Що е то архитектура ?
„Ми то си пише в Уикипедия”
„Архитектура е всичко, което ни заобикаля”
„Архитектурата са арки, капители и фронтони”
„Архитектурата – това съм аз”
„Архитект не беше ли спирала за мигли”
„Архитектурата е дизайн на къщи… ма аз мога и сам”
„Архитектурата е поезия, музика…абе голям театър”
„Архитектурата е едно голямо нищо, само ЦСКА”
Какво е „архитектура“ според вас ?
автор: Милен Мечкуев | 27.11.09
Това е Архитектура – http://vimeo.com/3248803
Поздрави :)
Много би ми се искало да изкажат мнение първо хората, които не учат, не са учили и не работqт в сектора свързан с архитектура.
След това би било много готино,ако изкажат мнение хората, които работят в този сектор, но не са архитекти – инжинери, строители и други подобни.
В края хората, които учат архитектура, а след това и хората, които са завършили и работят архитектура. :)
Ами според мен какво е архитектурата – всичко което ни заобикаля.. и после?! На пръв поглед какъв е смисъла да има архитекти ?! Всеки може да си проектира сам къщичката, всеки може сам да реши къде да му е спалнята, къде да му е кунята. Така и така за да се пусне една сграда минава през ССС, ел. , ВиК, топло и такива разновидности на инж. Всеки от тях би изпълнил своята част много по-добре от колкото един архитект може да го направи – ВиК знаят как и къде да си слагат тръбите, ССС знаят как да направят оптималните размери на една конструкция , озеленителите знаят как най-добре да ти направят градинката.
Всеки ще измисли най-оптималното решение и до там.. реши ли да импровизира, ще направи някой грозотия.
Според мен смисъла на архитектите е да има една професия, която позволява на хората с „по-различно“ мислене да си показват идеите.. да не се занимават с останалите сложнотии по сградите, а само да мислят кое как ще изглежда най-добре..
Общо казано – архитектите са художници, които вместо боички ползват тухли и бетон
Стефчо (skanev.com) твърди, че била изкуство. Аз не ги виждам така работите, но определено архитектурата е… полезна, когато е добре изпълнена. Като всяка услуга.
imashe nqkakva misyl na adolf loos, na koito se natyknah skoro syvsem sluchaino.
Na bylgarski zvuchi gore-dolu taka:
ako, razhozhdaiki se v gorata, se natyknem na malyk hylm, okolo 2 metra na dylzhina i 1 na shirochina, oformen s lopatata kato piramida, stavame seriozni i neshto v nas ni podskazva – nqkoi e pogreban tuk. tova e arhitektura.
Wenn wir im walde einen hügel finden, sechs schuh lang und drei schuh breit, mit der
schaufel pyramidenförmig aufgerichtet, dann werden wir ernst und es sagt etwas in uns: hier
liegt jemand begraben. Das ist architektur.
Na bylgarski zvuchi gore-dolu taka:
ako, razhozhdaiki se v gorata, se natyknem na malyk hylm, okolo 2 metra na dylzhina i 1 na shirochina, oformen s lopatata kato piramida, stavame seriozni i neshto v nas ni podskazva – nqkoi e pogreban tuk. tova e arhitektura.
stori mi se mnogo podhodqshto, zashtoto uspqva da definira syshtinata na tova, koeto bi trqbvalo da zanimava arhitektite. a imenno – da pomagat na horata da se dyrzhat adekvatno v daden kontext. kato ostavim, razbira se, nastrana slqpoto leene na beton ili redene na tuhli edna vyrhu druga.
izvinqvam se za shvanatiq prevod i latinicata.
Архитектурата …
- архитект = главен майстор (нали така пишеше в кафето на 2 етаж)
- архитектура = изкуство, мога да се съглася, но не и за повечето проекти в БГ !
- архитект = чувал съм доста определения, драскачи на картинки, архитутки, според една позната архитектурата се занимава само с фасадата .. хаха , за съжаление невежеството ражда такива представи и определения
- за мен архитектурата е странна замеска от вечния стремеж на хората към по-високото, по-далечното и по красивото, но сдържана от изискването за човешки мащаб и понякога строга функционалност
- в едно съм сигурен, ако искаш по-добра архитектура(не просто по-здрава или по-зелена сграда), трябва да работиш в екип с наречените от „Тош“ инжИнери. В този смисъл не съм съгласен и с Георги, че архитектът не трябва да се занимава със „сложнотии“ по проекта, напротив, колкото по-наясно е той с всеки детайл(и още повече в полето на конструкторите) толкова по-добра архитектура може да се роди(и пак влагам много повече от просто естетика и хармония в понятието – добра архитектура)
П.С.
Сори за многото скоби :)
какво е любовта, какво е доблестта, какво е бог, каква е целта на този пост…
архитектурата е ЗУТ бе, братлета :) !
@ejjjik
Много хубаво казано.. това е толкова абстрактна представа, че е сложно, пък даже невъзможно, да и дадеш дефиниция.
@емо
Адолф Лоос не е човек, чиито думи трябва да се взимат като чиста монета. Както доста хора сигурно знаят той е един от първите(ако не и първия) който „забрани“ орнамента като го нарече престъпление.. но в същото време всичките му сгради са орнаментирани.. макар и отвътре..
Този цитат, който ти посочи (с гроба), е доста известен и е интерпретиран от много критици по различен начин. Интересното в него според мен е че той сравнява архитектура, която е пряко свързана с думата „създавам“, с нещо толкова контрастно като гроб, което е пряко свързано с думи като „край“, „смърт: и т.н.
@Пешко
Това доста се доближава до моя начин на мислене. За да знаеш какво Е архитектура, първо трябва да знаеш какво НЕ Е архитектура..
Архитектът е главен майстор.. хмм.. Сигурно последният главен майстор – архитект беше Frank Lloyd Wright. Оттогава архитектите рядко се асоциират със строителните площадки.. оттам за мен лично те не могат да се наричат главни майстори..
Архитектура и изкуство. Архитектура спира да бъде изкуство в момента, в който тя трябва да се постави в контекстта и.
Докато изкуството е обикновенно доста изчистена, директна идея, без компромиси от страна на артиста (единствения компромис може да дойде само от ограничението, което материалите му предлагат), архитектура е пряко въздействана от много различни фактори – контекста, самият процес на дизайн, клиента, строителите, употребата на сградата след нейното построяване и много други. (Има книга по този въпрос, която се нарича „Architecture Depends“ на Jeremy Till)
Архитект, който се занимава с фасади САМО. Това е интересно, защото е пряко свързано с миналото на архитектите и тяхната роля в обществото.. примерно в града, в който учих преди година – Bath – архитектите в далечното минало правиха дизайн само на фасади, а останолото беше построено от главния майстор по начина, по който клиента желаеше.. Днешни дни има архитекти, които се занимават предимно но не само с фасади – най-добрия пример според мен са последните сгради на Herzog и De Meuron.. но като цяло архитектите се занимават с пространствата зад, пред или около тези фасади.. Това да кажеш,че архитектът трябва да се занимава само с фасади е като това да кажеш,че той трябва да рисува само изгледи.. макар и такива хора има..
За твоето определение на думата архитектура – да, според мен е доста близко до моето,но не е пълно и на места е неточно..
Според мен човешкия мащаб може да се пренебрегне, ако има силна причина за това – като например небостъргачите в Америка, Англия и други развити страни.. аз не казвам,че небостъргачите са хубаво нещо.. но не може да се отрече, че те са също архитектура.
Това, което също може да се брои за архитектура е измислянето на системи. Тоест един архитект не трябва да измисля само формички, които да слага върху безкрайния терен, планетата Земя, но трябва да измисля и правилата, които подкрепят тези форми, нещо като инструкции как да се използва неговата сграда или проект като цяло. Понякога клиентът изисква сграда, но проектът изисква система.. според мен това е също задължение на архитекта – да преценява дали има нужда от нещата, които се изискват от клиента.
Като цяло ето я моята дефиниция за тази дума „архитектура“, но за жалост даже аз(макар сам да съм си я измислил) не мога да я преведа на Български напълно точно.. :)
„Architecture“ is the logical perfect balance between physical and intellectual functions that a processed shape, or a system is providing in its analysed contextual environment.
ПС: Разделението между архитекта и инжинера(макар това е доста общо, понеже има много специализиращи инжинери) беше само и само за да подчертая,че и самите инжинери не знаят с какво точно се занимава архитектът..
Иначе аз напълно подкрепям мнението,че дизайн, конструкция, структура и енергоефективна стратегия вървят ръка за ръка когато си архитект.. и трябва да мислиш за трите едновременно(по-точно да мислиш за едното, да мислиш за другото, след това за третото, след кеото пак за едното, пак за другото,пак за..)
Само факта, че трябваше да ти прочета определението 4 пъти за да схвана за какво иде реч, показва колко level-и съм под теб „Тош“ хахахаха евала :)
@tosh
ami mene izobshto ne me pritesnqva, che go e kazal loos i mu spomenah imeto, ne zashtoto iskam da si pridavam poveche tezhest na post-a.
tova koeto iskah da kazha e, che arhitekturata bi trqbvalo da byde rezultatyt na nqkakvi socialni refleksi, koito arhitektyt razviva s techenie na vremeto v sredata, koqto go zaobikalq. toest, na pyrvo mqsto toi se orientira v kolektivnoto syznanie na horata, chast ot koeto e i samiqt toi, i gleda da reagira kolkoto se mozhe po-adekvatno. nauchava se da razchita simvolite, koito go zaobikalqt, (i syvsem ne stava duma samo za stroitelstvo na sgradi, tochno zatova se setih za loos). toi trqbva da mozhe da boravi s tozi instrumentarium, za da predizvika zhelanata ot nego reakciq v horata. a tehnicheskata strana na edna sgrada e po-skoro vypros na vreme i komunikaciq s otdelnite inzhineri. ne sluchaino mnogo proekti se osyshtestvqvat ot dve otdelni biura, kato ednoto „dostavq“ ideiniq proekt, a drugoto poema tehnicheskata chast i realizaciqta. mozhe da se spori dali tova e idealniqt variant, obache ponqkoga bachka. s drugi dumi:
po-hubavo da imash dobra sgrada, na koqto i pada mazilkata, nai-obrazno kazano, otkolkoto perfektno izpylnena sgrada bez konzept.
много харесвам едно определение, което бащата на една приятелка даде за архитектурата.
архитектурата е нищо.
архитектурата е организация [на материята], която създава не-материя, създава празноти, в които човек става свободен да работи и живее, да променя. създава платно за обществено творчество, но може със същия успех да създаде и тоалетна хартия, предразполагаща облекчаването на наболели обществени нужди.
[архитектът]създава празно с пълно, подрежда дейността на една система само чрез промяна на пространствените, физическите й параметри – метод, който не може да бъде преподаден, но може да бъде разбран. както не винаги можеш да видиш, но можеш да усетиш нещата около себе си: както усещаш, че харесваш, влюбваш се, разлюбваш, както усещаш музиката, която слушаш или миризмата на любимия си човек сутрин. както можеш да усетиш хубавото, смисъла или бог.
@emo
Това ми звучи като целта на модерните архитекти: от Corbusier, чрез Buckminster Fuller, Frank Lloyd Wright, Luis Kahn до Mies Van Der Rohe..
Те всичките смятаха, че консептуалното на една сграда е най-важно, напълно пренебрегвайки желанията на хората (оттам и клиентите им) и забравяйки за реалността и социални фактори, икономически фактори, културни фактори и като цяло всички други такива.. Единственото, което за тях беше важно бе да построят сградата си, да и вземат няколко снимки и да се издигнат в архитектурното общество..
Има една книга, която свърших да чета наскоро „Exploding the Myths about Modern Architecture“ на Malcolm Millais. Тя е доста нова книга, излезнала тази или миналата година – ужасно критична на места. Но главната цел на тази книга е да предаде съобщението, че като цяло модерната архитектура (modern architecture, а не contemporary architecture, т.е. архитектурата която е свързана с модернизма като движение,а не с думата „модерно“, като „актуално“) се провали в това, че сградите се превърнаха в предмети, а оттам в икони, които всъщност не са потребни на самите им клиенти.. в тази книга авторът минава през много сгради, които са всеизвестни и изтъква как на много ежедневни, човешки нива – те не смогват да функционират.
Най-лесният пример е Farnsworth House на Mies. Това трябваше да бъде дом. Това определено не се получи като дом. Може да е лятна вила, и в последствие тази сграда се превърна точно в това, но се провали в изпълнението на целта си първо..
Ти казваш,че неслучайно много проекти се осъществяват от две отделни бюра. Но в края след като сградата е вече факт, някога да си проследявал дали е удобна за използване? Дали всъшност в крайна сметка не се правят толкова компромиси и от двете бюра, че в края се получава едно хибридно чудовище, което не е изпълнено нито на консептуално, нито на чисто функционално ниво.
Самото ти заключение: Ако на една сграда и пада мазилката ОЩЕ в самото начало то тя по дефиниция не може да е добра сграда. По тази логика ти можеш да вземеш всяка сграда, която не работи на най-различни нива – няма изолация, не е обитаема, не е икономически издържана – и да я превърнеш в някаква архитектурна икона..
Ироничното – точно това правиха и „великите“ горепосочени архитекти..
@марта
„архитектурата е нищо.“
Много добре казано. Аз също лично смятам, че ако хората знаеха какво прави архитектът, то нямаше да има архитекти..
В книгата на Till Jeremy „Architecture Depends“ има цяла част наречена „Time of Waste“, в която авторът говори за това, че като цяло архитектът взима материали от едно място и ги премества на друго, за да създаде тези празноти, в които ние да живеем, работим и т.н.
Това, което е интересно е какво се случва по-нататък. Изведнъж след като проектът става неактуален или несвързан с неговия социален, културен или друг контекст същите тези неща, които ние наричаме „материали“ стават наречени „отпадъци“..
Най-интересно е заключението – сградите не трябва да се разглеждат като „сгради“,а като „отпадък“, който чака времето си.
И оттам Till Jeremy казва, че всички сгради, които ние строим трябва да могат да се разглобяват и рециклират.. и т.н.
Но самото отношение на автора е доста интересно според мен и кара да се замислиш – какво оставяме след себе си и за колко години напред.
Zdraveite na vsi4ki eto i ot bade6tata arrhitektura
http://www.youtube.com/watch?v=VzFpg271sm8
@tosh
ne iskam da zashtitavam modernata arhitektura v chistata i forma, zashtoto e slqpa za kontexta i pri nqkoi sgradi syshto se izrazhda v neshto krayno formalno. koeto ooznachava obache nai-malkoto, che tezi primeri samo syszdavat iliuziqta za moderna arhitektura, zashtoto tq v syshtnostta si e chestna i funkcionalna. kakto i da e de, tva e mnogo dylga tema..
no ne znam zashto se seshtash tochno za neq, sled kato v pochti celiq mi post stava duma za razlichnite vidove kontext (socialen, istoricheski, ikonomicheski…nai-obshto kazano – za kulturata), s koito edin arhitekt raboti i ot koito samiqt toi e chast. konzeptyt na edna sgrada ne mozhe da byde neshto nezavisimo ot kontexta, v koito e proektirana.
shto se otnasq do primera, koito dadoh syvsem nakraq.. shte se opitam da go obqsnq po drug nachin.
germaniq e pylna dogore s prekrasno izpylneni sgradi, koito pokrivat i v nai-malkiq detail iziskvaniqta na svoite potrebiteli, vytre ne vali, ne e tvyrde goreshto, sgradata se otoplqva/ohlazhda mnogo efektivno i ikonomichno, godishnite raznoski sa svedeni do minimum i t.n i t.n. i horata sa si dovolni vytre – hodqt na rabota, pravqt deca v kyshtite si i te izrastvat zdravi i umni i kato cqlo vsichko e chudno. ima obache mnogo malko profesori po universitetite, koito shte ti kazhat, che v germaniq se pravi dobra arhitektura. tochno obratnoto, vsichki se pitat – zashto nemskite uchebni zavedeniq zahranvat dobri biura kato hdm, oma, chipperfield i t.n s dobri arhitekti,a v germaniq se stroqt tolkova malko dobri sgradi? ami edin ot otgovorite e, che dobrata arhitektura ne e prosto sbor ot perfektno svyrshenata rabota na vsichki inzhineri. dobrata arhitektura ima nqkakva ideq, koqto obedinqva vsichko tova pod edna shapka i koqto e syobrazena s nuzhdite na obshtestvoto. interesno bi bilo da se prouchi zashto v schveicariq primerno nqma takava propast mezhdu ideite na arhitekta i predstavite na obiknovenite hora za dobra arhitektura. tam se nalagat mnogo po-malko kompromisi – kakto ot strana na arhitekta , taka i ot strana na potrebitelq.
@ Ivan
Ако са ти интересни подобни неща – има книга, която се нарича „Simulacra and Simulation“ на Jean Baudrillard. Много сложна за четене поради своята абстрактност. Но е страхотна книга като цяло, поради ПАК своята абстрактност. Това е една от първите книги, които засягат алтернативни реалности, в които хората може да живеят след време (доста време).
@ emo
Съжалявам, подцених какво казваш. Мразя когато хората казват,че тяхната концепция е някаква форма.. или определена „геометрия“(сигурно „тригонометрия“ е по-подходящата дума) или нещо подобно..
Това,за което ти говориш е удоволствието от добрата архитектура според мен, което е част от социалния контекст на една сграда. Т.е. ти казваш, че всичко уж функционира перфектно, но забравяш,че за да е перфектно и на социалния контекст трябва да е обърнато внимание и да е изразена гледна точка..
Бях в Берлин преди 1 година някъде и там има доста приятни места – места свързани с „празнуване на сетивата“ така да се каже. Най-запомнящото се място за мен лично беше Jewish Memorial на Peter Eisenman.
Аз не знам какво точно казват немските професори.. най-малко защото не познавам такива, но и не съм чел немски книги свързани с архитектура (а и като цяло немски книги не съм чел май).. ако ми препоръчаш някоя книга – мога да се осведомя по тяхната гледна точка. Иначе – засега това звучи повече като мнение, отколкото проучена теза..
Интересно е обаче как в стремежа към това да направим всяка среда удобна – един вид да ги оеднаквим (като температура, като осветление, акустика и т.н.) губим чувствителността си и радостта от разликите в нашата среда на обитание.
@Tosh
Поздравления за кирилицата, така е далеч по – добре :)
spored zumthor e prilojno izkustvo
Tosh,
не четеш достатъчно на български :)
инженер, а не инжинер,
уеднаквим, а не оеднаквим,
всъщност, а не всъшност,
концептуално, а не консептуално,
и както не се опитваш да пишеш на английски с кирилица, не би трябвало да пишеш на български с латиница. Ако уважаваш читателите си.
Иначе – интересни разсъждения. (И ерудиция)
Както казва един познат – „Архитектура е организация на свободно пространство.“
Идеята на темата беше именно такива сентенции от 1 изречение, чрез които да се провери дали има някакво общо мнение за термина „архитектура“
Въпреки, че посоката се промени доста – много интересни разсъждения се появиха
За мен най-точното определение досега е последното „организация на свободно пространство“. Но от друга страна то е толкова широко, че отново стигаме до извода, че архитектурата е всичко…. и нищо :)
Архитектурата е това с което ставам и си лягам – в буквален и преносен смисъл.
@tosh
hubavo de, za loos se razbrahme, struva mi se.
a tova, che se gubqt niuansite v prostranstvata, koito obitavame, e po-skoro sledstvie na problema, che na nas prosto ni trqbva vse poveche i poveche mqsto i nie si go vzimame – izsichame gori, zastroqvame plazhove ili prosto stroim vse po-visoko v gradovete. az sym dosta dalech ot misylta da se ostavqt ,da kazhem, nqkvi ofisi i zhilishta neotoplqvani, za da sme vidish li, po-blizo do pyrvichnoto. po-loshoto e, che v zamqna na devstvenata priroda ili avtentichnoto gradsko prostranstvo kato mqsto na komunikaciq na horata im se natrapvat „ot gore“ razni mall-ove, aqua-parkove, ozeleneni fasadi i nqkvi plazhove pod formata na 15 cm sloy pqsyk nasred ploshtada ili (oshte po-losho) v nqkoq diskoteka. tochno tazi kniga na baudrillard se zanimava s tova, che imitaciite zapochvat da izmestvat svoq pyrvoobraz i se prevryshtat v samocel, kato nakraq zazhivqvat sobstven zhivot i vsichki zabravqt kakvo izobshto sa ochakvali ot tezi kopiq.
@ емо
Първо – не съм казвал,че някой трябва да го оставят неотоплен. Аз казвам, че уеднаквяването на всяка среда към тази „измислена“ среда (независимо по какъв начин, дали е сетивно уеднаквяване, естетическо, функционално..)за която говориш ти е лошо.. говорим едни и същи неща, но ти не ме разбираш…
Второ – не знам как така си успял да разбереш толкова директно с какво се занимава тази книга. Професорите в моя университет не знаят с такава точност и сигурност, която ти изразяваш, с какво се занимава тази книга. Тя е толкова „абстрактно“ написана, че всеки човек разбира много различни неща, когато я чете.. но има и такава част – да. Напълно не споменаваш за третия вид обаче – симулацията.. която е представена сякаш като решението на това да не създаваме фалшиви плажове в реалността,а да създаваме фалшива реалност,в която да създаваме истински фалшиви плажове. Това повече ли ти допада като концепция?
Ако наистина искаш да отидем в тази посока на разговора:
Човекът като същество е самоцел. Как може средата му да не е?
Ако не беше нашата креативност и способността да сътворяваме и нагласяме всичко спрямо нас (в най-различен план: интелектуален, физически, естетически..) то ние щяхме вече отдавна да сме изчезнал вид..
PS: Съжалявам, Миленчо, че ти развалих темата от кратките есенции, но засегна много важна тема за мен хах.. аз като цяло не вярвам в кратки есенции – „да обобщаваш“ значи „да бъдеш неточен“, което един вид значи да грешиш.
Само още един PlayStation хаха:
@ Даскалица
Взех си поука за граматичните грешки :)
chakai sega, ti pyk kvo se vpregna.ako ti e prozvuchal neshto ostro post-yt mi, she proshtavash. misylta mi beshe, che tova uednakvqvane e prosto sledstvie i samite prichini sa po-interesni.
nqkolko neshta, za da prikliuchim panaira:
- ne sym q chel cqlata kniga, a samo otchasti, zashtoto mi trqbvashe kato dopylnenie kym drugi textove pokrai proekta, koito pravq v universiteta v momenta. tq se chete za edna ili dve sedmici i postyt mi ne e pretendiral da q sintezira v edno izrechenie. koeto ne prechi da izvlicham izvodi ot pasazhite, koito sym chel.
- za razlikite mezhdu simulaciq i imitaciq ne sym govoril, zashtoto primerite, koito az izbroih, ne mogat vkupom i bez ugovorki da bydat prichisleni kym ednoto ot dvete ponqtiq.
- po temata s horata tqhnoto „prednaznachenie“.. v kraq na kraishtata vinagi ima nqkakvi uslovnosti, vsqka edna kultura e v izvestna stepen neshto izkustveno i zatova horata se opitvat da razlichavat mezhdu avtentichno i neavtentichno, dokolkoto e vyzmozhno. druga dylga tema.
kakto i da de..prav si, che s obobshteniq neizbezhno se pravqt mnogo greshki ili po-skoro kompromisi s detailite. ama tva e vse pak internet forum i to po uslovie nqma kak da se ochakva izcherpatelnost po takiva vyprosi. nai-malkoto mnogo byrzo se stiga do konstataciqta, che ni lipsvat okolo 10-20 000 stranici literatura kato za nachalo.
opa, knigata ne se chete za edna ili dve sedmici ochevidno :)
БРАВО за темата, Милене!:)
Честно…върна ме в първите семестри на обучението ни в любимия ВИАС, когато във въздуха все още се рееше едно приповдигнато и одухотворено отношение към професията…което, за съжаление, за много хора с годините започна да придобива все по прагматичен и злободневен храктер!
Имаме нужда от такива дебати!:)
А лично за мен…това да даваш дефиниция за архитектура е почти толкова сложно, колкото да дефинираш Бог!…затова нека просто кажа: АРХИТЕКТУРАТА Е РЕЛИГИЯ!
Можеш да бъдеш сляпо вярващия в архитектурни доктрини, правила и принципи…можеш да бъдеш и атеиста, който я отрича…философа, който я развива…свободния ум, който я обича и мрази еднвременно…или човека, който цял живот ще търси точната дефиниция…и ниога няма да я намери!
Изкуствено създаден заобикалящ ни свят. Абстракция, реализирана идея. Обществена норма, лична амбиция, хаос в хаоса. Архитектурата е средата която обитаваме. В план окръжноста е окръжност, кръг, съвършенна геометрия, но в в реалноста е вечен завой, без начало и край. Малките точици не са измислена абстракция, а реални хора. Архитектурата и архитекта е това. Да създава свят подчинен на хората с цялото разнообразие на мисли, чувства и емоции които притежават. Преди всичко разбиране, съпричастност. Наблюдение, сравнение, анализ, извод. Накрая и съвсем незначими са егото, себедоказването, хъса и амбицията. Доказаният архитект за мен е този архитект, който е успял да създаде среда в която се чувства добре, своя собствена вселена. Ако получи признание, добре. Значи хората са му повярвали. Успял е да даде нещо на света.
Архитектурата е видимата част на сградата, както и обединяващото звено на специалностите :)
Архитектурата е съвкупност от съществуващи и потенциални реалности!
За мен архитектурата е структуриране на пространство, материал и идеи.
Архитектурата е „начин на мислене“…дали подчертава,оформя,скрива и създава пространства и усещания… в нея има от всичко за което можем да се се сетим – физика, химия, математика, астрономия, политика, религия…….
От самото начало там някъде в миналото(древността),а и до сега…тя си „начин на мислене“, поне за мен. :)
Здравейте на всички,
Дълго време търсех добър сайт за архитектура, защото имам нужда от съвет. Зарадвах се много, когато попаднах на Provocad. Поздравявам автторите на сайта за прекрасната им работа. Благодаря и за прекрасната дискусия относно същността на архитектурата, доколкото може да бъде описана с думи.
Моето мнение е, че архитектурата е творчество, съчетано с прагматизъм. Позволете ми да споделя това, което ме вълнува и се надявам да ми помогнете. Отдавна искам да уча архитектура, но вече имам едно висше образование е се чудя дали не ми е късно да ставам архитект. Завърших преди време Бизнес администрация и международен мениджмънт в чужбина, работих и за голяма международна компания пак в чужбина. Може да се каже, че от финанси и администрация разбирам, но винаги съм изпитвал силно влечение към архитектурата имено заради това, че съчетава творчество, наука, история. Това са и моите интереси, а и аз самият рисувам добре. Сега съм на 25 години и ако започна сега ще ми трябва известно време за подготовка за изпити, след това да стискам палци да влазя и още 5 и половина години учене. Когато завършвам вече ще съм на 31-32 години. Искам да попитам как се приема тази възраст в архитектурните среди? Второ и последно, какви са условията за учене в УАСГ? Тук може и Tosh, да сподели нещо за Англия, защото и там има възможности за следване? Tosh, каква е възможността за реализация след това в Англия? Аз все още не съм решил къде точно да уча. Знам, че в Англия е скъпо. От друга страна за мен е важно да знам какъв ще е хоризонта на работа тук в БГ и този в Англия, защото аз определено считам че и в България човек може да постигне много, но в по-развитите страни размахът на действие и смелите идеи са повече.
Моля, скъпи форумци, споделете вашето мнение, защото няма къде другаде да попитам, просто не познавам хора от този бранш. Може да ме потърсите и на скайпа ми, ако желаете, ще съм много радостен да поговоря с вас: skype: vladimiryo
Ами Владо то едно е обучението друго е реализацията. В момента ситуацията в България е такава, че не се знае след една две години каква ще е картината. Иначе за учене никога не е късно :) стига да имаш търпение и желание естествено. Реализацията не зависи само от обучението, зависи ти какви качества имаш, колко ги развиваш и какво показваш. Желая ти успех!
Според мен е по-добре да опиташ и да знаеш, дали това е нещото, което искаш, отколкото да не опиташ изобщо. (разбира се, това ще отнеме много време)
В Англия, както и навсякъде ситуацията е доста тегава в момента за архитектите, но нещата започват да се оправят малко по малко – май.
Когато аз влизах да уча, аз не знаех какво ще е след 5 години. Така че човек според мен никога не може да е сигурен в какъв свят ще излезе като завършил професионалист след като е учил толкова голям период като 5,6 години. Аз все още уча, остават ми, живот и здраве, още година и половина.
Когато става реч за възръстта – аз имах няколко колеги, които бяха доста по-възрастни от мен. Най-възрастния ми колега беше на около 32 години и това беше в първи курс. Той също беше завършил друго висше преди това, но то беше свързано с чертаене по някакъв начин, доколкото знам. Този човек се справяше много по-добре от повечето от нас във всичко, което правеше.
Сега в момента аз имам един колега, който пак е по-възрастен. Той примерно е завършил програмист (всичко, което си завършил преди да отидеш да учиш архитектура е много приложимо и определено е плюс). Живее в Лондон и си има жена, която преди няколко седмици забременя. Това, което искам да кажа тук е че най-големият проблем не е в това, че е сложно да учиш архитектура, а че е МНОГО времеизискващо. И например, той няма това време, защото все пак иска да има всичко в живота – семейство и кариера, а не само кариера. Така че по някъв начин ти трябва да решиш как това, че ще учиш архитектура ще се комбинира с естествения ход на твоя живот.
Принципно на мен са ми казвали,че един архитект се реализира около своите 40те, и това е в най-добрия случай.
Това е всичко от мен. Желая ти успех в своето начинание, ако решиш да го преследваш.
ПС: Понякога аз съжалявам, че не завършвам нещо друго, като например бизнес и администрация :) честно.
Да си кажа и аз мнението по темата „Архитектура е..“. Няма да цитирам никого /май това е идеята/, затова не ме критикувайте много ако не сте съгласни :)
Първо, понятието е по-абстрактно и широко от класическата дефиниция, свързана със сградите, пространствата, и тяхната организация, защото хората все повече говорят за архитектурата на електрониката, за архитекти на партии и т.н. Така че за мен поне, определението е нещо от рода на :
Архитектура е всеки плод на човешката креативност и предприетите покрай нея действия, а архитект е всеки човек, действащ в този смисъл.
Това означава, че няма значение дали си говорим са дизайн, сгради, градове, политики, религия, електроника.. Например предният политически кабинет на страната ни си имаше „архитект“ и хората знаеха какво означава това на практика-човека създател или идеолог. Никой май нямаше нужда от конкретна дефиниция, за да разбере какво се има предвид.
Та това е според мен архитектурата. В този смисъл архитекти се явяват всички хора в част от живота си, включително тези без диплома за такива :)
Владо,
Рем Кулхас е по професия режисьор, впоследствие открил архитектурата като свое призвание. Филип Джонсън е филосов – станал архитект.Тадао Андо няма архитектурно образование. Сигурно има и много други примери но в момента на се сещам. Така че ако смяташ че архитектурата е твое призвание и можеш да инвестираш време и пари за да му се отдадеш не се колебай да го направиш. Всички човешки създания са съзададени по божи образ и подобие, но архитектите са най близко.:)
а по темета:
Архитектурата е …
Мислех да напиша, че да се говори по темата е безмислено, но дори това не е точно така.
Има много интересни съждения за архитектурата.Моето любимо е: „архитектурата е осмисляне на празнотата“. Истината обаче е, че е безмислено да се опитваш да дефинираш и обясниш нещо толкова многоканално и всеобхватно като архитектурата. Можеш само да подхвърлиш някакъв…Като 100 кадров семпъл за филм с времетраене 150мин-24 кадъра в секунда. И въпросните 100 кадъра са с абсолютно различнио значение за тези които са във филма и тези които са гледали /и гледат/ част от него.
П.П.
Днес получих много интересна коледна картичка с послание: „Talking about music is like dancing about architecture“. Мисълта която ми мина през главата е дали наистина танцуванете за архитектурата е толкова несъответно ? :)
Много „обичам“ обяснения за архитектурата, които /по мое скромно мнение/ не разграничават „архитектура“ от „проектиране“. Явно това се прави с идеята, че „архитектура“ е по-голямо понятие от понятието „проектиране“. Най-ярък пример е мнението на колегата Топчиев. Той, в общи линии твърди, че всички хора проектират в един или друг смисъл, следователно всички хора са архитекти. Аз не съм съгласен с този извод, защото смятам, че понятието „проектиране“ е по-всеобхватно и съдържа в себе си понятието „архитектура“, като архитуктурата според мен е специализирано проектиране. А именно най-общо проектиране на пространства с всички произтичащи естетически, конструктивни и технически къображения.
Владимир, мисля си, че си прав, особено ако се занимаваш със сгради. Ако се занимаваш с процесори или дънни платки обаче, твоето твърдение би било невярно, защото там не става въпрос за пространства, сгради или каквото и да е свързано с нашите разбирания, но въпреки това там се говори за архитектура. Та от тази гледна точка, би помислил, че става въпрос за организация, за структуриране, за програмиране…и не задължително за пространства. Според мен, един по-широк поглед позволява повече интерпретации и затова предпочитам да сложа бариерата далеч извън кръгозора си, за да не изпусна нещо интересно, докато се взирам в „специализираното проектиране“.
Наскоро Бен Ван Беркел заяви пред мен и други колеги, че /цитирам по памет/ архитектурата не е толкова създаване на пространства, колкото е задаване на програма и правила за тази програма. В смисъл такъв, че той може да зададе програмата, и после някой друг на по-долно стъпало да я изпълни, да я изпроектира в пространство с функция. Това обаче не означава, че Ван Беркел не е архитект, или че тази част не е част от архитектурния процес. Дори напротив, тя е определяща за този процес. Така че предпочитам да гледам малко по-философски и затова разглеждам архитектурата малко по-общо.
Преди 2 дни например имах възможността да си говоря с Патрик Бланк, биолога-създател на термина „вертикална градина“. Та той каза нещо интересно в тази връзка, което долу горе звучеше така „Аз не съм архитект, даже и ландшафтен архитект не съм. Даже не можа да рисувам добре и рисунките ми са малко грозни. Аз съм биолог, който прави архитектура, макар че не това ми е целта, и се случи докато просто изучавах как растенията могат да живеят без никаква почва върху вертикални повърхности“. Та да попитам, защо този неархитект присъства постоянно в архитектурните списания от 15 години насам?
Та така, създаването на архитектура ми е по-интересно от проектирането…
Architekturata e zamruznala muzika – Arthur Schopenhauer
No opredelenieto: Talking about music is like dancing about architecture. Mnogo mi haresva.
Nai-veche, zastoto povecheto ot nas si misliat che razbirat ot muzika, arhitektura i izkustvo da ne govorim za tanz(vsichki tancuvat prekrasno na dve biri-to mai i naste bulgarski architekti na 2 biri proektirat). Taka de muzikata ili e hubava ili ne e hubava… po lesno ot tova zdrave mu kaji
Ili moje bi zastoto zastoto ot edin abstrakten medium, kakuvto e muzikata, uspiavame da poluchim duhovno zadovolstvo, koeto nai prosto opredeliame kato hubavo. Po sustia nachin kato otidem na niakoe MIASTO suzdadeno ot niakoi Arhitekt poluchavame sustoto duhovno zadovolstvo.
V otgovor na Vlado da li da uchish arhitektura ili ne:
Ako si ubeden che iskash da stanesh ARCHITEKT nedei da se chudish.
Samo znai che da uchish arhitektura ne e kato da uchish ikonomika: Niama da spish, niama da imash vreme za priateli, a samo za kolegi s koito ste si govorite za proekti koito drugi ne razbirat. I sled vsichko tova ste poluchish kritika ot profesora i celiat ti trud ot poslednite 3bezsunni nosti ste otide v kotcheto za bukluk :)
Az zapochnah da ucha na 27 i ne sujaliavam. Zastoto e mnogo interesno.
@ Tosh po povod posta ti ot 28.11.09
Tova che si chel kritika otnosno Modernizma kato stil, ne ti dava pravo da izkarvash ideite na Architekti kato Frank.L.Right ili LeCorbusie kato greshni.
Vse pak Modernizma se rajda vuv Vreme, v koeto arhitektite sa postaveni v mnogo trudna pozicia. Te sa prinudeni da se boriat za rabota nared s novata prosloika na injenerite. Ot druga strana kapitalizma susto e v razcveta si: Tova oznachava ste stroi toia koito e nai eftin. Po tozi nachin gradovete zapochvat da gubiat ot hubostta si ot edna strana, i ot druga horata ostavat na zaden plan. Interesite na Predpriemacha opredeliat kakvo ste se stroi. Tochno v Anglia e bilo suvsem extremno: rabotnicite 1smiana sa hodeli na rabota, dokato vtora smiana spi, sledtova vtora smiana si liaga v legloto na purva smiana dokato e oste toplo.
Tochno v edno takova Vreme Architektite se namesvat i kazvat tova vodi do razruha na obstestvoto i ne triabva da produljava poveche. Poiaviavat se doktrini za Gradut Gradina (Le Corbusie) und F.L.Right, Le Corbusier vuvejda kato merna edinica svoia MODULOR. Toi e vzaimstvan ot Zlatnoto sechenie i predstavia Choveka kato negovo Podobie – Taka de nie sme perfekni i nai-vajni. 1928 e svikan purviat congres CIAM Congrès International d’Architecture Moderne.
1933 po vreme na CIAM se priema „Charta von Athen“ Tova sa usnovite na Gradoustroistvoto koito sa validni do dnes.
Tova niakak si ne se vruzva s tvoeto tvurdenie:
„Това ми звучи като целта на модерните архитекти: от Corbusier, чрез Buckminster Fuller, Frank Lloyd Wright, Luis Kahn до Mies Van Der Rohe..
Те всичките смятаха, че консептуалното на една сграда е най-важно, напълно пренебрегвайки желанията на хората (оттам и клиентите им) и забравяйки за реалността и социални фактори, икономически фактори, културни фактори и като цяло всички други такива.. Единственото, което за тях беше важно бе да построят сградата си, да и вземат няколко снимки и да се издигнат в архитектурното общество..“
Kolkoto do Buckminster Fuller: Ne znam dali si chel negovi Knigi.-Critical Path. St. Martin’s Press, New York 1981- Toi se angajira izkliuchitelno za ekologichno stroitelstvo. I e mnogo zagrijen za sudbata na chovechestvoto. Dori predskazva ikonomicheskata kriza ot minalata godina. Izkliuchitelno interesna lichnost. Nash suvremennik umira 1983. i raboti s Architekti kato Richard Rogers.
Не знам откъде си чел, че минимализма е евтин – това просто не е така.
Проектите винаги са превишавали бюджета си. Ако прочетеш и ти някоя критика на модернизма – там има доказателства. Една хубава в това сравнение книга е „Exploding the Myths of Modern Architecture“ на M.Millais.
Интересите на предприемача винаги определят всичко като цяло – да.
Чувал съм много за градът градина, но никога не съм чел нищо почти за това, така че не мога да коментирам. Доколкото знам обаче тази идея така и не се сбъдна – поредната утопия.
Frank Lloyd Wright не се пише така, както ти го пишеш :) За теб може да е Right, но за останалия цял свят е просто Wright.
Чел съм много за CIAM и безмислените като цяло събори.. където прекалено много се разсъждава и в крайна сметка нищо не се получава. По този начин само се иконизираше ролята на архитекта като човек, който знае всичко (което далеч не се оказа истина).
ModulorMan може да се разгледа библейски и да се каже, че ние сме перфектни, но всъщност той беше създаден, за да понижи човека в йерархията като въведе универсиализация на човека и пренебрегване на отделния човек, отделния характер. Като цяло една от идеите на модернизма е пълна загуба на идентичността на човека за по-доброто на човечеството. Това е архитектура, чиято култура е напълно универсиализирана, за да е готова да обслужва масите, а не индивида.
Което е добре, но само там където не може да се позволи индивиализация на проекта. Т.е. в жилищни сгради това не е чак толкова добре, в публични – по-става сякаш. Но като цяло разбира се си зависи от спецификата на проекта.
Колкото до Buckminster, не е ли иронично какво пише той? Също както и всички други архитекти, които пишат и работят..? Adolf Loos например също така си пише нещо, а прави съвършенно различни неща. „Не на орнамента!.. орнамента е престъпност!“ или там каквото вика, а след това влизаш в сградите му и те са по-орнаментирани от египетски съкровищници..
Така и Бъкминстър си е писал за екология, а идеала му за град беше грамадни шосета и още по-големи бетонени блокове.
Архитект трябва да се съди по проектите му, а не по теорията му, също както човек се съди по делата, а не по думите.
Mersi za korekciata – Wright. Ste si vzema belejka…
Za drugite nesta, koito pishesh, ne sum suglasen.
Minimalisum? nikude ne govoria za nego v moiat post.
CIAM 1933 Proklamirat Charta ot Athen. Tia sluji kato naruchnik za Gradoustruistvo. Nai vajnoto s dve dumi: tozi Dokument opisva neobhodimosttta ot razdelianeto na funkciite v edin grad i iziskva iasno razgranichenie na Mestata za rabota, za pochivka, za jiveene, i za predvijvane v tozi grad.
Tova postigat na tozi forum. Fakta che povecheto gradove Dnes funktionirat po tozi nachin e za teb nisto.
ModulorMan ne moje da se razglejda Bibleiski, poneje Curkvata e protiv ideiata, chovek da se postavi v centura na Vsichko. Modulorman e vzaimstvan ot Vitruvianskia chovek (10 Knigi za Arhitekturata – Vitruv ca.200 Godini predi novata Era) preotkrit po Vreme na Renensansa.
Vsustnost edna ot nosestite idei na Modernizma e Socializma (i komunizma ). za tova tozi stil e i tolkova kritikuvan. Za identichnossta na choveka imash pravo, no tova e Architektura koiato jivee ot funkciite („Form follows function“ Louis Sullivan uchitel na F.L.Wright) Za tova i izglejda tolkova ednakva. No kakto kazva Snozzi: „ako iskash naprejenie povtori elementa“
Za Buckminster: toi ne e Architekt. Toi e Injener. Az sum chel samo negovia posleden trud:
Critical Path. A tova koeto toi e Postroil ne e Beton. Negovite Postroiki sa mnogo „nejni“
Toi izpolzva silata na opun kato usnovna nosesta sila. Po tozi nachin postiga neveroiatno leki konbstrukcii sus izkliuchitelna stabilnost. vij US-Pavillon ot Expo 1967 in Montreal.
Edin drug negov proekt:Pravi Plan na postroika visoka 8km V koiato etajite visiat na edna osnovna os. Mai Sir Foster vzaimstva ot tazi ideia pri stroeja na Hongkong and Shanghai Bank
1979-1986.
za Adolf Loos in negovata Statia „Ornament „i“ Prestuplenie“
Kakto pri Sulivan, i Corbusier, i Wright, pische Loos, che edin Predmet bil toi chuk ili stena ima svoia funkcia, koiato triabva da se pokaje. Edna greda ima nosesta funkcia i tozi detail ako e izpulnen kakto triabva e krasiv. Da prikriesh tova sus mazilka tapeti ili drugi ornamenti e prestuplenie. Taia Statia e samo 20 ina stranichki i se chete mnogo lesno, i ostava v glavata. Otnosno negovite Proekti: Bih se radval da mi pratish niakoi link sus snimki ot negovi Postroiki kudeto toi ne sledva svoite Principi.
ili Kniga kudeto ima takiva publikacii. Az razkledah Wikipedia i ne vidiah takiva postroiki.
Edin chitatel triabva da poznava Originala, a ne samo otzvuka na niakoi drug chitatel koito go e prochel.
За Адолф Лоос – много лесно можеш да се отбиеш до първия книжен магазин и да видиш най-малко книга на Taschen за него. Той е споменат във всяка по-подробна книга за модернизъм, защото е един от първите модернисти (както вече знаеш..). С малко повече късмет ще намериш такава, която има и картинки вътре и тогава виж интериора и ми кажи, дали няма орнамент..
Wikipedia не се счита за достоверен източник като цяло.. и да четеш всичко в нея като самата истина не е академично правилно.
Един читател трябва да познава работата на един архитект, а не само неговата теория.. защото както казах – Архитект трябва да се съди по проектите му, а не по теорията му, също както човек се съди по делата, а не по думите.
Вървим нататък – Аз споменах минимализма, защото това е един от най-чистите последователи на модернизма според мен..
Модернизма също не е бил евтин – никога.. всеки проект, както казах превишава бюджета си.. като почнем от Корбуазие и свършим с Ван Дер Рое.
Прочети тази книга, която споменах по-горе, ако имаш възможността – това не е wikipedia, в нея има факти, които са извадки от други сериозни публикации.. и макар автора да критикува понякога абсурдни неща, като цяло книгата има доста силно изразена гледна точка. По-различна от типичната гледна точка преподавана в архитектурни заведения (говоря най-вече за първите 4 години от арх образованието, защото аз в момента съм в 5тата и не мога да говоря за останалите)..
Ти казваш, че повечето градове днешно време функционират по принципте, които са извадени от CIAM.. но според мен повечето градове всъщност не функционират точно заради тези принципи.
Кой голям град, който е устроен по тези принципи най-малко няма задръствания? Истината не е в централизацията на различните действия, а в разпръснатото градоустройство (провокад имат много хубав проект според мен по тази тема http://provocad.com/?p=807 ).. Functional City не действа! Поредна утопия, която не се сбъдна както беше планирана..
Колкото до ModulorMan:
Църквата е против това човек да се постави в центъра на всичко, но Корбуaзие не поставя човека в центъра на всичко, нали? Той поставя ModulorMan, който е изграден по човешки облик.. или може би обратното?
Аз нямах на идея да вмесвам някакви религиозни теми в този разговор като казах „библейски“. Това, че ModulorMan, също както всичко друго, което предложи Корбуaзие не е ново – го знам.
За Витрувий също знам – това са общи знания..
Това, което аз казвам обаче е че ти не разбираш напълно какво направиха модернистите.. а разбираш само това какво са искали да направят.. Защото не четеш днешни критики в сериозни книги, а четеш хвалебствени описания в Wikipedia.
За Fuller ти си прав. Аз го сбърках с Robert Moses.
Много ми е странно, когато казваш „неговите постройки“ обаче.. защото Fuller е имал само една постройка, доколкото знам.. и това е онази съвършенно грозна сграда, която прилича на летяща чиния?!?
Да я беше направил от бетон като комунистите в България, щеше да е по-добре http://provocad.com/?p=1098 :)
Според мен не си прав като казваш, че една от носещите идеи на модернизма е социализма или даже комунизма.. Даже не разбирам какво значи този коментар честно казано.. никъде не се говори за това, дали всичката собственост трябва да е частна или държавна..???
Аз мога да кажа само, че модернизма не се харесваше на Нацистите, защото те свързваха плоските покриви (които са като икона за модернизма) с разни арабски и еврейски мотиви и това вървеше срещу тяхната вяра.
Според мен капитализма съвсем лесно и не с повече проблеми отколкото социализма(или комунизма) посрещна и прие модернизма.. и това е свързано само с глобализацията и диверсификацията на населенията в по-големите градове..
Което е иронично, защото както се споменава в „Intimate Metropolis“ модернизма беше създаден като се мислеше, че средата му на обитание ще е в провинцията, а не в центъра на града.. оттам и големите прозорци с прекрасните изгледи.. които в градска среда не са толкова прекрасни..
Абе четох, четох и наречете ме прост ама май се превъзнасяте.
Много ми хареса как завърши тази дискусия :))
Тука има доста готини пичове………може би ако поставим знак за подобие между архитектура~пространствена огранизация ще бъдем доста близо до същината, въпреки, че трябва да има и допълнителни пояснения.
По горе се говореше и за IT архитектура,политическа архитектура което е също пространство защото ни заливат с словосъчетания за политическото пространство, така че……..може би някой трябва да каже още нещо да допълни мешавицата………..