provocad_logo

Конкурсът – гатанка

От на 22.12.08

Оставаме на конкурсна тематика с още една задачка-закачка:

В нея се пита кой е участникът:

-Участникът трябва да има сключени и изпълнени договори за проектиране на обществени сгради, които са общо с разгъната застроена площ (РЗП) най-малко 200 000 м2, сред които задължително да има спортни съоръжения общо с РЗП най-малко 50 000 м2

-Участникът да има най-малко 10 годишен професионален опит в проектирането на обществени сгради, в т.ч. задължително и на спортни съоръжения
– да има участие в проектирането на поне един изпълнен проект за спортно съоръжение с капацитет над 9 000 места

– да има международен опит – участие в проектирането за спортни съоръжения в две или повече държави

– Участникът трябва да разполага с проектантски екип, които се състои най-малко от следните специалисти, които да са дипломирани инженери с най-малко 10 години професионален опит и участие в проектирането на поне един спортен обект: a) Проектант «Конструктивна част» – двама; б) проектант «Електрическа част» – един; в) проектант «Машинно-технологична част» – един, както и дипломиран инженер – проектант «Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация” с най-малко 10 години професионален опит и участие в проектирането на поне един обект за над 9 000 посетители

Ако познаете „участника” или не го познаете – значение няма. Така или иначе наградният фонд от 100 000 лева ще бъде раздаден без възможността дори някой друг да се бори за баницата…

Ако се чудите за какво точно става въпрос, то това са само част от условията за подбор на кандидатите на обявения конкурс за нова спортна зала в София http://www.aop.bg/case.php?mode=show_doc&doc_id=184949 http://www.stroitelstvo.info/show.php?storyid=600919

За каква свободна конкуренция говорим, каква българска архитектура очакваме да се появи, след като най-значимите обществени сгради се строят след подобни конкурси? На кого пречи участието на повече хора в една надпревара? Защо не се дава шанс нещо ново и хубаво да се случи?

Колкото и риторични да са тези въпроси, все още имаме ентусиазма да ги задаваме….

  1. Pippilota Mentolka | 22.12.08 | 1

    ГБС? :)

  2. a | 23.12.08 | 2

    Не е точно така, провокад. В конкурсите е винаги по този начин. В чужбина критериите са още по строги и за големите пари се борят често пъти 3-4 екипа+партньори – например за училища, болници. Никой не иска да се занимава с хора без опит, да ги чака да се нагласят, да експериментират, да се научат. Поне според мен. Намарете си партньори, повечето хора работят така и покриват част от изискванията.
    Може би си прав/а донякъде, че в малка страна като България това изглежда подозрително, но за мен си е нормално. :)

  3. a-а-а-а-а-а | 23.12.08 | 3

    Абе, тука някой да не е минал да забършe :) Ми така кажете, няма да досаждаме, все пак е нормално всеки да приема нещата така както му са удобни.

  4. Не съм съгласен, че това е начинът за организиране на конкурси и не мисля, че е нормално. Не става въпрос дали ние ще участваме, не е това нещото, което ни притеснява. Въпросът е, че по този начин не се дава шанс на 99% от българските архитекти…. а говорим за отворен конкурс, за обществена поръчка, за свободна конкуренция. Когато организаторите си кажат, че конкурсът е с покани – нещата поне са искрени.

    „Никой не иска да се занимава с хора без опит“. Не мислиш ли, че това създава затворена система, това не е конструктивно. Значи че тези които имат опит – имат. Другите нямат и няма да имат :) И за какво „занимаване“ говорим. Вие ако сте организатори няма ли да искате да имате повече идейни решения, от които да изберете най-доброто решение, не най-опитния архитект. Така и така тези решения са безплатни за организаторите, дори и прибират някаква такса за участие. Пък после изберете най-опитния архитект да завърши проекта ако това е нещото, което ви притеснява.

    Не може ли критериите да се организират по друг начин? Например, нека конкурсната програма бъде много сложна или изискваща голям обем работа, или има спечифични моменти…. по този начин ще се отсеят естествено тези които не могат, защото просто няма да успеят да участват.

  5. Creator | 23.12.08 | 5

    Ми в случея не е за тях.

  6. Creator | 23.12.08 | 6

    Упса докато напиша отговор на Pipilota и вече двама са написали друго.Иначе за „жалост или радост“ а-а-а-а е прав – и в чужбина е същото.То заради тея неща през 60те студентите в Париж са вдигали бунтове.

  7. Creator | 23.12.08 | 7

    Просто за да направиш широк обществен конкурс/както примерно за руините на WTC-тва се сещам като ембелматичен пример/ трябва доста голям ресурс -хора,пари ,организация…..Такъв тип конкурс който направи МРРБ/почти затворен с покани/ е доста по-сигурен и безпроблемен начин.Иначе 6 участника за мен са прекалено малко дори и за „затворен“ конкурс :(Отделно зле написаното задание ,критерий…… доопорочават нещата/нещо за което писах в миналата тема ,но Мартин реши ,че се оплаквам като лично засегнат :(/.Иначе както каза „а“ за такива големи проекти се иска партнйори,доказване с времето при по-малки конкурси и сгради и за накрая примерно да се ожениш за дъщерята на шефа на британско „колониална“ банка /както е направил „чичко Фостър“/:)Иначе за българската архитектура и идей – изглежда все още не е дорасла за да бъде интересна за такива големи инвеститори и обекти :(

  8. Може и да греша, но не разбирам какво толкова е по-сложно да се направи конкурс със 100 участника, вместо с 3. Единствено журито ще разглежда повече проекти :) За пример ще дам пленера http://www.uurrbbaann.org, където двама ентусиасти – Павел и Орлин успяха сами да организират страхотен конкурс, при това тип-пленер, което е много по-сложно като организация плюс награждаване плюс защита на всеки от участниците и какво ли още не.Така че не схващам защо ДАМС да не може да се справи

    Продължавам да твърдя, че случващото е меко казано нередно

  9. a | 23.12.08 | 9

    Мечкуев, прав си ако става въпрос за някакъв идеен конкурс, например визар. Там може всеки да пусне няколко рендеринга и да направи 3-4 листа. Тук става въпрос за доста по-комплексен проект, който ще трябва да се изпълни – а там няма да минете без инженери, ръководители, техници или там както им се вика. Отделно като правиш нещо различно от еднофамилна или много фамилна къща, се иска да си запознат с темата, това се има предвид под опит. Не може всеки да строи болница, там има различни помещения със специфични нужди, това просто няма как да го знаем след завършването и трябва да се консултираш с физик например, за отделните помещения.
    Много бюра наемат хора мениджъри, които да се „борят“ в точно такива конкурси – хора, които не разбират от изкуство, но са лисици. Дали ще се кооперират с някой или ще подбият цена или нещо друго, на тях това им е работата. След като вече са взели проекта, идват архитектите и почват да си рисуват, най-грубо казано, не е толкова строго разделено.
    И на мен не ми харесва, не е толкова романтично колкото ни се преподава в унивеситета, но това е реалността, за съжаление. Поне моята гледна точка, не сте длъжни да я споделяте.

  10. a | 23.12.08 | 10

    Ако се върна на първия ти отговор :) Тук става въпрос за функция, поне според мен никой не дава и 5 пари за идея, хубава фасада или пространства. Ако е някакъв музей ОК, те затова на стротелните инженери не им дават да се пишат в конкурси за музей, поне в някои страни :D За инвеститора е много по-важно – цена, функционалност, facility management. Идеи колкото щеш, но малко хора ще ти свършат работата бързо, добре и ще знаят какво правят.

  11. Милен Мечкуев | 23.12.08 | 11

    Напълно си прав за сериозността на подобни конкурси и най-вече за сложността. Консултациите с технолози за задължителни при всички по-специфични проекти. Например, като проектирахме един малък търговски център в Козлодуй още на идейно ниво минахме през технолог за кухнята на ресторанта, технолог за боулинг пистите и т.н. Това са съвсем нормални неща – без екип не може. Съгласявам се и с теб, че действителността не е толкова хубава, колкото ни се иска. Но това не значи че трябва да се примиряваме с нея

    И пак казвам, трябва да се дава шанс за участие, за да може да има поле за изява. Това кой може и кой не трябва да се доказва непрекъснато…. то не е константна величина.

  12. aaгрх | 24.12.08 | 12

    „a“,аз в университета така и не усетих романтикa, ама то май и ти така …

  13. a | 24.12.08 | 13

    @aaгрх
    В кой университет? :)
    Аз дали съм усетил или не, ако искам някакси да преживея, ще трябва да се съобразявам с реалността. То е хубаво да си фрашкан с пари и да правиш изкуство, но не всички може да си позволим лукса.

  14. Creator | 24.12.08 | 14

    Милене прав си че не е“адски сложно“ ,но просто трябва да разбираш от това нещо.Не случайно по света има фирми който се занимават специално с организиране и провеждане на архитектурни конкурси.Сраме и че такъв знаков конкурс беше проведен от най-баналния „затворен тип“ и нячаше обещствено обсъждане изобщо къде и какво да се направи – това е голяма грешка ,но за съжаление е реалност.Също така знам ,че са избързали да го направят преди да влзне новия закон за конкурситемай се води за обществени поръчки…/ и затова САБ са имали идея да проведат алтернативен конкурс за сравнение /една не лоша идея/.

  15. Creator | 25.12.08 | 15

    Днес се разрових и з бюлетините на „Арх и арт борса“ – паралелните конкурси са за други 3 поректа ,но с подобен казус -национална устройствена схема,правителствен комплекс и парламентарна зала.В същия вестник конкурса за спортна зала е представен като доста“отворен“ конкурс без да са споменати въпросните ограничения.Другото което си мисля е ,че като за начало въпросния терен има нужда от реконструкция на сега съществуващите спортни обекти ,който са доста добри ,но занемарени.

  16. Милен Мечкуев | 27.12.08 | 16

    Creator, това за алтернативния конкурс е много добра идея и дано да е така. Това е най-добрия начин да се покаже, че името не прави проекта. СЪщо, това което казваш, за закона за обществени поръчки ми се струва много логично и вярно. Пак неприятно но реално :)

    Трите големи конкурса, които се провеждат в момента са именно тези, които казваш. Май и при трите участието е по сравнително аналогичен начин

    За съжаление и в бъдеще очаквам подобно отношение „конкурси-гатанки“ и за други знакови обекти – летният театът в Търново, площад Славейков и т.н. Поне на мен ми се иска да не се оставят нещата по този начин и поне да има отрицателно отношение ако не друго…

  17. mohamed | 28.12.08 | 17

    във всички случаи се забелязва едно общо нещо : предодвратяването на конкурси.
    идва края на мандата, бързаме да изпреварим новия ЗОП… основното е да няма ‘архитектурни’ усложнения.
    хората (като главния архитект) и институциите (като КАБ), които би трябвало да представят интересите на архитектите са повече от доволни че им се спестява работа, както и чиновниците от държавните агенции и предприятия.

  18. arch | 29.12.08 | 18

    конкурсите които се направиха за въпросните три проекта които САБ ще се опитва да „бойкотира“, което разбира се не вярвам да се случи,са породени от доста сериозните критерии на които трябваше да отговарят кандидатите /лицензиран софт.;брой служители;екипи;обороти;и мн.др./критерии които пак не задоволяваха българските /тавански , студентски , гаражни ателиета испълнени с ентусиазъм , емоции и самочувствие/ но тези критерии са именно за това ,да се въведе ред , прозрачност и да може да се подбира от тези които имат опит !
    предпазват се от тези които са направили два „кенефа“ и вече се тупат в гърдите колко са велики и как разбират от всичко .
    Интересно ми е какво представлияват архитектурните фирми /повечето/ днес /според теб ; вас/???
    Преди да се случат промените в нашта страна са били на следния принцип :
    1 студента завършва ВИАС – като през следването си не работи а чете дебели книшки
    2 започва работа в някоя проектанска организация /кадето го разпределят/ след 5 г. стажуване получава правото да проектира и чак тогава той почва да придобива самочуствие

    Сега как е ?

    Ще прозвуча можеби малко груб за което ме извинете, Всеки който прави 3D третокурсник и нагоре работо с някоя CAD програма си мисли че е хванал на дедо господ …..
    а реално в главата си има само това което е учил до 2 курс
    след това мисли само за $$$$$
    но както всяка хобава приказка всичко сваршва , сега всички проектански фирми ще се освободят от плявата и безмисления антураж от хора , ще се увеличи работата за тези които са кадърни а останалите да се връщат да учат и да се прибират по родните места
    малките тавански ,студентски ,гаражни ателиенца си заминават поради липсата на работа

    нека си припомним че до преди лятото единствения който нямаше работа трябваше да е някой/сляп,съкат,без две ръце и тн./

    хо аз май се отклоних – по въпроса с конкурса единствения който трябва да влезе на съд е този за СПОРТНАТА ЗАЛА той освен че е явно нагласен той и в съдържанието си нарушава конституцията

    поздрави

  19. Милен Мечкуев | 29.12.08 | 19

    здравей arch,
    колкото и да ти звучи странно – в голяма част от нещата те подкрепям като мнение. Кризата най-общо според мен е оздравителна, дотолкова че ще отсее тези които проектират и строят без умения и знания… но пък от друга страна – с опит… Архитектурните ателиета не трябва да се делят на тавански или не. Едно лъскаво студио не значи хубав проект. Не е тук място да изброяваме ателиета, които строят много, имат големи офиси… и най-накрая какво – торта с кула и черешка.

    Хубаво, лесно ще се отсеят таванските ателиета, а как да отсеем големите риби с много опит и ужасна, ама ужасна работа, която вършат. Отговорът е именно с конкурси. Ясно е, че страхът е голям. И на нас след време ще ни е неприятно някое гаражно ателие или група студенти да ни „бият“. Но така трябва да бъде в името на хубавият облик на средата в която живеем. Сградите живеят повече от проектантите, точно затова няма никакво значение кой е архитекта – важна е творбата.

    Как се става архитект в България ? Ако продължават нещата както са сега – никак. Чертожник и визуализатор се става лесно и работа много, но архитект се става именно чрез много самообучение и тези които имат късмет с родители архитекти – с помощ от тяхна страна. Просто няма кой друг да предаде занаята и професията. Точно защото страхът някой друг да не го превари е голям. А този страх съществува точно защото липсват „майстори на професията“. Защото майстора не се страхува, че чиракът ще го мине.

    Какво представляват архитектурните фирми ? Аз пък питам – има ли значение ??? Антонио Гауди е прилиал на просяк, дори е умрял като са го мислели за такъв, блъснат от трамвай – не виждам това да му е пречило. Пикасо пък докато е творил е изглеждал изключително елегантно – но не това е увековечило творбите му. Нека не мерим архитектите по ателиетата им

    Ето, че и аз се отклоних. Хайде пак да завърша както си знам. Конкурси трябва да има защото това е начинът неопитните да се учат, а опитните да не се мислят за недостижими…

  20. a | 30.12.08 | 20

    Арцх, поне разбрахме, че не си завършил преди промените и не си чел дебели книШки :)
    Стига с този песимизъм. Очевадно е, че е трудно, лесно няма никъде, каквато и професия да работиш, все се иска опит, който може да натрупаш само в течение на много години. Талант, знания – ОК, в училище, но това което учиш там е само 15% от това, което ще ти трябва. Докато учиш знаеш ли какво ще правиш след това? Може да си си бил добър студент, да си печелил награди и да си правил добри визуализации, но после като се набуташ някъде да проектираш ж.п. гари, слизаш бързо на земята.
    Просто човек трябва да знае какво иска, не може да сте 5 човека, да строите летища, болници, да печелите идейни проекти, да правите небостъргачи. Това просто е нереално. И аз съм млад, и аз имам амбиции, но като се хвърлиш изведнъж или както казва арцх – построил си два кенефа – не стават нещата.
    Това, което искам да кажа е, че никой не е направил бум с първия си проект още, заха хадид се прочу на 52 като плати луди пари за реклама, а не само тя. Знайте си мястото, и аз, някой ден нещата ше си дойдат на мястото. То не може изведнъж, никой не се е родил архитект, и всичките звезди и сега и преди са успяли не само с архитектурата си, за съжаление. Колкото и да ми се иска да посоча някой и да кажа – е, тоя е голям пич, нашраво е размазал всеки без да е лизал задника на някой политик или медия. Ами няма такъв, тва са някакви митове и за гери, кулхас, франк лойд райд, миес и другите. Не казвам, че не са много добри, това е безспорно, но когато човек тръгне с голямата кошница, се връща накрая с празна.
    Бил съм на лекции на Бота, Гербер, и всеки от тях казва, че са имали късмет преди да станат това, което са. Гербер случайно е спечелил един конкурс в чужбина и после е имал предпоставката да сe явява на други подобни и оттам е трьгнала цялата му работа. В момента има 230 човека край него и строят главно за арабите, а всъщност има ужасни разбирания, поне според мен хахаха, но е много компетентен, огромен опит и т.н. Сега е на 60+, до 32 никой не му е давал да проектира. Талант? Както казва аргх, днес всеки нвоизлюпил се иска веднага да удари джакпота, а около устата му още има мляко…малко на свободни съчинения го ударих, ще прощавате :))

  21. arch | 30.12.08 | 21

    iavno ne si razbral kakvo imam predvid

    az niamam protiv konkursite , i viziram lipsata na opit i goliamoto samochuvstvie che znaiat i mogat , bez da sa go proektirali niakoga.
    viziram tezi koito niamat nikakav opit
    niamam predvid golemite atelieta , te sa golemi zashtoto sa si go zaslugili /foster ,maier,hazama,i dr./ ot balgarskite ima golemi i te sa si go zaslugili

    tova koeto twardish /Как се става архитект в България ? Ако продължават нещата както са сега – никак/ ne e savsem taka
    kogatyo se natrupa opit i poznania v celia proces na stroitelstvo sazdade kontakti shte zapochne da proektira
    i togava moge / chiraka da zadmine maistora/ a sega chiraka pita kolko shte poluchava i niama li da mu se dade da proektira
    da se stigne do proektirane se iziskva mnogo vreme , doverie , opit , kontakti i to ne na posledno miasto

    pozdravi

  22. arch | 30.12.08 | 22

    p.s. ne se zasiagai na tema /тавански , студентски , гаражни ателиета /

    viziram gi , tai kato imenno te balvat prostotii , te obslugvaha interesite na glavnite architecti na obshtinite i slugitelite na DAG

  23. Каквото и да си говорим, в крайна сметка крайният продукт си казва всичко перфектно! Факт е, че у нас „тортообразуването“ заема голяма част от продукцията, но не смятам, че подобни ограничения ще го намалят, повече от очевидно е. Именно царете на многото квадрати до голяма степен са виновни за помията която ни заобикаля! За да се сдобием с качествен резултат се нуждаем от знания (ноу-хау) и продължителна работа до последен детайл, това изисква много време и съответно пари. От тук нататък това колко е медиен един архитект зависи от рекламата и естествено от продукта. Без качествен продукт нищо не става, но не значи, че този който има повече пари и квадрати и съответно реклама ще направи качествения резултат.

  24. a | 30.12.08 | 24

    А дали има хора, които ще оценяват това Не-тортообразуване, добра архитектура и работа до детайл? Що си мисля, че за повечето инвеститори е важно колко пари ще изкарат, а на нормалните хора(неспациалистите) не им пука въобще, те са свикнали на комунистически бетон и лъскаво стъкло, друг вариант май няма. Явно всичко е отражение на състоянието на държавата в момента. Дано някой ден се пооправят нещата.
    Жалкото е че няма хора с кураж там, където се взимат важните решения и стават едни курортни комплекси, едни ВИП и фешън офис сгради. Грешни пари и ресурси падат там. :(( ех, тоя Диков…

  25. Милен Мечкуев | 30.12.08 | 25

    Много ми хареса един предишен коментар който казва, че архитектурата е отражение на всичко останало. Така е и винаги е било така. Архитектурата е инертният показател на цивилизацията ако мога така да се изразя, защото тя засяга голям преиод от време. Всички видяхме каква е българската архитектура на „прехода“ – колкото и да съм млад, неопитен и незнаещ казвам с цялата отговорност, че тя е не е архитектура, дори не е занаят, камо ли изкуство (95% от нея) и виновните за това нещо са тези които строят по 200 000 квадрата както се иска в този конкурс, не тези които строят по 2 кенефа. Защо да запазваме статуквото след като то очевидно създава умопомрачаващ пейзаж? Какво конструктивно има в това?

    Нека се върнем и на конкретната тема за конкурсите, защото тя е пряко свързана с това. Сещате ли се по добър начин за промяна и подмяна на българската не-архитектура освен отворените и свободни конкурси ? Защото аз – не. Нека освен да казваме колко са зле нещата, да предлагаме какво и как може да се подобри. Мисля, че всички сме на мнение, че нещата не вървят никак на добре….

  26. a | 31.12.08 | 26

    Ами според мен трябва да се изритат тези с 200к. Има много малко хора, на които им пука. Като видя какви учат в УАСГ и в това нещо, не знам как да го нарека, във Варна, ми става някакси тъпо – богаташки деца, които след завършване правят хубави рисунки, а тати инвестира или негови приятели. Нека да уточня, че не искам да засегна никой или да се направя на много важен или знаещ, но повечето от вапите колеги са такива. Виждал съм ги и на живо, такова самочувствие имат, че чак се плаша. Лошото е, че страховете ми стават реалност под формата на някоя жилищна сграда, еднофамилна къща или курортен комплекс. То май друго в България не се строи.
    Другото, което може да се направи, но според мен вече навлизам в сферата на научната фантастика е, да се направи отделна камара, хора на които им пука, а сегашните да не се допускат там или чак след като докажат, че разбират нещо от архитектура(искат да научат?). Ако се намерят достатъчно съмишленици това е възможно. Но тук пак опираме до факта България, където не е важно дали ти си добре, а на другия да му е зле… и такива ми ти неща.
    Работата е много зле, съгласен съм, явно единственият начин е да се правят напук качествени проекти и лека полека да се игнорират напълно тортаджиите. Поне според мен. Не съм построил тоалетна досега, държа да отбележда за хората преди промените :)

  27. Creator | 02.01.09 | 27

    Големите квадрати и лицензирания софтуер/те големите фирми не взимат за повече от 20%-30% от работните места/ не гарантират нищо – при нас даже е именно обратно.За „дилетантите“ е лесно да се отделят – иска си първична комисия „сито“ – естественоза наще институций това е проблем ,щото някой трябва да се занимае.Като чуя и за опит в България също настръхвам – какъв опит можеш да натрупаш в близките 25 години – за мен само отрицателен.

  28. Ина Динева | 04.01.09 | 28

    Според мен не е случайно, че темата за архитектурното образование у нас, за студентите и тяхното самочувствие, се намеси в тази дискусия. Защото именно новаторските идеи и възгледи на младите са основата за развитие и осмислят организирането на отворени и прозрачни конкурси. За съжаление студентите масово работят вместо да четат книжки, да експериментират и да изграждат собствените си възгледи и не осъзнават че три години като чертожник не ти дават кой знае какъв професионален опит, а напротив – осакатяват те като творец! Е, разбира се има и изключения, но в общия случай е така. За да не бъдеш просто един занаятчия, трябва да си узрял за някои неща. Казвам го от позицията на студент с никакъв опит, но с изградени принципи ;)

    Смятам, че подобен род конкурси могат само да обогатят – както средата, така и творческите идеи. А ако проектите са подложени и на обществено обсъждане, постепенно безразличието на хората ще изчезне. Предлагането на повече алтернативи, рационалните обяснения и възможността хората да изкажат мнението си всъщност ще изгради отношение на хората към средата, в която живеят и ще създаде усещане за съпричастност.

    Нещата са взаимносвързани… все отнякъде трябва да се започне!

  29. Creator | 05.01.09 | 29

    Мисля ,че основното нещо което архитектите сме длъжни да направим с професията си в БГ е да я измъкнем от „занаятчийското“ и състояние.Чиракуването на студентите е част от него и то определно обива професионализма/нарочно не споменавам думата творчество защото тя е доста спорна/-мисля че поне тази порочна практика ще спре в близките години поради стройтелната криза.

  30. hp | 12.01.09 | 30

    Здравейте,
    – след края на преватизацията обществените поръчки са най- отявлената форма на корупция в Бг.
    – ха на бас че проекта за Правителственият комплекс ще бъде спечелен от Сър Норман Фостър в съдружие (явно или не) с арх. Г. Станишев.
    – работата по Националната устройствена схема е официално спряна, в Бг. властимащите все още нямат интерес да се работи по приети правила, ако се приеме нещо то би трябвало да се спазва
    – ха на бас че от конкурса за Спортна зала нищо няма да излезе, просто едно надцакване между държава и община на кои му е по голям.
    – САБ-КАБ: въпреки че съм член и двете организации, все още не мога да разбера защо е необходимо съществуването и на двете, поне да работиха на конкурентен принцип, да се борят все повече и повече архитекти да ходят там. На едното място такси- печати, на другото пенсионери- семинари.
    – След като е възможно един архитект на 50 все още за нищо да не става, не виждам защо някой на 25 вече да става.
    – студентите: архитектурни шедьоври съществуват от хиляди години, архитектурно образование от няколко стотин. Защо да мислим че академичното образование е най-добрия начин да станеш архитект. Вярно, законово това е необходимо условие, но не спират до там нещата. Както казва един бивш мои преподавател „Висшето образование е преди всичко самообразование“. За това ако искаме ще работим за пари, ще се напиваме по барове, ще обикаляме по света да гледаме, ще пишем поеми…. и каквото си искаме ще правим, въпрос на правилна инвестиция и пак нищо сигурно няма.
    -…..

  31. hp | 12.01.09 | 31

    Забравих да спомена, че за мен големия проблем за сегашния облик в Бг. архитектурата е не неизпълнените детайли, недотам кадърни архитекти, а липсата на каквото и да е устройствено планиране.

  32. Милен Мечкуев | 12.01.09 | 32

    Здравей колега,
    Това че обществените поръчки са се превърнали в корупция не значи да бъдат спрени… а най-накрая да има закон за тях и по важното самата гилдия да следи за нея.

    Все си мисля кога архитектите ще имат някакъв морален кодекс, нещо като „хипократова“ клетва дори. Не може толкова отговорна професия да се практикува толкова безотговорно. Не че това ще промени света, но поне тези, които имат някаква съвест, да се засили това тяхно качество.

    Отношението на САБ и КАБ според мен просто не е адекватно. Защото, ние тук може да си дискутираме, но резултат особен няма да има, а те са тези които могат да променят нещата с конкурсите, но….

    За образованието и за „ставането на архитект“ съм абсолютно съгласен, че става въпрос за самообразование и при малко късмет с помощ от близки с тази професия. Но трябва да има някакъв контрол върху практикуването на този занаят. Говоря за морален контрол, не нормативен. А това без повечко идеология и по-малко пари няма как да стане

  33. Милен Мечкуев | 15.01.09 | 33

    КАБ излезе с позиция по проблема !!!

    незнам според вас, но за мен това е правилна позиция, остава сега да се променят условията по конкурса, а не просто да се замразят нещата, както обикновено

    http://www.citybuild.bg/news/protestirat-sreshtu-konkursa/8131

  34. Милен Мечкуев | 15.01.09 | 34

    ОТВОРЕНО ПИСМО НА КАБ ОТНОСНО ТОЗИ КОНКУРС

    До Министерски съвет
    До Държавната агенция за младежта и спорта
    Копие до:
    Министерството на
    регионалното развитие и благоустройството
    Комисия за защита на конкуренцията
    Съюз на архитектите в България
    До медиите
    Относно: обявен открит конкурс от Държавна агенция за младежта и спорта с предмет: Изработване на
    устройствена концепция и идеен инвестиционен проект за изграждане на многофункционална спортна
    зала за 9000 зрители в София, обявен по Закона за обществени поръчки.
    Уважаеми дами и господа,
    Ръководството на Камарата на архитектите в България (КАБ) изразява
    категорично несъгласие с практиката да се обявяват архитектурни конкурси за
    обществено значими сгради с почти неизпълними условия (формално изпълняващи
    изискванията на Закона за обществени поръчки), какъвто е случаят с конкурса на ДАМС
    за спортна зала в София за 9000 зрители.
    Смисълът на конкурсното начало е да дава шанс, а не да го отнема. Целта е
    възложителят да получи най-доброто решение на определената с конкурсната програма
    задача чрез конкуренция на по-голям брой идеи. А не конкурсната програма да бъде „по
    поръчка”, за избрани.
    Възмутени сме от начина, по който се изопачават изискванията на Закона за
    обществените поръчки в архитектурното проектиране. Ограничителните условия и
    цинично късите срокове за проектиране на езика на гилдията ни означават
    предварителен избор на колектив или колективи, работещи отдавна по конкурсната
    задача. В този случай изискванията за участие ограничават възможността българските
    архитекти въобще да се състезават за тази задача (в България няма досега проектирана
    подобна сграда). В подобен вид недостойни състезания членовете на КАБ не следва да
    участват, ако искат да спазят Професионалния ни кодекс. Този подход води единствено
    до дискриминация на българските архитекти и в крайна сметка компрометира както
    възложители, така и всички участници в обявения конкурс.
    КАБ подкрепя участието и на чужди архитекти с богат професионален опит на
    българския пазар, но в никакъв случай когато това е за сметка и в ущърб на нашите
    членове. Прави впечатление, че в подготовката на процедурите, заданията и условията
    на подобни конкурси, касаещи важни обществени обекти, често има много пропуски,
    несъответствия и се нарушават принципите на професионалния подход. Това за
    съжаление води до обезверяване на колегията ни в способността чрез Закона за
    обществените поръчки да бъде наистина защитен обществения интерес и авторитета на
    архитекта проектант. В крайна сметка губим всички: от възложителя, през
    професионалната организация до проектанта и обществото.
    С цел подобряване на конкурсните практики още преди година Камарата на
    архитектите в България подготви проект на Наредба за конкурсите в устройственото
    планиране и инвестиционното проектиране, който е изпратен в МРРБ и очакваме
    неговото съгласуване по реда на чл. 58 от Устройствения правилник на Министерски
    съвет.
    Камарата на архитектите в България упорито настоява да бъде включена заедно
    със Съюза на архитектите в България в организацията и провеждането на конкурсите по
    ЗОП, с което ще изпълним в значителна степен ангажиментите си по защита на
    обществения интерес с цел създаване на качествена и устойчива урбанистична и
    архитектурна среда в България.
    Настояваме организаторите на конкурса спешно да предизвикат среща-дискусия с
    представители на браншовата и творческа организации на архитектите в България за
    вземане на мерки и излизане с достойнство от неприятната ситуация и напрежение,
    създадени около този важен и обществено значим конкурс.
    Приложение: Коментар на конкурсната програма на конкурса на ДАМС.
    Арх. Петко Йовчев
    Председател
    Приложение
    ОТНОСНО: Обявен открит конкурс от Държавна агенция за младежта и спорта с предмет:
    Изработване на устройствена концепция и идеен инвестиционен проект за
    изграждане на многофункционална спортна зала за 9000 зрители в София,
    обявен по Закона за обществени поръчки.
    След редица сигнали и запитвания, получени от наши членове и подробното запознаване
    с Конкурсната програма, Ръководството на КАБ констатира следното:
    А. СПРЯМО ПРАВА ЗА УЧАСТИЕ . Съгласно конкурсната програма (ІІІ.1) Критерии за подбор на
    участника са:
    1. „ Участникът в конкурса трябва задължително да осигурява необходимата правоспособност
    за изработването и заверяването на всички части на проектната документация за фаза
    технически и работен проект, съгласно българското законодателство” –
    2. „Физическите лица – участници в конкурса, следва задължително да имат проектантска
    правоспособност и професионална квалификация „архитект” или „ инженер”, и да са лица
    упражняващи свободна професия. Тези изисквания важат и за физическите лица, участващи
    в обединения, които са участници в конкурса”. (Повтаря се и се подчертава в т.ІІІ.2 Участието
    е ограничено до определена професия)
    Това означава да са редовни членове на българските професионални камари,
    удостоверяващи тяхната правоспособност, включително и КАБ.
    Въпросът ни е: Защо при това положение не е искано професионалното мнение нито
    на КАБ, нито на САБ при изработването на конкурсната програма на конкурса?
    Б. ОТНОСТНО ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ (ІІІ.1) КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР НА
    УЧАСТНИЦИ В КОНКУРСА:
    Пропускаме т. 3 и 4. които считаме за все пак изпълними от българските архитекти.
    т.5. Водещ архитект на проекта а)….б)…
    в.) да има участие в проектирането на поне един изпълнен проект за спортно
    съоръжение с капацитет над 9 000 (девет хиляди) места.
    г.) да има международен опит в проектирането за спортни съоръжения в две или повече
    държави!)
    ……………………………
    т.6.в. Проектант по „Машинно-технологична част” – дипломиран инженер-проектант
    „Топлоснабдяване, вентилация и климатизация” с най-малко 10 години професионален
    опит и участие в проектирането на поне един обект за над 9 000 посетители.”
    Въпросът ни е:
    – Има ли в България проектирана спортна зала над 9000 зрители?
    – Кой в България има участие в проектирането на поне един изпълнен проект за спортно
    съоръжение с капацитет над 9000 зрители?
    – Защо не е посочено ясно и конкретно, че този конкурс е насочен към пълно изолиране на
    архитектите и инженерите в България?
    – Известно ли е на съставителите на „конкурсната __________програма за отворен конкурс” кой, как и
    при какъв опит са проектирани:
    o Гранд опера в Париж ?
    o Новата гранд опера в Париж ?
    o Културният център „Жорж Помпиду” в Париж?
    o Операта в Синей?
    o Летището в Хонг-Конг?
    o Операта в Пекинг ?
    o т.н.т
    Нека припомним, че всички тези конкурси са дали знакови сгради в световната
    архитектура и са спечелени и реализирани от архитекти без опит в проектирането на
    съответния тип сгради.
    В. ОТНОСТНО СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНКУРСА
    Време за изпълнение на конкурса.
    1. Обявяване на конкурса: документи и заявки могат да се правят от 03.12.08
    2. Предаване на проектите: 19.01.2009
    наш коментар:
    Дни за работа общо: бруто 42 дни. Нето 24 работни дни: приспадат се събота и недели –
    общо 8 дни, 5 дни Коледа и 5 дни Нова година. Общо чисто време за проектиране с
    „армировъчни планове” за 18 дни.
    Въпросът ни е:
    1. Кой в света може да проектира оригинална спортна зала за 9 000 – 14 000 зрители за 18
    работни дни? (Декларираната цел в конкурса е „Възложителят да получи възможно най-
    доброто устройствено и архитектурно решение” цитат от програмата). Това възможно
    ли е при тези обстоятелства?
    2. Кой в света може да представи не само архитектурно решение, но и „кофражни и
    армировъчни планове на спортна зала за 9 000 – 14 000 зрители” за 18 работни дни ?
    3. Целта на конкурса е „Възложителят да получи възможно най-доброто устройствено и
    архитектурно решение” „за 18 дни” или целта е точно определена фирма да спечели
    обществената поръчка с готов за другаде проект, или всичко това е плод на груба
    професионална некомпетентност?
    В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
    Камарата на архитекти е в България е изключително смутена и възмутена от тази
    масово използвана практика за обществени поръчки, засягащи областта
    „Архитектурно проектиране”. Ние се обръщаме с призив към всички инстанции, от
    които зависи това, за категорично прекратяване на тази практика, създаваща усещане
    за корупция. Още веднъж всичко това демонстрира необходимостта от спешно
    приемане на Наредба за конкурсите в устройственото планиране и инвестиционното
    проектиране и отделяне на архитектурното проектиране от търговете по ЗОП за
    строителство.

  35. Милен Мечкуев | 21.01.09 | 35

    За да покажем и другата позиция, ето и становището на ДАМС
    http://www.youthsport.bg/cgi-bin/s.cgi?lang=bg&blind=&act=news&id=636

  36. Creator | 22.01.09 | 36

    Цитат „като по този начин се минимизират рисковете при реализацията на проекта“ -мисля че това потвърждава мнинието ми ,че програмата е такава за „по-лесно“ а не за определен кандидат – което за нас обаче като занимаващи се с архитектура е се едно и също :( Естествено обаче и те си портиворечат като сами казват ,че от 20 години не е паревно такова нещо ,та по тази логика нужните поректанти трябва да ги търсим по „некролозите“ май.Лошото обаче е друго като чета нчина по който е написано писмото /и не само него/ – за последните 20-30 години българския архитект е загубил доверието на обществото като значима личност и се е превърнал от човек даващ идей + решения на занчими пространствени проблеми/design solution ккато обичат да казват в чужбината/ в чертожник-бюрократ избиващ комплекси правейки се на склупторо-художник.Като гледам май доста има да работиме и убеждаваме за напред за да наваксаме това което са сътворили тези преди нас.Дано само не се окаже ,че ще дозатвърдим тяхното дело :(

  37. Милен Мечкуев | 25.01.09 | 37

    Прав си, че всичко това говори за ниска репутания на българския архитект, защо се е стигнало дотук е друга тема, въпросът е че трябва да се борим с това, пък дано помогнем с нещо :)

    Това, което не отбелязахме в темата, но от КАБ са наблегнали е, че реално проектът трябва да бъде направен за 18 работни дни. Това наистина си е обективен абсурд, който няма как да дискутираме :0

    Интересно ми е какво ще е развитието на темата, дори си мисля с какво може да съдействаме да не пропадне иначе хубавата идея на ДАМС да се строят спортни обекти. Определено уважавам тези техни инициативи и дано някоя от тях се реализира. Само дето някъде по веригата този път куца организацията според мен – прословутите ограничения. Това обаче не означава, че трябва да отпада цялата идея

  38. Creator | 29.01.09 | 38

    Дам малко става ,че пътя към ада е осеян с добри намерения.Като за начало мисля ,четрябва да поспрат с „мегаломанската част“.Не съм напълно наясно с обектите им ,но ако се направят конкурси за истински реконструкций с истинска архитектурна част ,а не прост ремонт може да се даде добър старт за натрупване на опит в темата и като архитектура и като субсидиране и като обществен отклик.

  39. Валери Гюров | 29.01.09 | 39

    От друга страна, ДАМС си е поставила амбициозната цел, да реализира качествено и своевременно този проект, поради констатираната остра необходимост за българското общество и българския спорт от подобна зала, която да осигури възможността за провеждането на международни състезания за различни видове спорт: баскетбол; волейбол; хандбал; тежка атлетика; борба; бокс; художествена и спортна гимнастика. Поради тази причина изискванията към екипа на участника включват условия за наличен опит и квалификация в подобен вид проекти, което вероятно затруднява българските специалисти, практикували своята дейност предимно на местна територия.

  40. Валери Гюров | 29.01.09 | 40

    АКО НЕ БЕШЕ ТЪЖНО, ЩЕШЕ ДА Е СМЕШНО…

    Очакваме с огромен интерес обявяването на рИзелТОТО (както бяха писали веднъж 7дни спорт), нали за спорт се борим, и за спорт с допинг в архитектурата:)
    аман от нагласени работи в тая неДържава!