Tosh | 27.02.12 | 21

    Аз не съм за „изцяло пешеходни зони“ където и да е..

  22. Павел Янчев | 28.02.12 | 22

    Визията и бъдещето на пазарите в София – дискусия по БНР

  23. x | 29.02.12 | 23

    http://abulafia.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/03/07/todorov-den.300644

  24. Това сигурно е от най-многопластовите места в София и определено не може да има еднозначна рецепта, както каза Павел, трябва да се подхожда изключително внимателно. Според мен има няколко неща, на които трябва да се обърне внимание:

    Основният смисъл на пазарите е те да предоставят най-доброто. В случая това е мястото с най-голямо разнообразие и вероятността да попаднеш на хубав хранителен продукт е голяма, ако разбираш. Вероятността на обратното също е голяма. Съжалявам, но в парфюмираните молове е изключено да си набавиш градински домати. Глобалната тенденция е масовите храни да стават боклуци. В този първичен смисъл пазарът трябва да се пази много.

    Шумът в системата идва от заливане с китайски боклуци, ментета, наличието на много мошеници и така наречената зеленчукова мафия и т.н. по веригата. Това са паразитите с които обществото или управлението не са в състояние да се справят. В един идеален свят на това място трябва да се продават хубави плодове, зеленчуци, подправки, билки и всевъзможни органични храни по възможност от производителите, както е обичайно по света, за тази цел трябва малко помощ от горе, а там няма никой, който да помогне, предимно меркантилни типчета.

    Доста е тъжно да наблюдаваме жалки архитектурни напъни на хора, които нямат никакво понятие какво правят.

    Това място според мен трябва много постепенно да подмени кожата си. Мястото има нужда от инфраструктура, а не от творчески лутания на приятелите с композиционните проблеми. Хубава настилка от сграда до сграда, хубава зеленина и преместваеми съоръжения не по-големи от нормална сергия – нищо повече. Всичко останало е затлачване и задълбочаване на проблема.

    Пазарът може да е дрипав, но е страшно живо място, защото непрекъснато има обмен и разнообразие. Разнообразието е и в хората, има неприятни и приятни, не всеки просяк е лош човек, не всеки със скъсана дреха иска да те измами и не всеки който иска да те измами го прави за нещо повече от оцеляване. Животът е пазарене и надлъгване, зависи от коя положителна страна ще го погледнем.

  25. […] пазар се превърна в активна тема в блогосферата (Женският пазар – въпросът вече е да бъде или не?, Депутати в нужда или обреченият Женски пазар), та чак […]

  26. Никола Венков | 02.03.12 | 26

    както казва тракбека^ – започвам серия постинги за пазара тук: http://kadaifbalkan.wordpress.com

  27. Антон | 13.03.12 | 27

    Не може ли да се направи нещо, за да се спре строителството на тези безумия?

  28. Павел Янчев | 23.03.12 | 28

    Приключил е конкурсът на избор на проектант за втория етап на реконструкцията на Женския пазар. Това съобщи зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) Николай Стойнев.
    Обхватът на проекта е между ул. „Кирил и Методий“ и „Тодор Александров“. Спечелилата конкурса фирма е Ателие „Серафимов и архитекти“.

  29. Boyan | 23.04.12 | 29

    @ Павел , съжалявам, че толкова късно отговарям, дано все пак прочетеш това.
    Въпросът е, че в този си вид и статус пазарът привлича мошенници, крадци и т.н. С изключение на няколко млади по-специфични хора всички останали софиянци мразят това място и го избягват. Тези, които пазаруват там го правят само заради цената, защото качеството е потресаващо зле. Въобще в този си вид това място не може да бъде „хубава“ част на града.
    ОК, нека има пазар, но да е пазар като този на ситняково примерно – малък, спретнат , с качествено предлагане. Нека се направят пешеходни улици, хубави тротоари и прочие, бизнесът веднага ще отвори магазинчета и заведения , сградите ще светнат и за няколко години този район ще бъде отново това, което е бил едно време – центърът на живота в града. Защото сега в никакъв случай не е. По-лошото е, че сега София въобще няма такъв център – има много разпръснати райончета, а няма един общ. Има шишман, графа, аксаков, ангел кънчев , но не и цял квартал където човек да прекарва уикендите си. Този район е единственият с потенциал поради много причини.
    Аз съм убеден , че сега ще направят някакъв ужас с придворните архитекти на диков, но това не значи , че трябва да не искаме нищо да се прави – просто трябва да искаме нещо качествено

  30. ал | 24.04.12 | 30

    незнам защо хора от така цитирания 21 век мислят толкова средновековно – ако те боли пръста, отрежи си ръката.. столична община няма да започне да изпълнява задълженията си да чисти и поддържа пазара и околността докато не убеди преди това 100% от населението че това е ужасно място. и интересно колко много от писалите тука са клъвнали. аз не виждам никаква връзка между изложените проблеми (мръсотия и т.н.) и изказаните предложения за премахване на пазара.
    а защо вярвате, че ще ни построят ‘западноевропейски’ пазар? а ние западноевропейци ли сме? спрете

  31. Павел | 25.04.12 | 31

    @Боян
    „Мошенници и крадци“ привлича всеки пазар, централна гара, аерогара навсякъде по света без изключение. Колкото дилъри, проститутки и други престъпници има на Женския пазар, толкова има поне във всяка софийска дискотека, гарантирам ти. Убиват млади хора в Студ град, пред дискотеки в центъра, в Борисовата, и все още има хора, които обясняват за „престъпността“ на Женския. Да ти продадат цигари без бандерол или да те преджобят докато не внимаваш – това ли е престъпността?

    Погледни какво Никола Венков е писал – неговите анализи са много задълбочени – виж линка на коментар 25 и 26

  32. Boyan | 27.05.12 | 32

    @Павел
    Ами да, това е масовата битова престъпност, която удря най-много хора. Да ти откраднат портфейла, да ти разбият колата защото си забравил раницата на задната седалка, да ти откраднат колелото. За 99% от населението риска да го убият в дискотека в студ град не съществува.
    За престъпността и пазарите въобще не съм съгласен. В Италия има невероятни пазари без никакви съмнителни типове. Borough market в Лондон е нещо невероятно, изключително качествени гурме храни се предлагат и това веднага се отразява на хората, които го посещават. Дори и в София – има голяма разлика между отделните пазари, не е ли така? Общината може да контролира тези процеси много лесно. Ако преустрои улицата, изгради малък пазар, но го направи много по-луксозен и красив, вдигне наемите няколкократно и това веднага ще привлече друг тип търговци и друг тип клиенти.

  33. Никола Венков | 19.06.12 | 33

    Бояне, замисли се върху логиката си, моля те. Да, това ще намали съмнителните типове на ТОВА МЯСТО, но те няма да изчезнат. Няма да си намерят работа, няма да видят по-добри перспективи за себе си. Просто ще трябва да се преместят на някое друго място в София. Е, какъв проблем решихме по този начин, кажи ми?

    Това е добре описана в американската литература реакция на средната класа, известна като NIMBY движенията – not in my back yard. А в щатските градове са едни от най-големите популации на клошари, в Ню Йорк даже се водят „войни“ с полицията.

    Общината може да контролира „тези процеси“ – но по съвсем други начини. Чрез социална работа в общностите, придружена с предоставяне на икономически перспективи. Но това в България не съществува в ничия глава, опитват се на парче няколко чуждестранни НПО.

  34. х | 03.08.12 | 34

    Привет и от мен.Живея и работя на Женски пазар.Страхотна идея е да коментираме,дано хората които са се заели с пазара го прочетат.Защо не се обяви публично,какви са наемите на магазините,къде отиват тези печалби,защо години наред след като се прибират такива крупни суми нищо не е направено с тях.С цялото ми уважение към арх.Никифорова,до сега не съм чула някой да хареса проектите й за пазара,те са меко казано ексцентрични и непрактични.Кому е нужна тази водна кула,какви са тия глупости!На пазара е нужно да се построят малки спретнати магазинчета,,една хубава пътна настилка,и за да се изгонят циганите ,заради които района има такава печална слава,да се дават обекти само на хора с минимум средно образование,както и такива да се наемат на работа!И да ви кажа мили хора,цигарите дето ги продават на пазара не ги внасям аз!Зная само ,че ако хората отговорни за това се запретнат на работа само за 24 часа няма да има и помен от цигарджийте!И колкото и да ни залъгват,ние знаем!

  35. евсзю | 03.08.12 | 35

    п.с.Бояне ,наемите са от над 100лв за квадрат!За подвижни обекти ,над 160 лв за квадрат!Как ти се струват?И това е за обекти които са без елементарни условия!Нека повишат още наемите и елате да ни покажете как се изкарват!

  36. Joanna | 06.09.12 | 36

    Аз живея до въпросния пазар и не го харесвам такъв какъвто е. Кофти място е, няма какво да си говорим, нищо че доматите са с 20 ст. по-евтини. Ако зависи от мен ,като живуща тук, бих предпочела да я няма цялата мизерия, циганите с контрабандните цигари, полицаите дето бездействат, клошарите, джебчиите и като цялата подтискаща атмосфера…абе като цяло, не искам в моя квартал нищо, което вие не искате във вашите…Така че, много Ви моля „защитници на колоритността, символите и традициите“ не ми разправяйте колко е готино тук и как не трябва да се заличи „многопластовото разнообразие“ и тем подобни глупости, вземете си многопластовото разнообразие от измет и престъпници, цигани и наркомани по вашите квартали, а факт е, че тези хора са тук заради пазара…
    Не си заслужава за малко по-евтини продукти (които несъмнено са с съмнително качество), да се запази сегашния облик на пазара

  37. М | 10.10.12 | 37

    Архитектурата, публичните пространства и градът като цяло са белези на цивилизацията и тряба да служат на хората и техните интереси. В този ред на мисли не може даден проблем да се реши без внимателното му анализиране и проучване. Исторически погледнато женският пазар е място с история и традиция, фактите, че се е съхранил толкова дълго в времето, че дневно е посещаван от над 15 000 души, че предлага евтина алтернатива, че предлага работни места и тн. говорят достатъчно. Мисля, че е абсурдно хора без каквато и да било запознатост със социалните процеси протичащи там да твърдят, че единственото решение е да се затвори това място. Още по-абсурдно е да го твърдят без да предлагат съответната алтернатива, защото при малко по-задълбочено проучване на други подобни случаи, ще стане ясно, че идеята ‘няма пазар, няма проблем’ въобще не е решение, а замазване на очите. Проблемът в случая е че гражданите(и властите),не свързани по какъвто и да било начин с пазара (като клиенти/продавачи и тн) отказват да приемат, че инфраструктората на съответното място е това, което трябва да се дискутира и модернизира с европейската визията на столицата, а не въпроса за самото му съществуване. А инфраструктората и поддържането на публичните пространства в чист и спретнат вид е със сигурност задължение и грешка на общината.
    И ако еветуално някой реши да критикува ‘европейското в съществуването на пазара’ мога само да кажа, че като настоящ студент по архитектура в Англия, никои от преподавателите ми не би сметнал за разумно решение неговото премахване в опити да се наложи нова изкуствена структура на мястото.

  38. […] пазар се превърна в активна тема в блогосферата (Женският пазар – въпросът вече е да бъде или не?, Депутати в нужда или обреченият Женски пазар), та чак […]