Административният център на Габрово / проект

Проект: Архитектурно оформление на административния център на Габрово
Автор: Корнелия Мечкуева, Милен Мечкуев, Климент Мечкуев
Тип: Конкурсен проект
Oсновни параметри:

Заведения за обществено хранене 1002 кв.м
Търговски площи 1300 кв.м
Спирки и подлез на градски транспорт 751 кв.м
Подземен паркинг за 114 автомобила 3000 кв.м
Подземни улици 5132 кв.м
Параклис 55 кв.м
Възстановяване стените на манастира 114 кв.м
Нови зелени площи 4256 кв.м
Нови водни площи 490 кв.м
Нови пешеходни площи 1170 кв.м

Описание на проекта:
Поредният конкурс , в който взехме участие. Този път се наредихме сред призьорите и взехме трета награда, да ни е честито :)

Повече за самия конкурс и другите проекти – ще пишем съвсем скоро !

Като описание на проекта слагаме обяснителната записка. Така е най-автентично…заедно и със самите табла.

ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
“Архитектурно – художествено и благоустройствено оформление на административния център на Габрово”

Административният център на Габрово е характерен със симбиозата от разнообразни архитектурни, художествени и функионални елементи, изграждани през различни културни и политически епохи. Това е довело до образуването на една емоционално заредна зона, функционираща посредством отделните елементи, като основен проблем е липсата на организация между тях.

Проектът цели да обедини основните фактори в един цялостен организъм. За тази цел са предвидени няколко основни приоритета:

1.КОМУНИКАЦИОНЕН ПРИОРИТЕТ
1.1.Възстановяване на напречната градска връзка като подземна комуникация.
1.2.Подземно прокарване на бул. „Априлов”. Това премахва изкуственото разделение на административния център и освобождава пешеходното движение.
1.3.Изграждането на подлез със спирки за градски транспорт, обществени тоалетни, билетен център.
1.4.Изграждането на голям поздемен паркинг.
1.5. Обособяване на зони за зареждане на обществено-обслужващи функции на горно ниво.

2. ОБЩЕСТВЕН ПРИОРИТЕТ
2.1.Оживяване на площада. Организиране на „обществен магнит”, вкарване на обществено-облужващи функии.
2.2. Предвиждане на централна озеленена зона, изграеща ролята на мемориален парк на загиналите за България.
2.3. Стротелство на параклис „Свето Благовещение” и маркиране на стените на манастира, чрез места за сядане и отделяне на зони. Параклисът да бъде в близост до паметника Костница, за да демонстририра приемственост и заедно да маркират северната „порта” към административния център
2.4.Запазване на паметника Костница (без подземията) и приобщаването му към мемориалния парк.

3.БЛАГОУСТРОЙСТВЕН ПРИОРИТЕТ
3.1.Организиране на строго пешеходен център
3.2.Вкарване на допълнителни зелени площи
3.3.Изграждане на централна, нискоетажна, едроплощна обществено наситена зона, играеща ролята на „магнитен” обединяващ фактор.
3.4.Обособяване на нови водни площи по протежение на основната ос, напречно на реката, като своентавен ръкав на р.Янтра

4.ФИНАНСОВ ПРИОРИТЕТ
4.1. Създаване на възможност за публично-частно партньорство, посредством добавяне на обществено обслужващи функии.
4.2. Възможност за етапност на реализацията

Като последно заявен, но най-важен приоритет остава „човекът”. Желанието е да се създаде свободна, пешеходна градска среда, която да съживи административния център на града, да го превърне в любимо място за разходки, срещи и почивка. Може и да е само мечта, но целта на архитектурата трябва да е „човекът”…

И най-накрая, но не по важност, пожелаваме ви хубаво изкарване на празниците. Дано те ни заредят всички с повече добрина и човечност !
Весели празници !!!

  1. Ves | 24.12.09 | 1

    Проектът засяга една интересна тема, свързана с преустройството на изградените по социалистическо време центрове на сравнително големите български градове (били те често областни). Въпроси като : мащабиране(връщане на човешкия мащаб), монументалност(туширането й), преоразмеряване, павиране срещу зелени площи, липса на водни площи и др.
    Според мен сте успяли да си зададете правилните въпроси и затова сме намерили и правилното решение! Много ми харесва идеята за притегалното пространство с променен мащаб, също така обединяването на площада и същевременно решаването на транспортните проблеми и паркирането.
    От статията, която сте публикували за победителя в конкурса, ми се струва че монолитността на площада е допълнена чрез сходни структури, има един озадачаващ светлинен червен лъч(?!) , малко вода … Решение, което се изпълнява сравнително по-лесно и евтино, докарва повече РЗП, не е нещо ново и фундаментално за средата – в този смисъл проектът ви изглежда по-новаторски и съвременен, вероятно и по-добър за конкретната среда. Като забележка – аз лично, ако бях на ваше място, бих добавил още малко полезни площи към зеления магнит( но незнам дали са необходими на града?! )
    Поздравления за проекта и весели празници !

  2. гт | 25.12.09 | 2

    Виждам добър анализ на ситуацията, добро, но много скъпо решение (а ла богат западноевропейски град) на някои проблеми и накрая …едно почти квадратно зелено килимче, под което са заметени малко функции, дето правят бабуни.

    Естествено, че това http://www.lamujerconstruye.org/ENCUENTROS/es/Francine%20Houben.jpg не е нещо ново, но ми се струва, че мащабите са различни. Например, ако парапетите трябва да са поне 1,5 м високи, пропорциите на сградат ще са доста по-различни от показаните.

    Май килимът трябваше да е по-скоро мокет и да покрива цялата празна площ, а телетъби-хълмчетата и пространството около тях да реагират на съществуващите сгради, както и го описвате в текста и да маркират входовете и на тунелите. Разбира се, това е просто едно от възможните предложения по проекта, и колкото дизайнери, толкова и мнения. Хубава ни е професията.

    Панелите ви са със страхотна графика,както винаги. Да живее оранжевото!

    Честита Коледа на всички и през 2010 – първо място на някой конкурс за Провокадите!

  3. Tosh | 26.12.09 | 3

    Понеже започвам да виждам два мотива, които се повтарят в работата – няма как да не ги коментирам.

    1ви мотив в „Стадион Юнак“ и „Административен Център“ в Габрово.

    2ри мотив в проекта в НюАрк и „Жилищната Структура“ с награда на арх. Богданов.

    Под мотиви аз очевидно имам предвид тяхната архитектурна форма, а може би даже бих могъл да ползвам думата „архитектоника“. Като цяло аз искам да кажа английската дума „pattern“, за която не мога да намеря българска такава. Погледнах в речник и там пише „образец, пример, шарка, мотив, шаблон, модел“. Най-близкото по значение в този контекст е думата „мотив“.

    1вият мотив е пряко свързан със предявяването на правото за притежание на „подземното царство“ – поетично говорейки в света на архитектурното концептуализиране (което не е конструктивно за никой друг освен самият създател и неговия критик). Заравянето на сгради и освобождаването на пространството отгоре за градинка, парк – зазеленено пространство. По този начин сякаш създаването на една фалшива-архитектурна природа, може би даже „планираното непланираемо“.
    Има три неща, на които трябва да им се обърне внимание при този мотив и да се потърси по-елегантно решение, което според мен в момента все още не е усъвършенствано до край:

    1 – Естествена светлина към помещенията отдолу.

    2 – Вентилацията на помещенията отдолу.

    3 – Прехода между двете „царства“ – земното и подземното.

    Въпросът, който и трите горе-посочени „детайли“ засягат е „автентичност“.
    Дали хората биха искали освободеното отгоре пространство да е „зелено“ или „зазеленено“? Което е пряко свързано с това, дали хората биха искали да бъдат осъзнати/неосъзнати спрямо произхода на това пространство.
    Дали функционалната комуникация между „ползвателите“ и „създателя“ трябва да бъде нарушена, за да се запази илюзията за автентичността на природата и по този начин да се запази и радостта от ползването на това пространство?

    Контрастно, вторият мотив засяга предявяването на правото за притежание на „небесното царство“. В центъра и на двата проекта са високи сгради – дали апартаменти или публично пространство за всички, които могат да си го позволят (символична цена най-вероятно).

    Тук въпросът за „автентичност“ засяга напълно друга гледна точка.
    Вместо нещо толкова малко като „градинка“ или „парк“ на индивида бива разкрито значението от намесата на архитекта (или „създателя“) в размер на цял град. Подредеността или неподреденосста на един град, която рядко може да се забележи лесно от око поставено на човешка височина, бива напълно разгърната пред индивида в течение на секунди.
    Той сякаш се превръща в птица – тук горе той е освободен от планираното си ежедневие, което го преследва там долу. Тук горе – той е просветен за по-широката картина, която не може да се схване намирайки се там долу. Всичко, което му се струва толкова истинско и естествено там долу започва да губи своята непринудена автентичност.

    Защо аз подчертавам тези мотиви – би било хубаво да се направи методика, при която има универсиализиране на причините за ползване на всяка от тези две отделни архитектоники.
    Кога трябва да посягаме към „небесното“ и кога към „подземното“? Какви са принципите?

    Макар тези проекти да изглеждат логични и няма открояващи се противоестествени проблеми в тях (освен структуризирането им), би било приятно да се разработи „теория“ свързана с ползването на тези архитектоники.

    Очевидно комерсиалните помещения биват заравяни, а жилищните и публични пространства биват издигнати сред птиците. Това е ТЕНДЕЦИЯ. Бих искал да чуя повече разсъждения, доводи и аргументи защо това трябва да се прави.

    ПС: Най-вероятно най-близкото значение до думата „pattern“ всъщност е „тенденция“.

  4. Много интересни разсъждения, но ако трябва да бъда честен – прекалено сложни поне за мен. Мотивите, идеите, търсенията на архитекта би трябвало да бъдат по-прости, ясни и разбираеми. Архитектурни теории и принципи на този свят колкото щеш – често само на хартия. Въпросите и проблемите обикновенно са много по-елементарни и не толкова абстрактни. Не казвам, че това което си написал не е вярно – напротив – но както сам знаеш в процеса на проектиране имаш приоритети или „bullet points“ и други неща, които се подреждат от самосебе си. Още повече, когато времето за проекта е 10-15 дни :)

    Разсъждавали критиците защо Пикасо има розов период, син период… а той просто отговорил, че разполагал повече с такава боя в съответния момент :)

    Не трябва да забравяме, че архитектурата има ползватели и 99% от тях не са архитекти… и слава Богу :)

  5. Весо | 26.12.09 | 5

    Пичове сега ще го разгледам хубавичко и аз ще си кажа професионалното(хихи) мнение. Но искам първо да отбележа, че графиката и представянето въобще са страшни евала :)

  6. wnbo | 26.12.09 | 6

    Би било добре да се стараем да измисляме нещо ново…
    Това е може би най-интерсното в творчетсвото.
    http://big.dk/projects/mer/mer.html
    http://big.dk/projects/mar/mar.html
    http://big.dk/projects/m2/m2.html

  7. Tosh | 26.12.09 | 7

    Някога да си мислил да свържеш двете тенденции? Може да се получи нещо интересно.. небостъргач с основа, която е подобна летяща земна покривка и отдолу са комерсиалните помещения?

  8. @wnbo – мога да постна още 20 линка с подобни решения, но не е това въпроса. Изразните средства отдавна са измислени и нас това не ни притеснява. Нито сме копирали от big, нито от самите нас http://provocad.com/?p=32, http://provocad.com/?p=574 Колкото и абсурдно да звучи, творчеството започва, когато човек осъзнае, че той не е „началото“ и когато – както ти казваш – се опита да измисли нещо ново….но за конкретната задача.

    @Тosh – много интересна мисъл. Може да се пробва подобно решение, има доста логика, защото често високите сгради имат някакъв тип „основа“, която не се мултиплицира нагоре

  9. wnbo | 26.12.09 | 9

    Отбелязх цитатите, а не принципът. Нови принципи се появяват наистина рядко.
    Но този „pattern“(в по-тесния смисъл на думата), за който вече беше споменато, може да бъде генериран по милиони начини и да се достигнат n брой резултати.
    Коментарите ми не са злонамерени, просто ми се иска да се появи нещо ново и в България – защото има потенциал – важен е стремежът. Успех.

  10. wnbo | 26.12.09 | 10

    *принципа

  11. Tosh | 26.12.09 | 11

    Най-добрият пример за това, което имам предвид е архитекта Либескинд.

    Либескинд създаде собствен стил, който го направи световно известен в света на архитектурата. Основата на неговия стил не беше положена от него, а от руските деконструктивисти (май), но не това е важното. Важното е че той бе взел тяхната идея и я доразви в своя посока (концептуализира) и тогава я осъществи.

    Лично аз не разбирам принципите и теорията зад проектите на Либескинд. Но аз знам, че в самото начало на неговия успех е имало силни доводи за всичките му взети решения, колкото и алогични да изглеждат те,.. докато по-нататък с повторението на вариации на една и съща сграда архитектурната сила на неговите проекти започна да губи инерцията си – създаването на неговите проекти се превърна в механизирано производство на вариации на една и съща тема, която пренебрегва контекста и функцията на неговите проекти и се превръща в самоцел.

    Поуката от цялото това приключение е че един архитект не бива механично да „произвежда“ вариации на една и съща тема (колкото и контекстуални да бъдат те и да изпълняват своята функция), а трябва да развива тези вариации, като „създава“ нови концепции основани върху наученото старо.

    Демек, защо ни е архитект, ако той вече не „създава“, а просто повтаря механично с незначително малки изменения?

    Ти казваш „Изразните средства отдавна са измислени и нас това не ни притеснява“, но и речта се развива в някаква посока. Нови думи се измислят, за да се описват нови предмети. Думи като „телевизор“, „вестник“, „кола“ ги е нямало преди да дойде индустриалната револиуция и те да се затвърдят като част от модерното човешко общество.
    Целта на архитекта не е да печата вестници (да строи сгради), а да измисли какво е „вестникът“ (сградата) като концепция.

    :P

  12. Милен Мечкуев | 26.12.09 | 12

    Много излязохме от темата. Не съм казвал, че архитектът не „създава“, а че изразните средства са измислени. Това са различни неща. Ще пуснем някой ден тема и за това. Нека ако може критики и коментари по проекта

  13. Стефан Събев | 29.12.09 | 13

    Много интересен проект. Определено градът ни би станал едно по-привлекателно място ако се реализира, но проектът изглежда прекалено скъп. Едва ли скоро ще видим някакво преустройство от страна на общината.
    Ако вие с това сте взели 3-та награда, много ми е интересно кой ли е взел 1-ва и 2-ра и с какво е бил по-добър ?

  14. Милен Мечкуев | 30.12.09 | 14

    за сега намерих само тук информация:
    http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=455530

    На обявяването на наградите направихме снимки от таблата на другите проекти, много набързо, ще се опитам да ги обработя и добавя в близките дни

    Иначе на сайта на общината трябва скоро да излезе официалната информация плюс критика към всеки проект

  15. Creator | 05.01.10 | 15

    Поздравления за проекта – много добре е изпипан графично и архитектурно.Изследването на мястото и представянето му в графичен вид е станало много силно.Нещата със зелен покрив и сгради отдолу на мен лично вече взеха да ми омръзват (пък и маи не само на мен) – някак си идеята да решиш проблема чрез „бягство“ според мен е удачен в много малко случеи на доста по наситени с история места.Така да се каже как можахте да предложите такова скъпо решение и то точно за Габрово :) .Проекта дето е спечелил първо място или аз нещо недоскивам ,или си е „супер зле“.
    P.S.ЧНГ на Provocad.Много написани статии и завоювани архитектурни хоризонти през новата година :)

  16. Милен Мечкуев | 07.01.10 | 16

    Вчера дойде официалното класиране на конкурса:
    ПЪРВО МЯСТО – „Арт Ню Вижън“ ООД. Колектив – арх. Г.Джамбазова, арх. П.Иванов, арх. Д.Станков
    ВТОРО МЯСТО – „Аркплан“ ООД. Колектив – арх. М.Хлебарова, арх. М.Дончев, арх. И.Дончева, арх. А.Христов
    ТРЕТО МЯСТО – ние :)

    ПООЩРЕНИЕ – Колектив – арх. Д.Дечев, арх. И.Панайотова, арх. А.Пенев
    ПООЩРЕНИЕ – Колектив – арх. П.Попдимитров

    Организира се изложба на конкурса в Габрово, която ще продължи 2-3 седмици. След това ще има обществено обсъждане на което ще присъстват представители на наградените проекти…

    Очакваме в gabrovo.bg да излезе информация и снимки на останалите проекти, както и рецензията на проектите

    ПП. Честита Нова Година :)

  17. стир | 09.01.10 | 17

    @Милен Мечкуев | 4 | 26.12.09, О, но това какво е правил Пикасо и как няма нищо общо с темата. Тош задава адекватени въпроси. струва ми се.

  18. стир | 09.01.10 | 18

    иначе честито за наградата и успех напред. харесвам сайта ви :)

  19. Милен Мечкуев | 12.01.10 | 19

    10x
    който има път през Габрово и има интерес: http://www.gabrovo.bg/index.php?c=38&i=372

  20. Милен Мечкуев | 21.01.10 | 20

    ето и всички наградени проекти от конкурса

    http://www.gabrovo.bg/files/adm_center.pdf

  21. Tosh | 28.01.10 | 21

    http://www.big.dk/projects/kung/kung.html :)

  22. Vladimir | 31.01.10 | 22

    Zdraveite,
    Mnogo interesna tema centura na grada, koiato za povecheto ot naste gradove e mnogo aktualna.
    Toku sto razgledah vsichki proekti, koito sa spechelili, i za sujalenie nikoi ot tiah ne otgovaria na vuprosite:

    Kude e granicata na Plostada, i kude na Parka?
    Kak izglejda tazi granica?
    kakva e vruzkata mejdu tiah?

    Vsustnost razpredelenieto na PROSTRANSTVOTO e usnovnata zadacha na arhitekta, i tia se otnasia naiveche za obstestvenoto prostranstvo.
    V tazi nasoka namiram (moeto lichno mnenie) che ne ste uspeli da otgovorite na tozi vupros.

    Za drugite kritiki: dali sgradata e postroena vuv niakakuv stil ili ne sa vtorostepenni.
    Mnogo interesna teza po vuprosa kakvo da pravim sus centura na grada na Monte Carasso ima Luiggi Snozzi. („Auf dem Spuren des Ortes“ se kazva knijkata)
    Ili Paladio ako moga da go dam za Primer. Mejdu drugoto tam e opisano sucsem tochno kak da se postroi obstestveniat Centur i kakvi proporcii triabva da ima toi;)

  23. Vladimir | 31.01.10 | 23

    Tosh | 7 | 26.12.09
    Някога да си мислил да свържеш двете тенденции? Може да се получи нещо интересно.. небостъргач с основа, която е подобна летяща земна покривка и отдолу са комерсиалните помещения?

    Tova go praviat MVRDV s tehnia Holandski pavilion po povod Svetovnoto izlojenie v Hanover 2000 godina. (Minalata godina Sgradata se prodavashe na izkliuchitelno niska cena v EBAY) http://www.mvrdv.nl/#/news

  24. добре е само на картинка бива ви в рендерите вас

  25. Милен Мечкуев | 16.02.10 | 25

    @Vladimir – Прав си, че връзката между парк и площад е особено важна. Ние сме се опитали да създадем заряд в двете големи зелени площи, а пешеходното движение да е някак в симбиоза с тях. Не сме търсили толкова ясна граница. Може и да не сме успели :)

  26. Милен Мечкуев | 16.02.10 | 26

    17.02.2010, 16:00 Обществено обсъждане на проектите от конкурса

    http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=481636

  27. Dido | 10.03.10 | 27

    Проектите са доста интересни. Дано поне част оттях да се случат. Това би донесло само позитиви на Габрово.

blog