Wikipedia не се счита за достоверен източник като цяло.. и да четеш всичко в нея като самата истина не е академично правилно.

Един читател трябва да познава работата на един архитект, а не само неговата теория.. защото както казах – Архитект трябва да се съди по проектите му, а не по теорията му, също както човек се съди по делата, а не по думите.

Вървим нататък – Аз споменах минимализма, защото това е един от най-чистите последователи на модернизма според мен..
Модернизма също не е бил евтин – никога.. всеки проект, както казах превишава бюджета си.. като почнем от Корбуазие и свършим с Ван Дер Рое.
Прочети тази книга, която споменах по-горе, ако имаш възможността – това не е wikipedia, в нея има факти, които са извадки от други сериозни публикации.. и макар автора да критикува понякога абсурдни неща, като цяло книгата има доста силно изразена гледна точка. По-различна от типичната гледна точка преподавана в архитектурни заведения (говоря най-вече за първите 4 години от арх образованието, защото аз в момента съм в 5тата и не мога да говоря за останалите)..

Ти казваш, че повечето градове днешно време функционират по принципте, които са извадени от CIAM.. но според мен повечето градове всъщност не функционират точно заради тези принципи.
Кой голям град, който е устроен по тези принципи най-малко няма задръствания? Истината не е в централизацията на различните действия, а в разпръснатото градоустройство (провокад имат много хубав проект според мен по тази тема http://provocad.com/?p=807 ).. Functional City не действа! Поредна утопия, която не се сбъдна както беше планирана..

Колкото до ModulorMan:
Църквата е против това човек да се постави в центъра на всичко, но Корбуaзие не поставя човека в центъра на всичко, нали? Той поставя ModulorMan, който е изграден по човешки облик.. или може би обратното?
Аз нямах на идея да вмесвам някакви религиозни теми в този разговор като казах „библейски“. Това, че ModulorMan, също както всичко друго, което предложи Корбуaзие не е ново – го знам.
За Витрувий също знам – това са общи знания..

Това, което аз казвам обаче е че ти не разбираш напълно какво направиха модернистите.. а разбираш само това какво са искали да направят.. Защото не четеш днешни критики в сериозни книги, а четеш хвалебствени описания в Wikipedia.

За Fuller ти си прав. Аз го сбърках с Robert Moses.
Много ми е странно, когато казваш „неговите постройки“ обаче.. защото Fuller е имал само една постройка, доколкото знам.. и това е онази съвършенно грозна сграда, която прилича на летяща чиния?!?
Да я беше направил от бетон като комунистите в България, щеше да е по-добре http://provocad.com/?p=1098 :)

Според мен не си прав като казваш, че една от носещите идеи на модернизма е социализма или даже комунизма.. Даже не разбирам какво значи този коментар честно казано.. никъде не се говори за това, дали всичката собственост трябва да е частна или държавна..???
Аз мога да кажа само, че модернизма не се харесваше на Нацистите, защото те свързваха плоските покриви (които са като икона за модернизма) с разни арабски и еврейски мотиви и това вървеше срещу тяхната вяра.

Според мен капитализма съвсем лесно и не с повече проблеми отколкото социализма(или комунизма) посрещна и прие модернизма.. и това е свързано само с глобализацията и диверсификацията на населенията в по-големите градове..

Което е иронично, защото както се споменава в „Intimate Metropolis“ модернизма беше създаден като се мислеше, че средата му на обитание ще е в провинцията, а не в центъра на града.. оттам и големите прозорци с прекрасните изгледи.. които в градска среда не са толкова прекрасни..

Za drugite nesta, koito pishesh, ne sum suglasen.
Minimalisum? nikude ne govoria za nego v moiat post.

CIAM 1933 Proklamirat Charta ot Athen. Tia sluji kato naruchnik za Gradoustruistvo. Nai vajnoto s dve dumi: tozi Dokument opisva neobhodimosttta ot razdelianeto na funkciite v edin grad i iziskva iasno razgranichenie na Mestata za rabota, za pochivka, za jiveene, i za predvijvane v tozi grad.
Tova postigat na tozi forum. Fakta che povecheto gradove Dnes funktionirat po tozi nachin e za teb nisto.

ModulorMan ne moje da se razglejda Bibleiski, poneje Curkvata e protiv ideiata, chovek da se postavi v centura na Vsichko. Modulorman e vzaimstvan ot Vitruvianskia chovek (10 Knigi za Arhitekturata – Vitruv ca.200 Godini predi novata Era) preotkrit po Vreme na Renensansa.

Vsustnost edna ot nosestite idei na Modernizma e Socializma (i komunizma ). za tova tozi stil e i tolkova kritikuvan. Za identichnossta na choveka imash pravo, no tova e Architektura koiato jivee ot funkciite („Form follows function“ Louis Sullivan uchitel na F.L.Wright) Za tova i izglejda tolkova ednakva. No kakto kazva Snozzi: „ako iskash naprejenie povtori elementa“

Za Buckminster: toi ne e Architekt. Toi e Injener. Az sum chel samo negovia posleden trud:
Critical Path. A tova koeto toi e Postroil ne e Beton. Negovite Postroiki sa mnogo „nejni“
Toi izpolzva silata na opun kato usnovna nosesta sila. Po tozi nachin postiga neveroiatno leki konbstrukcii sus izkliuchitelna stabilnost. vij US-Pavillon ot Expo 1967 in Montreal.
Edin drug negov proekt:Pravi Plan na postroika visoka 8km V koiato etajite visiat na edna osnovna os. Mai Sir Foster vzaimstva ot tazi ideia pri stroeja na Hongkong and Shanghai Bank
1979-1986.

za Adolf Loos in negovata Statia „Ornament „i“ Prestuplenie“
Kakto pri Sulivan, i Corbusier, i Wright, pische Loos, che edin Predmet bil toi chuk ili stena ima svoia funkcia, koiato triabva da se pokaje. Edna greda ima nosesta funkcia i tozi detail ako e izpulnen kakto triabva e krasiv. Da prikriesh tova sus mazilka tapeti ili drugi ornamenti e prestuplenie. Taia Statia e samo 20 ina stranichki i se chete mnogo lesno, i ostava v glavata. Otnosno negovite Proekti: Bih se radval da mi pratish niakoi link sus snimki ot negovi Postroiki kudeto toi ne sledva svoite Principi.
ili Kniga kudeto ima takiva publikacii. Az razkledah Wikipedia i ne vidiah takiva postroiki.

Edin chitatel triabva da poznava Originala, a ne samo otzvuka na niakoi drug chitatel koito go e prochel.

Интересите на предприемача винаги определят всичко като цяло – да.
Чувал съм много за градът градина, но никога не съм чел нищо почти за това, така че не мога да коментирам. Доколкото знам обаче тази идея така и не се сбъдна – поредната утопия.

Frank Lloyd Wright не се пише така, както ти го пишеш :) За теб може да е Right, но за останалия цял свят е просто Wright.

Чел съм много за CIAM и безмислените като цяло събори.. където прекалено много се разсъждава и в крайна сметка нищо не се получава. По този начин само се иконизираше ролята на архитекта като човек, който знае всичко (което далеч не се оказа истина).

ModulorMan може да се разгледа библейски и да се каже, че ние сме перфектни, но всъщност той беше създаден, за да понижи човека в йерархията като въведе универсиализация на човека и пренебрегване на отделния човек, отделния характер. Като цяло една от идеите на модернизма е пълна загуба на идентичността на човека за по-доброто на човечеството. Това е архитектура, чиято култура е напълно универсиализирана, за да е готова да обслужва масите, а не индивида.

Което е добре, но само там където не може да се позволи индивиализация на проекта. Т.е. в жилищни сгради това не е чак толкова добре, в публични – по-става сякаш. Но като цяло разбира се си зависи от спецификата на проекта.

Колкото до Buckminster, не е ли иронично какво пише той? Също както и всички други архитекти, които пишат и работят..? Adolf Loos например също така си пише нещо, а прави съвършенно различни неща. „Не на орнамента!.. орнамента е престъпност!“ или там каквото вика, а след това влизаш в сградите му и те са по-орнаментирани от египетски съкровищници..
Така и Бъкминстър си е писал за екология, а идеала му за град беше грамадни шосета и още по-големи бетонени блокове.

Архитект трябва да се съди по проектите му, а не по теорията му, също както човек се съди по делата, а не по думите.

Tova che si chel kritika otnosno Modernizma kato stil, ne ti dava pravo da izkarvash ideite na Architekti kato Frank.L.Right ili LeCorbusie kato greshni.
Vse pak Modernizma se rajda vuv Vreme, v koeto arhitektite sa postaveni v mnogo trudna pozicia. Te sa prinudeni da se boriat za rabota nared s novata prosloika na injenerite. Ot druga strana kapitalizma susto e v razcveta si: Tova oznachava ste stroi toia koito e nai eftin. Po tozi nachin gradovete zapochvat da gubiat ot hubostta si ot edna strana, i ot druga horata ostavat na zaden plan. Interesite na Predpriemacha opredeliat kakvo ste se stroi. Tochno v Anglia e bilo suvsem extremno: rabotnicite 1smiana sa hodeli na rabota, dokato vtora smiana spi, sledtova vtora smiana si liaga v legloto na purva smiana dokato e oste toplo.
Tochno v edno takova Vreme Architektite se namesvat i kazvat tova vodi do razruha na obstestvoto i ne triabva da produljava poveche. Poiaviavat se doktrini za Gradut Gradina (Le Corbusie) und F.L.Right, Le Corbusier vuvejda kato merna edinica svoia MODULOR. Toi e vzaimstvan ot Zlatnoto sechenie i predstavia Choveka kato negovo Podobie – Taka de nie sme perfekni i nai-vajni. 1928 e svikan purviat congres CIAM Congrès International d’Architecture Moderne.
1933 po vreme na CIAM se priema „Charta von Athen“ Tova sa usnovite na Gradoustroistvoto koito sa validni do dnes.
Tova niakak si ne se vruzva s tvoeto tvurdenie:
„Това ми звучи като целта на модерните архитекти: от Corbusier, чрез Buckminster Fuller, Frank Lloyd Wright, Luis Kahn до Mies Van Der Rohe..
Те всичките смятаха, че консептуалното на една сграда е най-важно, напълно пренебрегвайки желанията на хората (оттам и клиентите им) и забравяйки за реалността и социални фактори, икономически фактори, културни фактори и като цяло всички други такива.. Единственото, което за тях беше важно бе да построят сградата си, да и вземат няколко снимки и да се издигнат в архитектурното общество..“

Kolkoto do Buckminster Fuller: Ne znam dali si chel negovi Knigi.-Critical Path. St. Martin’s Press, New York 1981- Toi se angajira izkliuchitelno za ekologichno stroitelstvo. I e mnogo zagrijen za sudbata na chovechestvoto. Dori predskazva ikonomicheskata kriza ot minalata godina. Izkliuchitelno interesna lichnost. Nash suvremennik umira 1983. i raboti s Architekti kato Richard Rogers.

No opredelenieto: Talking about music is like dancing about architecture. Mnogo mi haresva.

Nai-veche, zastoto povecheto ot nas si misliat che razbirat ot muzika, arhitektura i izkustvo da ne govorim za tanz(vsichki tancuvat prekrasno na dve biri-to mai i naste bulgarski architekti na 2 biri proektirat). Taka de muzikata ili e hubava ili ne e hubava… po lesno ot tova zdrave mu kaji

Ili moje bi zastoto zastoto ot edin abstrakten medium, kakuvto e muzikata, uspiavame da poluchim duhovno zadovolstvo, koeto nai prosto opredeliame kato hubavo. Po sustia nachin kato otidem na niakoe MIASTO suzdadeno ot niakoi Arhitekt poluchavame sustoto duhovno zadovolstvo.

V otgovor na Vlado da li da uchish arhitektura ili ne:

Ako si ubeden che iskash da stanesh ARCHITEKT nedei da se chudish.
Samo znai che da uchish arhitektura ne e kato da uchish ikonomika: Niama da spish, niama da imash vreme za priateli, a samo za kolegi s koito ste si govorite za proekti koito drugi ne razbirat. I sled vsichko tova ste poluchish kritika ot profesora i celiat ti trud ot poslednite 3bezsunni nosti ste otide v kotcheto za bukluk :)
Az zapochnah da ucha na 27 i ne sujaliavam. Zastoto e mnogo interesno.

Наскоро Бен Ван Беркел заяви пред мен и други колеги, че /цитирам по памет/ архитектурата не е толкова създаване на пространства, колкото е задаване на програма и правила за тази програма. В смисъл такъв, че той може да зададе програмата, и после някой друг на по-долно стъпало да я изпълни, да я изпроектира в пространство с функция. Това обаче не означава, че Ван Беркел не е архитект, или че тази част не е част от архитектурния процес. Дори напротив, тя е определяща за този процес. Така че предпочитам да гледам малко по-философски и затова разглеждам архитектурата малко по-общо.

Преди 2 дни например имах възможността да си говоря с Патрик Бланк, биолога-създател на термина „вертикална градина“. Та той каза нещо интересно в тази връзка, което долу горе звучеше така „Аз не съм архитект, даже и ландшафтен архитект не съм. Даже не можа да рисувам добре и рисунките ми са малко грозни. Аз съм биолог, който прави архитектура, макар че не това ми е целта, и се случи докато просто изучавах как растенията могат да живеят без никаква почва върху вертикални повърхности“. Та да попитам, защо този неархитект присъства постоянно в архитектурните списания от 15 години насам?
Та така, създаването на архитектура ми е по-интересно от проектирането…