Материалната следа…
До голяма степен целите на много хора се свързват с материалното обезпечаване, т.е. блага гарантиращи нормален живот. Какво става обаче когато това не е достатъчно? Ние сме социални същества и понякога колкото и да не искаме да го признаем, общественото мнение има силно влияние. Да направиш нещо в този живот, да оставиш нещо след себе си си е чиста нужда понякога, нужда чрез която се позиционираш в обществото. Този порив за създаване може да е всякакъв, от това да създаваш вицове, до създаване на живот. Аз искам обаче да си поговорим за материалните следи. Какви са представите Ви за материализирането на мечтите ви. С други думи дали това ще са апартаменти за децата ви или шедьовър на вашата гениална мисъл или паметник на VIP-егото ви и въобще има ли такова желание, защо го има и на колко клишета ставаме ежедневно жертви?
Аз ще ви кажа моите представи – След известен брой години и известни събрани средства, идва момент за експеримент. Купувам едно достатъчно голямо място в някое село или по-диво място и поставям основите на алтернативно селище. То ще се изгражда от обитателите му по определени правила. Първоначалните обитатели ще са приятели ентусиасти решили да избягат за малко от „лудницата“. Ще се създаде и сайт, чрез който селището ще контактува със свята и ще отразява живота си. И да ще се цепят дърва и ще се гледат животни, ще от краткосрочно екстремно хоби за уикенда до постоянен начин на живот.
Вие как я мислите?
Принципно да задоволяваш егото си е голяма грешка,защото то е като бездънна яма.. иска още и още и още.
Според мен его и ехо са двата най-големи врага на архитектурата.
Отдавна мечтаем, с няколко приятели от детството, да избягаме в някое диво място и да си построим къщи, после то да се разрасне до малко уютно местенце със собствен начин и стил на живот- даже сме ги разчертали къщите, градините, всичко е планирано вече…обаче, до пенсия има много време, а сега да осъществим мечтата не стига куража. И така. Може пък да обединим усилия някога с Вас и приятелите Ви, знае ли човек:). Важното е, че все още можем да мечтаем.
Sign me up for that shit (алтернативното селище)!
Абе някой ден и това ще стане, стига да е останал ентусиазъм :) Лошото при такива намерения е, че като почакаш да станеш финансово независим, в един момент се оказваш зависим от куп други работи – семейство, деца, училище за тях, бизнес и т.н. Защото има хора, които цял живот преследват някакви мечти и забравят въобще да живеят, т.е. живеят някъде в бъдещето. Нищо ще търсим пробив в системата :)))
Аз бих го казал по този начин – повечето „архитекти“ като видят на хляба мекото и забравят за величавите идеи.
хехехе, точно така е :) дано не станем и ние такива
аз пък все си мисля, че желанието човек да избяга на някой остров и да създаде оазис е по-малка мечта за материална следа, от това да промени съществуващия хаос и гадост в едно хубаво за живот място…е това вече е мечта :)
И двете са трудни, в единият случай създаваш нещо то нищото, а в другия режеш от жив организъм гнилото и присаждаш ново, само трябва да внимаваш какво режеш и какво присаждаш.
Друг беше въпросът – каква е вашата представа за материална (архитектурна в частност) следа?
„…да промени съществуващия хаос и гадост в едно хубаво за живот място…“
аз по скоро приветствам този начин на мислене.
Все ми се струва, че при положение че сме приели за свое призвание да създаваме и моделираме средата на живот, бягството от средата е отстъпление, сякаш признаваме, че сме безсилни да сътворим нещо по добро, нещо красиво.
Ima dosta filmi po tozi vypros: Nova sreda na jivot. Kato broim ot raznite,kydeto chovek pravi pyt prez cqla galaktika,za da osyshtestvi tazi mechta… do tezi,v koito chovek syzdava alternativna realnost. Koeto kato cqlo mi podskazva,che povecheto rejisiori sa na mnenie,che krachkata,koqto trqbva da se napravi e dosta po-golqma ot tova da promenish kvartal, cql grad ili cqla strana..
Dosta hora mislqt,che internet e shansa na horata da sytvorqt „едно хубаво за живот място“.
Az pyk neshto naposledyk zapochvam da smqtam po edin dosta razlichen (moje da se kaje otchayvasht nachin moje bi)… primirenie. Zashto postoqnno se opitvame da promenqme tazi sreda i ochakvame sled tova polojitelna reakciq kym ili ot nasheto „tvorenie“.. moje da ne zvuchi mnogo vylnuvashto,no ponqkoga moje bi prosto trqbva da se vyrvi po liniqta na pylnoto bezdeystvie vyv fizicheskiq svqt,a poveche v sobstvenata si glava :) Moje bi posivqlata mazilka e po-krasiva? Moje bi e po-dobre kogato jiveesh v malka staq v panelka,a ne v gramaden apartament na jyltite paveta? Moje bi promqnata trqbva da nastypi na pyrvo mqsto otvytre,a sled tova otvyn ;)
Подкрепям мнението на R ,но в същото време бих подкрепил и вашата идея най-малкото за да вдия разликата ,защото дълбоко вярвам ,че няма абсолтни истини ,а всичко е на база сравнения спрямо гледната точка в която се намираме.Иначе тука май са ви изпреварили http://www.jivdom.info/forum/index.php?act=idx – макар и доста дилетантски и леко найвно ,но пък с ентусиазъм.Моята лична мечта за намесата в средата е да повлия на голяма група хора като облекча даден техен проблем.
Аз все си мисля, че не става въобще въпрос за делене на средата на градска и не неградска, а за разширяване на кръгозора.
@R „бягството от средата е отстъпление“ – бягство от коя среда, аз не съм затворник, че да бягам, става дума за възможност да се отдалечим за малко от цикъла в който ежедневно се вкарваме.
@Tosh Съгласен съм с теб, мен лично нещото което ме отблъсква в града е гадният въздух, вода, храна, т.е. чисто биологични неща. Пак казвам не говоря за изолирана алтернатива и пълно отричане, а за допълнение и глътка въздух.
@Creator „Иначе тука май са ви изпреварили“ винаги е имало такива начинания, аз съм оптимист, че развитието на технологиите ще направи подобни неща доста по-реалистични т.е. работиш 3 дни от седмицата в града и заминаваш за останалите някъде и продължаваш да си работиш. Ето примерно новият скайп за Mac има функция да споделяш директен изглед на това което работиш на екрана т.е. ако искаш да споделиш стъпка по стъпка как се прави нещо с някой колега няма да е проблем.
това което казваш за скайп ,ме подсеща ,че голяма част от сферата на услогите и днес може да бъде вършена през интернет ,за съжаление обаче той е толкова комерсиален и неподреден ,че не става за работна среда напълно.Вероятно ако баде създадена алтернативна работна мрежа подобна на банкирането нещата ще се променят.Също доста анлизатори предричат ,че с града с неговото разделение на труда е свършено ,просто защото на замърсяващите и тежки трудомеки пройзводства им се вижда края – а града такъв какъвто го познаване е създанен имонне поради тях.Изглежда времето на сателитните селища ще се върне по нов начин – място в което живееш и работиш по подобие на селата и близък притегателен културно – развлекателен + админитстартивен център.
@Мартин Ангелов …да избягат за малко от “лудницата”…
@Мартин Ангелов …бягство от коя среда, аз не съм затворник, че да бягам, става дума за възможност да се отдалечим за малко от цикъла в който ежедневно се вкарваме.
да „бягаме“ или да се „отдалечим“ … а защо не да ПРОМЕНИМ
всички сме затворници – заточени от правилата на обществото в което сме избрали да живеем и сме ограничени от средата която то е създало и продължява да създава.И съм сигурен, че няма нормален човек който да се чуства ОК в „съществуващия хаос и гадост“. И отново съм сигурен, че е много по лесно да избягаме на „някое диво място“ /което ще престане да бъде диво/ и да създадем нещо „начисто“
Разбирам те и аз искам да променя много неща! Може би нещата, които ми се иска да се променят са прекалено много и ми се иска усилията които влагам да имат ефект. Да избрали сме този тип градско съществуване, но не съвсем, ние сме израснали и свикнали с него и никога не сме срещали примамлива алтернатива за да имаме реален избор.
„И отново съм сигурен, че е много по лесно да избягаме“ – ако беше толкова лесно много хора щяха да се възползват, но не е! На първо време трябва да скъсаш с всички системи, които те държат жив, т.е. трябват ти алтернативи ако не за пари поне за храна. Това скъсване може да звучи много романтично, но дали е такова? Втората промяна е обществената – трябва ти алтернативна социална среда.
В крайна сметка знаеш ли защо споменавам всичко това, защото като си представя, че имам избор се мотивирам много повече да променя нещо. Когато съм с нагласата, че има алтернатива, приемам града като приятел а не като родител.
ПП – мисля, че въобще не трябва да говорим за бягане, всеки има право да търси това което иска. Въпреки това за мен е по-важно „бягането“ от селата и малките ни градове към София от колкото примерно това, че един софиянец е решил да живее в Мадрид и е емигрирал.