Училище на два етапа / проект / 9 коментара



Проект: Училище на два етапа
Автор: арх. Климент Мечкуев, Корнелия Мечкуева, Милен Мечкуев
Местоположение: Ленцбург, Швейцария
Тип: Конкурсен проект

Описание на проекта:
Решихме да се пробваме в един международен конкурс. Не спечелихме, но се постарахме. Проектът е разположен в град Ленцбург в Швейцария. Поразходихме се дотам да видим ситуацията на живо.

Снимка на един от дворовете на съществуващото училище

Поглед към бъдещото училище – на мястото на двуетажната сграда, която се вижда в дълбочина

Основният пешеходен подход

Друг от дворовете в комплекса. В далечината се вижда спортният салон

Няма да навлизаме в подробности да обясняваме заданието, което беше може би 100 страници най-различни изисквания. Всички функционални връзки, големини и т.н. бяха много стриктно обяснени. С две думи заданието е следното:
Да се проектира нова сграда в съществуващия училищен комплекс. Тя е разделена на начално и средно училище. Допълнително да бъде предвидена възможност за дострояване на допълнителни стаи към средното училище плюс едно музикално училище
Нашите разсъждения бяха свързани с няколко основни задачи, които проектът да решава:
1 Съществуващото училище да остане доминанта в комплекса, като новата сграда до допълни градоустройствената композиция и чрез нея да се създадът допълни дворове за игра и почивка
2 Новото училище да внесе малко свежест в комплекса
3 Да се създаде възможност за растеж, при която новото музикално училище да остане със своя индивидуалност
4 Новата сграда да остави отворен погледът към хубавия физкултурен салон, колкото е възможно
5 Да се изпълнят всички изисквания в заданието :)

Нагледно двата етапа

Визуализации на втория етап

Спретнахме и едно макетче

от Милен Мечкуев на 03.11.09
  1. пешо | 1 | 04.11.09

    Добре, хвърлили сте толкова труд и време, както казвате е имало много рамки в които да влезете(размери, обеми, връзки и т.н.), въпроса ми е КОЕ оправдава включването на един архитект или студио в такива конкурси, натрупването на опит, любовта към професията ?
    А може би гледам твърде сухо на нещата, знам ли.

  2. Creator | 2 | 04.11.09

    Опита при участие в такива конкурси е безценен (естествено обаче и работата по тях е къртовска ,а шансовете за успех малки).Наи – същественото нещо накрая е да си направиш равносметка на база другите участници и победителите – за да видиш какво не ти достига и къде ти е грешен „погледа към живота“ :).Впрочем които се интересува от сериозни конкурси (дори и без да участва) му препоръчвам списание Wetbewerbe (пълно е с обяви за конкурси и картинки с малко резюме на победителите в изтеклите конкурси).Иначе поздравления за изпипания проект.Наи-сполучливи ми се струват страничното влизане и запазването на старата сграда ,както и варианта за надстроика.Само не разбрах на входа на сгъвката от към реката защо козрирката трябва да е малка и кръгла :).По задание не трябваше ли да имате lageplan(немскоговорящите си умират за него)?

  3. Боби | 3 | 04.11.09

    Аааа луд умора няма, само се поти! Респект за положените усилия!

  4. mok | 4 | 04.11.09

    Браво, много трезв проект, много изчерпателен също. Наистина май не е важно да се печели на всяка цена по международните конкурси, то няма и как – тук в БГ ни е на друго ниво мисленето. Но да си види човек нивото спрямо другите – само заради това си заслужава участието.

  5. гт | 5 | 04.11.09

    Ще е интересно да се види печелившият проект, имате ли информация дали го има някъде и на кой е?

    Да се критикува винаги е лесно и малко нелицеприятно…. :)
    Измислили сте страхотна фасада, за което браво, интересен вход, леко спорен, след което сте започнали с визуализации и макет, които са на много високо ниво.

    Обаче разпределенията са си останали на ниво „студент 3ти курс“: тоалетни на фасадата; безумната колона на входа с жалката козирка (от същия вход има директна линия на видимост право в мъжката тоалетна (???), а освен това той е като фуния, което в случай на авария и паника означава умрели деца); като че ли хабер си нямате (въпреки текста) от съвременни методи на образование (съдейки по чиновете и бюрото в стил „ЕСПУ“ – допускам, че в заданието са искали да покажете какво „пасва“ в класна стая и какво не – трябвало е варианти да покажете, не еднакво на всеки етаж); айде езиковите грешки са ви простени (но само от нас, не от швейцарците…), но м2 просто изглежда недодялано. Още много детайли издават липсата ви на опит, след десетина сгради/години мисля, че ще видите :).
    Изобщо, проектът е малко като книга със страхотна корица и супер типография на луксозна хартия. Ала съдържанието – слабо.
    В държава като Швейцария просто няма как да се мине метър по този начин. Архитектурната култура е на много високо ниво и журито много бързо започва да чете книгата, вместо да гледа корицата и картинките. Сори.

    По точка първа от разсъжденията ви искрено се смях, дано наистина да е било шега.

    При следващия конкурс (определено ви насърчавам да има!) отделете много повече време на това „какво е“ сградата и как работи, оттам вече ще започне да изниква по логичен начин как да изглежда. Какво ви беше съотношението време за проектиране към визуализация?

    Дано такъв коментар ви се види по-ценен от „аа, супер яко!“. Ако не, няма страшно.

  6. Creator | 6 | 04.11.09

    mok то е адски важно да се печели ама като не може и наученото от другите е полза(то даже маи няма и полза да си сравнява човек нивото ,а просто да помисли как да го направи печелившо).
    гт – кое не ти хареса в точка 1 – аз мисля че са се справили доста удачно даже (не се заяждам просто ми стана странно)?

  7. Милен Мечкуев | 7 | 04.11.09

    Причината за участие в конкурси е удоволствието от свободното проектиране, трупането на опит, сравняването на „часовниците“. „Пешо“ е прав, че тази работа не е практична, но според нас е важна и нямаме намерение да спираме :)

    За съжаление още няма публикувани печелившите проекти. Като излязат някъде ще ги добавим тъм темата да стане по интересна… пък и да си вземем поуки

    Относно нашия проект – разбира се, че има хубави и лоши страни, като забележките ви и похвалите са горе долу нещата, които ние сами за себе си оценихме. Разбира се, че положителните коментари ни се нравят повече :) Но както винаги „гт“ пише конкретни неща, на които да се обърне внимание, за което мерси. На някои от въпросите:

    Следващ конкурс ще има. Дори наскоро предадохме още един, но нямаме право да го публикуваме преди резултатите. Е…ще има и по следващ :)
    На въпроса за времето за визуализации-3 дни, макет-4 дни, проект – интензивно 10 дни (+ много много скици на салфетки, когато е имало време преди това)…както винаги времето не стигна :)
    Не разбрах кое е смешното на точка 1…
    Конкретно отделните критики и похвали ги взимаме присърце и при следващи проекти ще се опитваме да запазим хубавите неща и да ограничим проблемите

  8. гт | 8 | 06.11.09

    привет, бях зает тия дни, та чак сега смогвам.
    по точка първа – прави сте, аз я прочетох твърде набързо и реших, че става дума за доминантната сграда в архитектурно отношение, не градоустройствено. Но си остава спорен въпроса коя е по-важната сграда – компактната стогодишна, вписваща се в контекста или 3 пъти по-голямата ярко оцветена нова, кацнала като космически кораб на плаца.

    Не казвам, че това последното е лошо обаче :)

  9. Генади | 9 | 23.11.09

    Нормалните хора имат гънки в мозъка. Българските архитекти имат прави ъгли |_. Някой и ръбати глави. Ако бяхте по-възрастни и правехте подобни неща щеше да е по-разбираемо.

Еленко | Павел Янчев | blog