Училище на два етапа / проект
Проект: Училище на два етапа
Автор: арх. Климент Мечкуев, Корнелия Мечкуева, Милен Мечкуев
Местоположение: Ленцбург, Швейцария
Тип: Конкурсен проект
Описание на проекта:
Решихме да се пробваме в един международен конкурс. Не спечелихме, но се постарахме. Проектът е разположен в град Ленцбург в Швейцария. Поразходихме се дотам да видим ситуацията на живо.
Снимка на един от дворовете на съществуващото училище
Поглед към бъдещото училище – на мястото на двуетажната сграда, която се вижда в дълбочина
Основният пешеходен подход
Друг от дворовете в комплекса. В далечината се вижда спортният салон
Няма да навлизаме в подробности да обясняваме заданието, което беше може би 100 страници най-различни изисквания. Всички функционални връзки, големини и т.н. бяха много стриктно обяснени. С две думи заданието е следното:
Да се проектира нова сграда в съществуващия училищен комплекс. Тя е разделена на начално и средно училище. Допълнително да бъде предвидена възможност за дострояване на допълнителни стаи към средното училище плюс едно музикално училище
Нашите разсъждения бяха свързани с няколко основни задачи, които проектът да решава:
1 Съществуващото училище да остане доминанта в комплекса, като новата сграда до допълни градоустройствената композиция и чрез нея да се създадът допълни дворове за игра и почивка
2 Новото училище да внесе малко свежест в комплекса
3 Да се създаде възможност за растеж, при която новото музикално училище да остане със своя индивидуалност
4 Новата сграда да остави отворен погледът към хубавия физкултурен салон, колкото е възможно
5 Да се изпълнят всички изисквания в заданието :)
Нагледно двата етапа
Визуализации на втория етап
Спретнахме и едно макетче
Добре, хвърлили сте толкова труд и време, както казвате е имало много рамки в които да влезете(размери, обеми, връзки и т.н.), въпроса ми е КОЕ оправдава включването на един архитект или студио в такива конкурси, натрупването на опит, любовта към професията ?
А може би гледам твърде сухо на нещата, знам ли.
Опита при участие в такива конкурси е безценен (естествено обаче и работата по тях е къртовска ,а шансовете за успех малки).Наи – същественото нещо накрая е да си направиш равносметка на база другите участници и победителите – за да видиш какво не ти достига и къде ти е грешен „погледа към живота“ :).Впрочем които се интересува от сериозни конкурси (дори и без да участва) му препоръчвам списание Wetbewerbe (пълно е с обяви за конкурси и картинки с малко резюме на победителите в изтеклите конкурси).Иначе поздравления за изпипания проект.Наи-сполучливи ми се струват страничното влизане и запазването на старата сграда ,както и варианта за надстроика.Само не разбрах на входа на сгъвката от към реката защо козрирката трябва да е малка и кръгла :).По задание не трябваше ли да имате lageplan(немскоговорящите си умират за него)?
Аааа луд умора няма, само се поти! Респект за положените усилия!
Браво, много трезв проект, много изчерпателен също. Наистина май не е важно да се печели на всяка цена по международните конкурси, то няма и как – тук в БГ ни е на друго ниво мисленето. Но да си види човек нивото спрямо другите – само заради това си заслужава участието.
Ще е интересно да се види печелившият проект, имате ли информация дали го има някъде и на кой е?
Да се критикува винаги е лесно и малко нелицеприятно…. :)
Измислили сте страхотна фасада, за което браво, интересен вход, леко спорен, след което сте започнали с визуализации и макет, които са на много високо ниво.
Обаче разпределенията са си останали на ниво „студент 3ти курс“: тоалетни на фасадата; безумната колона на входа с жалката козирка (от същия вход има директна линия на видимост право в мъжката тоалетна (???), а освен това той е като фуния, което в случай на авария и паника означава умрели деца); като че ли хабер си нямате (въпреки текста) от съвременни методи на образование (съдейки по чиновете и бюрото в стил „ЕСПУ“ – допускам, че в заданието са искали да покажете какво „пасва“ в класна стая и какво не – трябвало е варианти да покажете, не еднакво на всеки етаж); айде езиковите грешки са ви простени (но само от нас, не от швейцарците…), но м2 просто изглежда недодялано. Още много детайли издават липсата ви на опит, след десетина сгради/години мисля, че ще видите :).
Изобщо, проектът е малко като книга със страхотна корица и супер типография на луксозна хартия. Ала съдържанието – слабо.
В държава като Швейцария просто няма как да се мине метър по този начин. Архитектурната култура е на много високо ниво и журито много бързо започва да чете книгата, вместо да гледа корицата и картинките. Сори.
По точка първа от разсъжденията ви искрено се смях, дано наистина да е било шега.
При следващия конкурс (определено ви насърчавам да има!) отделете много повече време на това „какво е“ сградата и как работи, оттам вече ще започне да изниква по логичен начин как да изглежда. Какво ви беше съотношението време за проектиране към визуализация?
Дано такъв коментар ви се види по-ценен от „аа, супер яко!“. Ако не, няма страшно.
mok то е адски важно да се печели ама като не може и наученото от другите е полза(то даже маи няма и полза да си сравнява човек нивото ,а просто да помисли как да го направи печелившо).
гт – кое не ти хареса в точка 1 – аз мисля че са се справили доста удачно даже (не се заяждам просто ми стана странно)?
Причината за участие в конкурси е удоволствието от свободното проектиране, трупането на опит, сравняването на „часовниците“. „Пешо“ е прав, че тази работа не е практична, но според нас е важна и нямаме намерение да спираме :)
За съжаление още няма публикувани печелившите проекти. Като излязат някъде ще ги добавим тъм темата да стане по интересна… пък и да си вземем поуки
Относно нашия проект – разбира се, че има хубави и лоши страни, като забележките ви и похвалите са горе долу нещата, които ние сами за себе си оценихме. Разбира се, че положителните коментари ни се нравят повече :) Но както винаги „гт“ пише конкретни неща, на които да се обърне внимание, за което мерси. На някои от въпросите:
Следващ конкурс ще има. Дори наскоро предадохме още един, но нямаме право да го публикуваме преди резултатите. Е…ще има и по следващ :)
На въпроса за времето за визуализации-3 дни, макет-4 дни, проект – интензивно 10 дни (+ много много скици на салфетки, когато е имало време преди това)…както винаги времето не стигна :)
Не разбрах кое е смешното на точка 1…
Конкретно отделните критики и похвали ги взимаме присърце и при следващи проекти ще се опитваме да запазим хубавите неща и да ограничим проблемите
привет, бях зает тия дни, та чак сега смогвам.
по точка първа – прави сте, аз я прочетох твърде набързо и реших, че става дума за доминантната сграда в архитектурно отношение, не градоустройствено. Но си остава спорен въпроса коя е по-важната сграда – компактната стогодишна, вписваща се в контекста или 3 пъти по-голямата ярко оцветена нова, кацнала като космически кораб на плаца.
Не казвам, че това последното е лошо обаче :)
Нормалните хора имат гънки в мозъка. Българските архитекти имат прави ъгли |_. Някой и ръбати глави. Ако бяхте по-възрастни и правехте подобни неща щеше да е по-разбираемо.
Кой си ти бе, Генадчо?