provocad_logo

Никола Михов FORGET YOUR PAST

От на 22.11.09

Никола Михов
FORGET YOUR PAST – Монументалните паметници от времето на комунизма

Графитът ‘’Forget Your Past’’ над входа на дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа, илюстрира  съдбата на паметниците от времето  на комунизма. Някога символ на гордост  за всеки град, днес повечето от тях  са запуснати и разграбени.
Посветени на Съветската армия и Септемврийското въстание или на Сръбско-българската война  и Априлското въстание, всички те споделят една и съща съдба – да бъдат безмълвен символ на забравеното минало.
Днес въпреки  демонтирането на голяма част от монументите в България има над 150 паметника, построени между 1945 и 1989 г. След промените много от тях не са припознати от държавата и остават без собственик. Никой не разполага със сведения за точния им брой, а информация за авторите и историята им липсва.
Серията ‘’Forget Your Past’’ хвърля светлина върху най-внушителните монументални комплекси в България, построени  в периода 1953 – 1985 г. Освен композираните  в диптих снимки, проекта включва и подробни сведения за архитектите, скулпторите и за историята на всеки паметник. Серията е реализирана в рамките  на проекта ‘’Следа’’, който обединява творци и архитекти около идеята за приобщаването  на паметниците от времето на комунизма  в градската среда.
Изложбата ‘’FORGET YOUR PAST – Монументалните паметници  от времето на комунизма’’, може да бъде видяна до 29 Номври , в Червената къща в София.През месец октомври изложбата беше показана в Лондон в рамките на „ Месеца на фотографията” , както и по време на фестивала “Zero Budget Festival“ в гр. Вроцлав, Полша.

Фотографът Никола Михов е роден в София през 1982 г. Автор е на самостоятелни изложби  в София, Париж, Лондон и Загреб. Участвал е в редица международни групови  изложби. Носител  на наградата ‘’Фотошкола’’ на международното фотографско биенале “Фодар“ през 2009 г. и на наградата за репортажна фотография от конкурса на Българска фотографска  академия през 2007 г. Негови снимки са публикувани  в престижните френски фотографски  списания PHOTO и Responses Photo.
www.nikolamihov.com www.projet-trace.com

01 Паметник на Съветската армия, Бургас, 1953

Архитект: Минко Минков
Скулптори: Васил Радославов, Анета Атанасова
Височина: 18м.

Паметникът на Съветската армия е разположен в центъра на Бургас. Бронзовите релефи пресъздават сцени от Втората световна война и посрещането на съветските войски в Бургас. В началото на 90-те години монументът се разминава с разрушаване, въпреки усилията на инициативния комитет от граждани, искащи премахването му . Днес той е добре поддържан, но често осъмва украсен със свастики.

Forget your past

02  Паметник на Съветската армия, Пловдив, 1954 г.

Архитекти: Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов
Скулптори: Васил Радославов, Любомир Далчев, ТодорБосилков
Височина: 15м.

Паметникът на Съветската армия е разположен на хълма на Освободителите, в непосредствена близост до Руския паметник, построен през 1881г. Статуята на Съветския войник известен като „Альоша” се извисява над града. Негов прототип е Алексей Скурлатов, войник от съветските части, които влизат в Пловдив на 9-ти септември 1944 г. Неговото лице може да бъде видяно и в други паметници от съшия период.  През 1966г. композиторът Едуард Колмановски  посвещава песен на паметника на „Альоша”. Песента е официален  химн на Пловдив до 1989 г. След политическите промени общинските власти неколкократно вземат решение за демонтирането на паметника като символ на „Съветската окупация”. През 1996 г. руски ветерани живеещи в България заплашват, че ще се самозапалят, ако паметникът бъде разрушен.  През 2007г. 50-годишнината от построяването на монумента се  отбелязва с празнична заря и с издаване на юбилейна пощенска марка.

Forget your past

03 Паметник на Съпротивата, Видин, 1963 г.

Архитект: Иван Татаров
Скулптори: Христо Симеонов, Методи Измирлиев, Иван Петров
Височина: 24м.

Паметникът на Съпротивата е разположен на брега на река Дунав във Видин. Посветен е на антифашистката съпротива в България. Построен е по случай 40-та годишнина от   Септемврийското въстание.  След падането на комунизма, паметникът е изоставен. Днес той е покрит с графити и предизборни плакати, а скулптурните композиции са надраскани със свастики и залети с червена боя.

Forget your past

04 Мемориалeн комплекс Братска могила, Пловдив, 1974г.

Архитекти: Любомир Шинков, Владимир Рангелов
Скулптори: Любомир Далчев, Ана Далчева, Петър Атанасов, Величко Минеков
Височина: 7,4 м.
                     
Мемориалният комплекс „Братска могила” се намира в парка „Отдих и култура”. Монументът символизира тракийска могила, а погледнат отгоре наподобява стилизиран каменен венец. В средата на паметника някога е горял Вечен огън. Дългата 90м. скулптурна група е посветена на загиналите за Освобождението на България от османска власт, както и на жертвите по време на Балканските и двете световни войни. Паметникът е открит на 9 септември 1974 г. от тогавашния държавен глава Тодор Живков, в чест на 30-та годишнина от социалистическата революция. Днес монументът е заключен с вериги и покрит с тагове.

Forget your past

05 Паметник на трите поколения, Перущица, 1976 г.

Архитекти: Любомир Шинков, Владимир Рангелов
Скулптор: Любомир Далчев
Височина: 23м.

 Паметникът на трите поколения се извисява на хълма „Власевица”  над Перущица. Построен е по случай сто годишнината от Априлското въстание. Три скулптурни групи, с обща дължина над 60м, пресъздават сцени от освободителната борба, Септемрийското въстание и социалистическата революция. След  политическите промени през 1989г. червената звезда на върха на монумента е премахната.  Днес,  тежащият три тона бронзов венец, който покривал символичната костница на героите е изчезнал, а пътеките към паметника са обрасли с бурени.

Forget your past

Forget your past

06 Мемориален комплекс Априлци, Панагюрище, 1976 г.

Архитекти: Богдан Томалевски, Иван Николов         
Скулптор: Димитър Даскалов, Секул Крумов, Величко  Минеков                          
Височина: 13м.

Априлци е първият мемориален комплекс в България,  издигнат е на хълма “Маньово бърдо“ над Панагюрище, в чест на Сто годишнината от Априлското въстание. На това място на 30 април 1876 г. са се водили едни от най-кръвопролитните сражения по време на въстанието. При потушаването му, Панагюрище е опожарено до основи. Днес паметникът е надраскан с надписи: Propaganda, Nike , Боровец, България над всичко. Общинските власти планират да инвестират 1,5 милиона евро в обновяването на монумента и създаването на спектакъл „Звук и светлина” с цел да го превърнат в туристическа атракция.

Forget your past

Forget your past

07 Мемориален комплекс Бранителите на Стара Загора, Стара Загора, 1977 г.

Архитекти: Борис Давидков, Благовест Вълков
Скулптори: Крум Дамянов, Божидар Козарев
Височина: 50м.

Мемориалният комплекс Бранителите на Стара Загора е построен по случай Сто годишнината от битката за Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война. Сто стъпала водят към високата 50 метра бетонна конструкция, символизираща Самраското знаме. В основите на монумента е вградена костница, до нея на вечна стража стоят фигурите на един руски офицер и шестима български опълченци, символ на Шестте български дружини, които за първи път влизат в бой, под командването на руските офицери. След политическите промени паметникът е занемарен, Вечният огън угасва, а един от българските опълченци се разделя с щика си. Част от плочките около паметника са метални и са произведени в местния стоманодобивен завод. След 1989 г.  циганите започват да крадат плочите  за старо желязо, а българите задигат мраморните блокове  за надгробни плочи.

Forget your past

08 Парк-паметник на Българо-съветската дружба, Варна,1978 г.

Архитект: Камен Горанов
Скулптори: Альоша Кафеджийски, Евгени Баръмов
Височина: 23 м.

Паметникът на българо-съветската дружба cе намира на хълма „Турна тепе”. На това място, при боевете за Варна по време на Руско-турската война от 1828 г., е било разположено руското командване. Паметникът е построен за седем месеца, с помощта на 27 000 доброволци. За изграждането му са използвани 10 000 тона бетон и 1000 тона арматурно желязо. Околните пространства са залесени с над 20 000 растения. Вечер паркът е бил озвучаван от Седмата симфония на Шостакович, а осветения oт 180 прожектора монумент се виждал от километри навътре в морето. Паметникът, заедно с книжарницата и бомбеното убежище към него са изоставени в началото на 1990 г. Днес от Вечния огън не е останала и следа, а бронзовите букви от надписа „Дружба от векове за векове” са изчезнали. Вътрешните пространства, използвани за партийни мероприятия, са превърнати в склад за стари автомобилни гуми.

Forget your past

Forget your past

09 Арка на Свободата, Беклемето, 1978 г.

Архитект: Георги Стоилов
Скулптор: Величко Минеков
Височина: 35 м.

Арката на Свободата е разположена на връх „Горал тепе” в Стара планина, на 1550м надморска височина, в  средата на прохода  Троян – Кърнаре.  От тук преминават руските войски, командвани от ген. Карцов, по време на Руско- турската война през  зимата на 1877 г. Паметникът е посветен на българо-съветскта дружба и Сто годишнината от освобождението на България.

Forget your past

10 Монумент Знаме на Мира, София, 1979 г.

Архитект: Георги  Гешев
Скулптор:Крум Дамянов
Височина: 32 м.

Монументът  е построен по повод на Първата международна детска Амсаблея „Знаме на Мира”, която се провежда в София, в рамките на Международната година на детето. В паметника са вградени близо 100 камбани изпратени от целия сват. Председателка на инициативния комитет е Людмила Живкова,  а между неговите членове са  художниците Дечко Узунов и Светлин Русев, италианският писател Джани Родари и английският цигулар Ифра Нийман. Асамблеята е открита лично от генералния директор на ЮНЕСКО Амаду-Махтар М’Боу. Иницативата се провежда под мотото  „Единство, Творчество, Красота” В четирите издания на асамблеята участват общо 18 000 деца от 138 страни.През месец август 1990г. международното детско движение „Знаме на мира” е закрито, а паметникът изоставен. През 1999г. е създадена фондацията „Людмила Живкова”, която финансира охраната на паметника съвместно с италианския лицей. Фондацията възстановява асамблеята, но в значително по-малък мащаб и без международно участие.

Forget your past

Forget your past

11 Дом-паметник на БКП , Бузлуджа, 1981г.  

Архитект: Георги Стоилов
Височина: 70 м.

Дом-паметникът на БКП е най-големият идеологически монумент в България. Разположен е на 1441 м. надморска височина в Централна Стара планина. Построен е в чест на 90-годишнината от Бузлуджанския конгрес, положил основите на Българската комунистическа партия. В изграждането на паметника участват  Строителни войски и хиляди доброволци. За построяването му са изразходвани 14 186 000 лв. В художественото оформление на паметника, отнело близо 18 месеца  вземат участие над 60 изявени творци, между които Димитър Киров и Валентин Старчев. Над паметника се издига 70-метров пилон,  на върха му е вградена 12-метрова рубинена звезда – три пъти по-голяма от тази в Кремъл. След одържавяването му през 1991 г., монументът, който до тогава  принадлежал на БСП е разграбен и оставен на саморазрушение.

Forget your past

Forget your past

12 Комплекс – паметник „Създатели на българската държава”, Шумен, 1981г.

Архитекти: Георги Гешев, Благой Атанасов
Скулптори: Крум Дамянов, ИванСавов
Художникник: Владислав  Паскалев
Височина: 52 м.

Мемориалният комплекс  „Създатели на българската държава” е разположен  на хълма „Илчов баир” край Шумен. Намира се на 450 метра надморска височина и се вижда в радиус от 30км. Построен  в чест на 1300 – годишнината от създаването на Българската държава.  Паметникът  пресъздава важни моменти от историята на Първото българско царство – от Хан Аспарух до Цар Симеон. Архитектурният обем на мемориала се състои от осем бетонни тела оформящи спирала – символ на историческия просперитет. Той се допълва от 21 скулптурни композиции и мозайка-триптих – най-голямата  мозайка на открито в Европа. На върха на  паметника  се извисява фигура на лъв- символ на българския дух, изработена от 2000 гранитни елемента с тегло 1000 тона. От откриването си до днес комплексът е  посетен от над два милиона души, а от 1992г. желаещите могат да сключват  граждански брак на паметника.

Forget your past

Forget your past

13 Паметник „1300 години България”, София, 1981 г.

Архитекти: Александър Баров, Атанас Агура, Владимир Ромeнски, Александър Брайнов
Скулптор: Валентин Старчев
Височина: 35 м.

Паметникът е построен през ноември 1981 г. по случай 1300 годишнината от създаването на българската държава. Трите преплитащи се структури символизират миналото, настоящето и бъдещето. Паметникът  се намира върху  мястото, на което тогава са се намирали паметните плочи с имената на българите загинали във войните.  Построен за рекордните осем месеца, монументът не е одобрен от приемателната комисия заради некачествено строителство. Мраморните плочи започват да падат още на следващата година, а след 1989 г. паметникът е оставен на саморазрушение. През 2001 г. по случай посещението на Папа Йоан Павел II около него е поставена ограда. През 2009г., след дълги дебати започва  преустройството на на монумента, който е изцяло покрит с рекламни пана. Днес, всички плочи са премахнати, а крайния  проект предвижда  паметникът да бъде боядисан в оранжево и червено.

Forget your past

14  Пантеон на безсмъртните , с. Гургулят, 1985 г.

Архитект: Георги Стоилов
Височина: 20 м.

 Пантеонът е издигнат в чест на  Сто годишнината от  Съединението на България, Сръбско – българската война и загиналите в Сливнишката епопея войници, офицери, доброволци и жители на с. Гургулят. За построяването на паметника са отпуснати 600 000 хиляди лева от фонд „1300 години България”.  Изграденият от червен бетон монумент има формата на пресечена пирамида, с площ  700 кв. метра . В центъра му е разположена статуя, символизираща Майка България, скърбяща за загубените си чеда.  Тя е изработена  от  от кварцит, подарен от Съветския съюз. Същият камък е използван  в мавзолея на Ленин в Москва, както и в гробницата на Наполеон в Париж. След политическите промени паметникът е занемарен. Днес изчезналите бронзови букви с имената на героите са заменени с пластмасови табели.

Forget your past

Имаме сериозно наследство, от нас зависи дали ще стъпим върху него без да се комплексираме от миналото си или просто ще извършим поредното заличаване – обезличаване. Вие как мислите имаме ли нужда от такова минало или не?

  1. Еленко | 22.11.09 | 1

    Страхотна селекция и снимки, браво!

  2. момчил | 23.11.09 | 2

    плевенската панорама?

  3. И.Е. Станков | 23.11.09 | 3

    Много яко наистина. Супер снимки.
    Браво на автора, че е събрал и информация кои са архитектите и скулптурите на тези паметници.

    Ако може да се съди по тази подборка, авантгардното деконструктивно течение е започнало някъде към 1975 с Братската могила в Пловдив, за да се развие експресивно чрез паметниците до Стара Загора (1977) и Варна (1978) и да достигне апогей с двата „1300 г. България“ в Шумен и София (1981). Тоя в Шумен е зашеметителен направо.

    Не съм фен на летящата чиния на Стоилов, но паметникът му в Гургулят изглежда нистина впечатлително психарски.

  4. Bulgo | 23.11.09 | 4

    Още има!

  5. Tosh | 23.11.09 | 5

    Slushay.. az daje ne znaeh za tezi pametnici.. tova e genialno :]

    Razbira se,tezi pametnici sigurno ne im haresvat na rusofobite (a takiva v BG ima mnogo spored men).. no spored men te sa prosto blestqshti. V nqkoi ot tqh se vijdat pyrvite opiti za tova, koeto se stroi v po-dobyr detayl dneshni dni.

    Nay-mnogo mi haresvat:
    12 Комплекс – паметник „Създатели на българската държава”, Шумен, 1981г.
    08 Парк-паметник на Българо-съветската дружба, Варна,1978 г.

    Horata na izrisuvani na stenite na 05 Паметник на трите поколения, Перущица, 1976 г. prilichat na horata na Corbusier :)

    A ostankite na 11 Дом-паметник на БКП , Бузлуджа, 1981г. spored men sa ABSOLIUTNO GENIALNI. Interiornata snimka e edno ot nay-krasivite neshta, koito sym vijdal ot dosta vreme nasam.. Vednaga otiva na moq Desktop :)

  6. Владислав Велков | 23.11.09 | 6

    Разбира се, че трябва да опазим тези /и не само/ паметници, отразили по уникален начин историята ни.Наистина е жалка, липсата на отношение от страна не само на държавата, а и на цялото общество- от таговете до кражбите.Според мен, вече е дошло време, в което трябва да оценим художествените достойнства на монументите, а не да ги свързваме с поводите за тяхното изграждане, и конкретния исторически период.
    Поздрави за изложбата, дано да предизвика размисъл

  7. Лита | 23.11.09 | 7

    чудесна статия, много полезна и интересна, снимките също; прииска ми се да посетя тези места – като знам каква е обичайната съдба на паметниците в БГ, не се знае колко дълго ще съществуват.

  8. Tosh | 23.11.09 | 8

    „След промените много от тях не са припознати от държавата и остават без собственик“ tova naistina li?

    T.e. az primerno moga da gi otkupq i da gi prevyrna v kakvoto si poiskam?

  9. Емил | 23.11.09 | 9

    Моите поздравления за снимките и текста!

  10. Иван | 23.11.09 | 10

    Има някаква жестока ирония в отношението към „социалистическото“ наследство… От едната страна е така присъщият ни български национализъм (или „национализъм“) и родолюбие, а от другата – отношението към всичко, което ни прави българи днес. И по някакво стечение на обстоятелствата прехода през социалистическата идеология е част от българското. Затова е иронично, болезнено e дори… Ще ми се да попитам – Коя „България“ поставяме „над всичко“?
    Може ни трябва още време. Тъжното е, че Времето просто заличава ненужните спомени, недооцененото наследство – изтръгва го ей така – неусетно. Дали пък да не помислим по-чевръсто? Дали да не споделим искрено мнение с приятели – току-виж повече от нас размислят.

    Мисля си, че всяко от тези места е избирано с невероятна прецизност и безупречен усет. Чувството за простор, величие, смиреност – това е асоциацията ми със СоциализЪма, тъй като съм дете на друго време, тъй като пред всеки от тези паметници се чувствам така. За мен поне това внушение е също толкова важно, колкото и написаното в учебниците по-история, та дори повече…
    Всеки от тях „тежи“ на мястото си и да – определено са много. Сещам се и за този в Батак – „Две епохи, един идеал“. Но дори на онова свято, оставаме безчувствени към кръвта и болката – явно Времето „лекува“ по-добре от очакваното – избелва всички бели петна в главичките, засилва апатията и амнезията. По дяволите, харесвам графити и бира, но не това е мястото за тях!..

    Да си призная никак не ме тревожи „масовото“ им производство – все едно да се срамувам от разнообразието от възроденска архитектура. Не ме тревожи и бетона – да живее Андо и „мемориално-художествения синтез“ в архитектурата! Миналото е урок, който е неразумно да забравяме… Някои от най-скъпите ми хора са изживали това време – дължа уважение поне на тях!

  11. Павел | 23.11.09 | 11

    Този пост е страхотен!

  12. Попов | 23.11.09 | 12

    Паметниците от времето между 1944- 1989 година са наистина нещо уникално, най-малко заради мащабите си. Трябвало е да утвърждават не просто идеология, а по същество една нова религия! Със смазващите си мащаби да внушават до подсъзнанието на всеки, непоклатимостта на системата. Подобна е идеята и въздействието на архитектурата на представителните сгради от 50-те годинни: ЦУМ, Министерски съвет, президентсвото, хотел „Балкан“, партийният дом. Някои наричат това „Сталински неокласицизъм“ Ако се разходите в бизост до тези сгради, ще усетите студенина, ще се почувствате „малки“…
    Не може да се каже, че всички тези паметници имат стойност, нито пък, че нямат. Скулптурните композиции от 50-те са фалшиво приповдигнато натуралистични като стил, но са по-малко дразнещи там където е пипала ръката на талантлив автор, като Далчев например. Същото се отнася и за сградите в „Сталинистки“ стил. Някои стоят добре и на мястото си и днес, други са безвкусно помпозни и натруфени със сладникавите си орнаменти, медальони със сцени от „щастливия живот“ и цялата манджа от житни класове, зъбни колела и зарзават.
    Съвсем в друг стил са паметниците които се появявят в средата на 70-те години. Идеята по същество е същата, мащабите смазващи, но изразните средства са нови- това е българският модернизъм. Благодарение на покровителството на дъщерята на диктатора, българските художници се отърсват от сковаващите норми на сладникаво-натуралистичния „социалистически реализъм“ и създават наистина значими произведения в стил модернизъм, при това уникални с мащабите си. И тук оценката на художествената стойност не може да бъде еднозначна и универсална- някои творби, като тези на Любомир Далчев, Крум Дамянов, Величко Минеков, могат да бъдат определени като шедьоври (примерно мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“), други, като паменика пред НДК са неудачни, композиционно неясни и объркани.
    Струва ми се мина времето на емоционалното отношение към тази епоха и е време наистина да преосмислим това наследство и да решаваме кое да запазим и как да го впишем в съвременната среда. Варварство би било унищожението на всичко, което напомня за тази епоха и в същото време нямаме право заради идните поколения, да забравим за престъпленията на комунистическия режим, който много от тези паметници възхваляват.
    Нима в Германия и Австрия има и една свастика на някоя сграда или паметник? А има сгради и паметници от периода на нацизма и за познавачите техния стил е различим.

  13. В Германия избраха рационалния подход към управлението на културното наследство от ГДР. Запазиха тези паметници, които не пропагандират директно лявата идея (като такива на Карл Маркс и определени анти-фашистки монументи), но събориха бюстовете на Ленин, започвайки от този в Берлин през 1991 година. Все още провеждат дебати за някои комплекси, но през това време те биват правилно поддържани, а не ги оставят на произвола на съдбата.

    За жалост в България все още липсва отговорна политика за справянето със социалистическото наследство, било то поради липса на средства или желание от страна на управляващите партии. Сред сниманите от автора (моите поздравления за статията) творби има такива, които заслужават премахване, но и такива, които трябва да се поддържат подобаващо. Но засега явно забравяме миналото.

  14. Тикви | 23.11.09 | 14

    Супер, сега ще трябва да се отпускат пари от държавата за да може да се „санират“ Уникални глупаци сме!

  15. Филип | 23.11.09 | 15

    Миналото трябва да се пази, за да ни напомня. Но мисля, че трябва и нови паметници и мемориали да се правят. Защото не са само войните – комунизмът и той е убивал.

  16. гт | 23.11.09 | 16

    Поздравявам ви за поста, и голямо благодаря!
    Браво!

  17. Creator | 23.11.09 | 17

    Като за начало аплодисменти за идеята.Иначе за паметниците мисля вече идеята че те не са останки от тоталитарното време ,а са културен палст с времето почва да се засилва.Не ми се говори дори каква туристическа атракция може да стане от тях – тука направо идеите и парите които могат да се вземат от тях са безкраи.

  18. Tosh | 23.11.09 | 18

    Не ми се говори дори каква туристическа атракция може да стане от тях – тука направо идеите и парите които могат да се вземат от тях са безкраи.

    Spored men syshto e taka. Az pokazah tezi ruini na edin moy priqtel, koyto e ot Angliq i toy se izkefi mnogo.. daje si sloji syshtata snimka na background-a na PC-to si =)

    Spored men ima edno mnenie,che nikoy ne go interesuvat tezi neshta, no tova e pylna lyja. Na zapad ima dosta hora, koito se interesuvat ot tezi neshta i fakta,che v Tate Modern ima staq,v koqto ima nay-razlichni poster-i ot komunizma i vseki pyt kato otida tam e PYLNA.. spored men tova govori dosta..

    Bi bilo prekrasno i ikonomicheski polezno za stranata ni da se sanirat tezi pametnici i po mnogo blagoroden, ne intruziven nachin da se prevyrnat v turisticheski tochki. Moje daje da se napravi cqla programa, pri koqto v techenie na den,dva da se poseshtavat tezi tochki..

    Nay-golemiqt problem na BG naroda e che toy ne e kreativen s tova, koeto ima. A istinata e che nie imame dosta za tolkova proporcionalno malka Evropeyska dyrjava.

  19. Юлий | 23.11.09 | 19

    Браво на фотографа и поздравления за поста :)

    За мен тези паметници не носят смисли от близкото минало, те са просто неща които ми харесват. Яд ме е че мавзолея няма как да е в горната селекция. Дано да оправим Бузлуджа

  20. Creator | 23.11.09 | 20

    Не е верно ,че никой не го интересува – напротив – просто не са направени подходящо хората да се заинтересуват от тези места(аз доскоро не знаех за повечето от тях).Няма да споменавам като архитект колко ме кефят тия места щото аз съм си облъчен ,но ще ви кажа нещо много показателно.Когато домъкнах вкъщи „Абитаре“ бр.3 посветен на паметниците от комунизма дъщеричката ми която е на 2 годинки се лепна на снимките на монумента в „Шумен“ и пита „Ко е тва?“(на детско-бебешки диалект).Казах и че е „паметник“ и от тогава се разправя на всички как „тати ще я води на памитика“ :)

  21. Creatore ще трябва да я водиш дъщеря си на паметниците няма как :) Много е интересно как различните поколения възприемат нещата.

    За мен лично са важни две неща свързани с отношението ми към паметниците.

    Първо разграничавам комунистическия режим (зверствата му, които са осакатили народа) от тези творби, това е възможно защото не съм живял в това време и се явявам нещо като наблюдател, има психологическа дистанция.

    Второ и доста важно за обективна дискусия е да не се дели това наследство спрямо естетически качества. На мен са ми еднакво интересни както брилянтните композиции така и по-наивни и декоративни неща от това време. Това е чиста история, върху която можем да градим идентичност.

  22. arhivatora | 23.11.09 | 22

    поздравления за стилните снимки и труда

    искам да добавя нещо, напълно заслужаващо присъствие в този списък, и пожелавам на автора да дойде насам да го снима – мемориален комплекс Балова Шума

    http://blog.arhivatora.com/?p=2033

  23. Ves | 24.11.09 | 23

    Подкрепям безрезервно изложбата и подобен тип поводи за дискусия, затова много се зарадвах и на статията ви =)))

    Понастоящем темата ми е една любимите, дори я обмислям за дипломна работа…

    Не искам да коментирам миналото – било то добро или лошо, защото е сигурно, че идеални условия за живот не съществуват, второ – не съм имал кой знае какъв допир с това време и от достанция е излишно да се коментира. Предполагам, че всички знаем и недостатъците и положителните страни на социализма (кои надделят остава лично мнение), но в случай , че приемам минусите за надделяващи, не е ли възможно дори и от тях да бъде изваден положителен резултат?! Да се – изкарват пари от културен туризъм; от ресоциализация на част от монументите и добавяне на подходяща функция (помислете колко различни функции може да приюти например паметника на Бузлуджа – диференцирани и смесени?!) или дори да си вземем урок как /не/ се прави – е напълно възможно!

    Но не и разрушение, в никакъв случай! Народ без история няма бъдеще. Не можеш да теглиш чертата и да кажеш, че летоброенето започва от теб, да отречеш всичко минало, всички, които са били преди … и да очакваш, че никой няма да те заличи утре, че си стойност. И добри и лоши трябва да бъдат запомнени, историята е един много изкусен и обаятелен учител и не можем без нея. По света има държави, които биха се избили, за да си присвоят парче история, а ние сме оставили всичко на вятъра, дори по-лошо понякога… ЗАБРАВИЛИ СМЕ, а в забрава често разрушаваме с охота …

    А всъщност защо опряхме до политиката? Защото изкуството пряко отразява „силните на деня“ и техните идеологии ли ? И така да е – шедьоврите се познават от далече … А между горе-показаните неща според мен има много стойностни за времето си…

    В завършек само ще попитам – как са се отнесли французите с Версай, при положение че Луи XIV. е продал Канада на англичаните, за да събере пари да си завърши ‘замъчето’ ?

    Поздрав за всички, които виждат светлина в тунела =)

  24. росен | 24.11.09 | 24

    13 Паметник „1300 години България”, София, 1981 г:

    …всички плочи са премахнати, а крайния проект предвижда паметникът да бъде боядисан в оранжево и червено.

    – ОРАНЖЕВО И ЧЕРВЕНО!!!!???? МОЛЯ!? :)

    голяама ирония: има хора които ги е срам или не им харесва монументите от този период. Искат да ги бутнат. – за да бъдат заменени с „оранжево и червено“

  25. Изабела | 25.11.09 | 25

    „Нека без милост, без пощада
    сринем старий гнилий строй!(сиреч построеното)
    Тоз светъл подвиг нам се пада.. и т.н.
    Това пише (пишело е преди да изпадат бронзовите букви) отляво на входа на Бузлуджанския комплекс.
    Няма какво да се коментира – България изпълни тоз славен завет. Без милост и без пощада.

    Според мен паметниците от времето на социализма трябва да се запазят във вида, в който са – занемарени, порутени, покрити с графити и свастики. Така те ще са свидетелство не само за идеалите, естетиката и грандоманските претенции на създателите си, но и за недефинираните ценности и обърканата културна идентичност на България от последните 20 години. Реставрацията ще отнеме от смисъла и въздействието им точно толкова, колкото и разрушаването им.
    Бузлуджа, във вида си от снимките е идеалният паметник на пост-комунизма. Авторът на надписа „Forget your past“ е гений, чието име би трябвало да се цитира редом с това на архитекта. Двамата заедно са създали паметник на Прехода.
    Великолпен пост! Благодаря за преживяването! Проектът „Следа“ заслужава подкрепа.

  26. Tosh | 25.11.09 | 26

    Po tazi logika da ostavim i Sofia zanemarena i vsichko, koeto se razvalq da ostavim zanemareno.. :) Da ostavim pytishtata zanemareni, da ostavim magistralite zanemareni..

    No nay-veche trqbva da ostavim obrazovanieto v BG, koeto rajda podobni zanemareni hora, koito kazvat,che nqkakyv glupav nadpis, koyto ne e nishto poveche ot dokazatelstvo na lipsa na vsqkakvo vyzpitanie v Bylgariq, zanemareno.

    Grafitite ne sa nikakvo izkustvo,a lipsa na vyzpitanie, kogato sa na mqsto,kydeto ochevidno ne trqbva da bydat. Zashtoto pyrvoto neshto, koeto edna mayka uchi deteto si kogato to zapochva da risuva e da ne risuva na stenite.. ako ste propusnali tazi stypka v razvitieto si – togava imate dosta poveche i ot men da navaksvate..

    Ako nqkoy iska da risuva grafiti – da syzdade mqsto za tova chrez molbi i pasivni pokazatelni sybitiq..

    A do tova,che pametnicite sa v ujasno systoqnie – tova e zashtoto ne se poddyrjat, kakto i vsichko drugo v Bylgariq.. a i navsqkyde v sveta kato cqlo..
    A arhitektite ot svoq strana obichat da mislqt za sgradite si kato vechni (koeto spored men idva oshte ot drevniq svqt i nasledstvoto,koeto e ostanalo sled nego – nay-razlichni piramidi, zamyci, hramove i dr.).. i ponqkoga ne se zamislqt za izbora na materiali, nachin na poddryjka i nay-veche ikonomicheska vyzmojnost za podobna poddryjka..
    A vsyshtnost vsqka sgrada rano ili kysno trqbva da se poddyrja.. drug e vyprosyt,dali vremeto i e otminalo i tq e napylno neaktualna.. i sledovatelno trqbva da se ostavi na estenstveniq si kray, da se butne ili da se aktualizira po edin ili drug nachin.

    Az ne sym syglasen,che Buzludja trqbva da e pametnik na post-komunizma i taka da se opravdava negovoto systoqnie.. ili tova veche ne e pametnik na nishto ili e pametnik na vechno aktualnoto minalo..

  27. Антон | 25.11.09 | 27

    Прекрасен блог хора. Поаздавления!

    Имам една критика към Тош: пиши на български човече, защото колкото и голямо желание да имам да прочета кометарите ти, то се изпарява като видя тези „неразбиреаеми“ символи ;)

  28. Tosh | 25.11.09 | 28

    Opitah se da si izteglq flex type,ama ne moga :/ sorry..

  29. Валери Гюров | 25.11.09 | 29

    няма нужда от флекстайп ( тя си е вирус почти ), пълно е с кирилизатори…
    http://2cyr.com/
    http://www.kredor.com/bg/lat2bg.shtml
    плюс фонетични кирилици за сваляне под път и над път

    а относно граффитите май ще си затрая: )

  30. Bobarev | 26.11.09 | 30

    Много увлекателен post….и повечето от паметниците изглеждат така съвременни,уникални, някои дори футуристични:)Дали случайно няма някоя книга, в която са събрани и описани повечето монументални паметници на комунизма….а ако не ,то крайно време е някой да се сети …вече имаше „Инвентарна книга на социализма“, която някак си романтично ни връщаше назад във времето, когато дъвчехмe дъвки „Идеал“ ;)
    Ето още по темата:
    http://www.facebook.com/photo.php?pid=3799096&l=e26ae44270&id=522850878
    http://www.facebook.com/photo.php?pid=3799105&l=ae998bdc6d&id=522850878
    http://www.facebook.com/photo.php?pid=3799101&l=438dec329d&id=522850878
    ….а паметника пред НДК в червено и оранжево..ама това сериозно ли ……не беше ли някаква шега на Петър Диков това???????????!!!??? Лека нощ на всички:)

  31. Tosh | 26.11.09 | 31

    Според мен из целия свят има голяма носталгия (независимо от възръстта на хората, колкото и абсурдно да звучи) за „добрите стари времена“. Разбира се с това аз не казвам, че на всички им липсва социализма или комунизма – напротив. Всеки народ бе докоснат от Индустриалната революция по различен начин..

    Това бqха времена, които за мен лично, а може би и за доста хора от моето поколение (аз съм само на 23), са изпълнени с един по-различен от нормалния вид „романтика“, която е пренасяна в ежедневието ни чрез тези останали сгради, монументи и други структури, които така откровенно носят характера и донякъде наивността на онова отминало време.

    Има грамаден дебат в Англия (а сигурно и в мнозинство други страни) от доста години насам свързан с факта,че има доста сгради, които са в списъка на защитените наследствени архитектурни паметници.. но от друга страна доста от тях се ползват не само като паметници,но и като обществени сгради или което е още по-ужасно – жилищни сгради..
    Големият дебат идва, когато се споменава надеждата че всички сгради могат да се обновят и да се направят по-енергоефективни през следващите 40-60 години..

    Дали тези паметници трябва да се запазят в тяхното бивше или сегашно състоqние, дали трябва да се запази само външния им вид и по този начин да се даде повече свобода за подобрение на енергоефективността им,или пък дали те наистина трябва да се запазват изобщо? Големият проблем идва оттам, че когато са били строени повечето от тези сгради, технологичните знания на архитектите, пък даже и инжинерите, беше на много ниско (почти никакво) ниво..

    Следователно може да се заключи, че тези сгради са монументи на една отминала епоха.. и може би те наистина трябва да се оставят такива, порутени, каквито са – много добри примери за това (макар ненапълно подходящи) са Акропола, Колизеума, древните театри като цяло, пък даже и стоунхендж и пирамидите(не само в Египет)..

  32. Tosh | 26.11.09 | 32

    А в България има ли подобна организация, която да прави списъци със сгради, които трябва да се запазят или все още не съществува подобна институция?

  33. До колкото разбрах от Никола, навремето се поддържал изключително подробен архив на всички паметници. За този архив в момента никой не знае и никой не отговаря, което е трагедия. Иначе тази нужда за която споменаваш е точно нужда от позициониране във времето и по-точно нужда за идентичност.

    Tosh честито прописване на кирилица! :)

  34. Серж | 26.11.09 | 34

    Монументални паметници. Само на мен ли ми звучи смешно, предвид че монумент буквално значи паметник.

    Паметни паметници на паметни паметници на паметни паметници?

  35. Tosh | 26.11.09 | 35

    Аз не знам защо ти е толкова смешно..

    Очевидно не правиш разлика между думите „монументалност“ и „паметник“..

    Един паметник може да има доста по-човешки размери, да се използват по-топли материали, да не се опитва да доминира спрямо хората около него, пък даже и в града, в който се намира.

    От друга страна, има доста сгради, които не са паметници, но се опитват да станат чрез своята монументалност. Добри примери за подобни проекти са от Луи Кан до Фостър.. като цяло всичките по-известни архитекти, или както им викат още „звездни“ архитекти строят монументални сгради с цел да ги овековечат по този начин..

    Тоест това е един интересен парадокс как преди сградите, които бяха монументални обикновенно бяха паметниците, докато сега една сграда първо става монументална и след това може да се превърне в паметник..

  36. Joanna | 26.11.09 | 36

    Amazing pictures!
    Sadly – I can’t read or understand you language, so can’t even find out where it is or what’s the history behind particular monument/building is.
    I deeply, deeply regret.

  37. Joanna you can find information in English on the author’s site http://nikolamihov.com/forget_your_past.html and scroll the page horizontally.

  38. Мариела | 26.11.09 | 38

    Поздравления и от мен! За темата и за отношението по темата.
    НИПК /Национален институт за паметници на културата/ е институцията, която регистрира и не само регистрира паметниците на културата и архитектурата. Сега се прави преструктуриране, за да премине на директно управление от Министерството на културата.

    И друго инфо по темата:
    http://mc.government.bg/newsn.php?n=1710&i=1

  39. Joanna | 26.11.09 | 39

    Мартин Ангелов
    Thanks – the scroll disappeared below the screen line when I’ve visited the web first time. Though I was missing something.
    Thanks for enlightening me!
    Now I just wish I could read and understand all comments above :)

  40. ДиянДучев | 25.12.09 | 40

    triabva da se vazstanoviat i poddarjat za hubavo ili dobro te sa ni nasledstvno i za da imame istoria….

  41. Комитата | 30.12.09 | 41

    Всичко, свързано с комунистическа символика или наследство – или с динамита, или в специален парк-музей. Скъпичко е, но който има желание да ги запази, ще събере пари. Нещата, несвързани пряко с комунистическото минало (т.е. има вероятност да съществуваха дори режимът да не е бил комунистически), според художествената им стойност. Паметникът пред НДК пръв си заминава. За останалите – обществени дискусии и поставяне на ясно дилемите за запазване или префасониране на паметниците — колко струва тоя или оня вариант, какви са възможностите за запазване. Иначе трябва да капитулираме пред идеята на комунистическите велможи да увековечат властта си с гигантомански паметници. За мен най-добрия вариант е събаряне на откровено комунистическите и твърде грозните и преустройство на останалите.

  42. Комита мисля, че понятието грозно е несъвместимо когато става въпрос за история.

  43. […] Bilder: src […]

  44. paul | 14.01.10 | 44

    thanks for that amazing post. although I’m not able to read but these pictures tell 1000 times more then one could write.

    paul

  45. Anna Bo | 18.01.10 | 45

    Здравейте всички!
    Комплименти за труда!
    Тази тема вълнува и мен от много време. Как трябва да бадат третирани тези паметници е спорен въпрос, но аз го намирам за нормален. Би било страхотно ако все пак започне да се дискутира бадещето на тези паметници не само от нас, но и от хора които не се интересуват толкова силно от архитектура, защото те са част от нашето минало.
    Бих искала да ви изпратиа един блог който според мен описва много добре паметника на Бузлуджа.

    http://aristaineta.blogspot.com/2009/09/forget-your-past_28.html

  46. Джанкова | 18.02.10 | 46

    Здравейте, попаднали сте на тема, която вълнува и мен от няколко години. Бихме могли да поговорим за една изложба в информационния център на паметника в Шумен. Ако сте заентересован можете да вземете телефоните от нашия сайт.

  47. Денислав | 05.03.10 | 47

    Здравейте
    Много добра тема с изключителни фотографии. Поздравления.
    Прочетох по голямата част от коментарите и ми направи впечатление че са с положително мнение относно опазването на тези паметници.
    В изложената тема са представени все големи и известни паметници които за съжаление тънат в разруха. В България има хиляди малки паметници които не са в по добро състояние от горе-представените. За много българи възстановяването и поддръжката на подобни съоръжения ще се свързва с мрачни спомени от недалечното минало, но други гледайки ги ще въздъхнат за безвъзвратно отминалите времена. Аз лично също не съм живял достатъчно по време на управлението на комунизма и затова и не мога да се изказвам за това какво е било.
    Според мен тези паметници е добре да се поддържат независимо че ще има хора които да са доволни или не. Недоволни винаги ще има така че …
    Тука е добре да обърнем внимание на един друг фактор (може вече да е писано по това в предните постове), а именно какво е отношението на хората към паметниците. На снимките ясно се вижда как са изписани какви ли не глупости и какво е състоянието на заобикалящата ги среда. Лошото е че дори да се поддържа в отлично състояние един паметник то винаги има вандали, които ще надраскат или счупят. Перфектен пример за това са градските и квартални паркове. Там където живея има страхотен парк точно до плажа където има табели за забрана за кучета и за изхвърляне на боклуци но това като чели не важи за българите. Поляните са разкопани хвърлят се боклуци фасове и какво ли още не. Цялата част преди началото на плажа е покрита с боклуци.
    За да не ставам многословен ще завърша с това, че: колкото и средства да се хвърлят за опазване, реставриране, подържане на дадено нещо, ако ние като граждани не се научим да пазим то положителен резултат няма да има. Докато не спрем да си хвърляме боклука на всякъде другаде но не и където трябва да бъде хвърлен и не спрем ли да разхождаме кучетата на места ЗАБРАНЕНИ за това то …
    Спирам до тук. Много може да се каже по тази тема. Още веднъж поздравления за изключителните снимки.
    Поздрави

  48. Иванов | 14.03.10 | 48

    Страхотно нямам думи

  49. в вълков | 15.05.10 | 49

    Името на архитекта на изключителния комплекс в Стара Загора не е Благой, а Благовест Вълков! Иначе, поздравления!

  50. Благо В 09.02.2011 | 09.02.11 | 50

    ПАМЕТТА И НЕЙНАТА ФОРМА
    Всяко творчество има две цели – да създаде полезен за конкретна нужда продукт или/и да обслужи митологичната човешка психика в нейния трансцендентен порив.
    Мемориалната форма е една от най-чистите прояви на втория стремеж и е в най-висока степен представителна за колективната памет.
    По своята същност всеки обществено предназначен и значим паметник из-разява и явява необходим спомен, прави го непоколебимо реален и траен.
    В публичното пространство мемориалните форми се създават по силата на две воли- колективната или на индивиди (малки групи),по силата на техни пред-ставителни за обществото функции. Обикновено паметниците от втория тип не оцеляват при исторически трусове,което се илюстрира най-ярко с примерите, отнасящи се до лидери на тоталитарни режими. Създадените по волята на голя-мата общност и представящи нейните значими спомени и фундаментални цен-ности обекти служат като своеобразни опори,на които се крепи общностното самосъзнание,самочувствие и чувство за непреходност във времето. Колкото повече знаци-толкова повече общностна мощ и принадлежност към вечността.

    1. Природа на колективната памет и рефлексите за обективиране и увековечаване
    Колективната памет възниква само при наличието на консолидирана общност и изразява мащаба и степента й на свързаност, което позволява дори исторически или икономически изостанали общества да създават значими паметници.Нещо повече-може да се твърди,че по-несигурните общества оставят повече и по-силни образци на мемориално строителство,мотивирани от повече безпокойства.Те са по-склонни към по-силна консолидация за преодоляването им и с повече стремеж да бъдат маркирани във времето и пространството мак-симум изключителни събития и представители на тези общества.Скритите ком-плекси и страхове на общностите стимулират мито-ритуален жест на обективи-ране на потребността от единство и мощ,на всеки случай на справяне с проб-лем чрез създаването на сетивни форми, въплътени в (дълго)траен материал. Това са компенсаторни усилия да се утвърди общността,да се идентифицира и установи във вечността.
    Идеализацията и героизацията са израз на потребността от трансценден-ция и трансмутация,придаващи на общността като цяло и на индивида в част-ност значимост и вечно присъствие.
    Паметта осигурява съдържателния материал,семантичния контекст на мемо-риалните форми,както и тяхната вътрешна мощ.Художествената преработка на материала го одухотворява и оживява,приобщава пластичните форми към чо-вешката общност,привнасяйки в нея и усилвайки я с а-приори признатата им значимост.
    В този смисъл- на колкото повече спомени са придадени форми,колкото по-вече памет е материализирана в жизнената среда-толкова по-уверено и значи-мо става обществото.

    2. Единство и многообразие на жизнената среда
    Усещането за пълнота на жизнената среда се основава на сложност и богат-ство на различни пластове,съществуващи в тяхната пространствена и времева цялост.
    Частичната „амнезия”,относно отделни исторически периоди или събития на-кърнява компактността на общественото самосъзнание и води до разкъсване на естествено формираната жизнена среда.Психологически всеки потиснат спомен става някакъв проблем за субекта със съответни поведенчески проя-ви,което почти винаги има негативен смисъл.Независимо от оценката на едно минало събитие,както и на съответния му паметен носител-всеки един памет-ник следва да остава в своето пространство,осигурявайки повече възможност за самокритична оценка и корекционно поведение.Нещо повече,самата (худо-жествена по дефиниция) форма не е носител на безобразното,а винаги,заради а-приорната си значимост предлага възможно най-добри пластични решения. Така средата,изпълнена с пластичните спомени за историческия опит на об-ществото придобива и запазва своя цялост,единство и мощ във въздействието си.Фрагментарността от своя страна оставя впечатлението за неконтроли-раност,безразличие и случайност,което е основание за чувство на незначимост и несигурност.

    3. Социалистически паметници и паметници от времето на социализма
    Социалистическият период от историята на България е време на особен интерес и активност в областта на декоративно монументалните изкуства и архитектурата.Причините са най-малко две-идеологическият акцент върху мнозинството предполага насърчаване на историческото самочувствие на цялото с пренебрежение към индивида,освен ако той не е представител на идеята,както и стремежът за (де)формирането на една манипулирана среда, изпълнена с митологични обитатели редом с нас,която подменя грубата реал-ност.
    Първата причина има за следствие едно изчерпателно,небивало описване на гордата част от българската история,плановото и последователно изграж-дане на съответни паметници.Явлението се наблюдава в киното и литература-та,в многобройни фолклорни ансамбли…
    Стремежът да се създаде една виртуална обещавана действителност се ре-ализира в повсеместно изграждане на мемориални обекти-паркове, площади, синтез с архитектурата на всички обществени сгради.
    И в двата случая става дума за пластични носители на спомените за слав-ната история и за великото настояще (тогава) на българския народ.Наред със социалистическите конюнктурни сюжети се изграждат огромен брой памет-ници,бележещи значими периоди,събития и личности от цялата национална история.Така социалистическото време с неговите особености става предпос-тавка за едно отношение към националната история,което е безпрецедентно по обхвата и постиженията си.
    Паметниците,отразяващи този период от историята могат да бъдат оценява-ни по два различни начина-според значимостта на отразяваното събитие или личност и в зависимост от пластичните си качества и значението за жизнената среда.Няма доказателства,че в случаите на събитие извън социалистическия период съответният паметник е безусловно прекрасен,както и,че ако това е то-талитарен по съдържание обект непременно става дума за безобразие.Има много отлични примери и в двете категории,както и доста несполуки.
    Запазването на материалните носители на нашата памет е въпрос на почте-ност на паметта ни съхраняването на богатството в жизнената среда.Разруша-ването на основни символи по време на преход се е практикувало винаги,но то никога не е имало културен смисъл,а е решавало само психологически пробле-ми на конкретния момент.

    4. Непреките ползи от „онази” практика
    Следващите мисли не са израз на апологетика на социалистическата систе-ма,а опит да се потърси възможната полза и за днешно време.
    Плановият подход към мемориалното строителство резултира в изготвянето на синхронизирани и всеобхватни по отношение на историята карти, определя-нето на подходящите ситуации и приоритетите.
    Така се осигуряваше (с изключение на предходния период) „покриването” на цялата българска история с паметници.Този подход гарантираше и необходи-мото национално по мащабите си финансиране.
    Всички проекти се разглеждаха от професионални (Държавни) комисии, със-тавени от членове на творческите съюзи.Множеството гледни точки и професи-онализмът осигуряваха във възможно максимална степен високо ниво на па-метниците,общ поглед върху всичко,което се изгражда и възпроизводство на жанра.
    В резултат на богатата практика в сферата на мемориалното строителство и реализацията на декоративно монументалните изкуства се постигна една спе-цифика на жизнената среда,насищане с изкуство,което доктринално тогава ар-хитектите в демократичните страни отхвърляха като необходимост.Днес прак-тиката да се прави изкуство в и за публичната среда е повсеместна,но с много грешки,които навремето ние правихме,но и с които се справихме.
    Бившите „социалистически” архитекти и художници пропуснаха един огромен свой шанс за принос в развитието на световното съвременно изкуство и жизне-на среда.В резултат на изключително богатата практика и примери-постижения и грешки,се стигна до професионално качество,разбиране на специфичните проблеми и майсторство за проектиране и изграждане на паметници и изобщо на една синтетична архитектурно-художествена среда в името на професията и на хората,независимо от конюнктура.Израстнаха автори със специфична квали-фикация в областта на монументалните изкуства и архитектурата.За съжале-ние този конвертируем капитал,тази непредвидена полза от „онова” време бе-ше оставен да се разпилее и да не се възпроизвежда. А авторите можеше да продължат,вече в нови условия,да реализират постигнатите си в действие поз-нания и способности,да предадат „щафетата”на следващите поколения и чуж-дестранните колеги.
    Затова продължават неграмотни и спорадични изяви на случайни и именити „дарители” на паметници-нито професионално,нито на място.Най.често това са медийни герои с кавалетно мислене,водени в действията си от лично проблем-ни мотиви.
    Благовест ВЪЛКОВ
    с извинения за дългия текст, но мисля че е добре да знаете и какво сми мислили и чувствали, с каква мотивация сме ги правили и просто какви хора сме.

  51. Илко И | 17.02.12 | 51

    Архитектът, посочен за паметниците в Шумен и Знаме на мира в София се казва Георги ГеЧев,а не ГеШев! От един негов състутент

  52. Hellaella | 01.04.12 | 52

    Momchil: Pleven panorama? Pleven, pleven… i gde odessos??

  53. Hellaella | 01.04.12 | 53

    Мислех, че бирата (с помощта на преводача на Google).Разбира се, ако си спомням правилно само в името на бирата.
    Сложните блог, вече е история, благодарение на Никола Михов.

  54. dobrin tsvetkov | 14.06.12 | 54

    Поздравления към автора за направената статия. Искам да обърна внимание как съзнателно или не като най-важна информация за всеки обект са дадени архитект скулптор и ВИСОЧИНА. Защо непременно значимостта на един мемориален паметник или комплекс трябва да се измерва с големината му и това ли е единственото средство, чрез което да се въздейства на наблюдателя? Буквалното пресъздаване не едно събитие е възможно най-елементарния начин за запазване на паметта му и в контекста на съвременните методи за мемориален художествен синтез трябва да се избягва. Разбира се не можем да променим това, което е вече създадено, а и не бива защото тези паметници носят духа на своята епоха.

  55. Никола | 29.08.12 | 55

    Поздравления :)

  56. Никола | 29.08.12 | 56

    И една актуална тема във фото форума: http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&i=1465743&t=1465743&offset=all

  57. серегей | 20.05.15 | 57

    Приказвате си сега колко хубаво било да се запазят и други подобни. Питате ли се във Варна, заради това отвратително чудовище наречено паметник, на колко хора им бяха отнети лозята, вилите, и къщите градени от поколения. Цветущ квартал с градини и плодови дървета. С кладенци и потоци където ядяхме от току що откъснатите череши, вишни и други плодове. Където се радвахме на спокойствие и тишина. Бяхме изселени като добитък на заколение, а колко бригади с доброволен труд ( по голяма гнусотия от това не ноже да се измисли: – в студа мъже и жени + ученици работеха напълно безплатно – и то през почивните им дни ) и колко псувни и люти клетви бяха исипани по адрес на този паметник. Да не говорим за цената – 15 000 000 лева ( когато за тока се плащаше по 4 лв на месец – по сегашна себестойност може би 15 милиарда ) Затова замислете се преди да говорите! До